Решение № 15 от 03.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр. Добрич, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20243200900003 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 3/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 85/05.01.2024 г., подадена от П. П. К.

ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д., ***, с която срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД гр. София 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, ЕИК 121265113, при условията на обективно евентуално съединяване са предявени следните искове:

Главен иск за сумата от 150 000.00 лв., представляваща част 250 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди смъртта на майка й Е.П. К., поч. на *** г., виновно причинена при пътно-транспортно произшествие на *** г. от водач на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ КАЛОС“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „ЕВРОИНС“ АД , ведно с лихва за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху главницата, считано от 13.02.2019 г. ( датата на уведомяване на застрахователя ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Евентуален иск за сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от праводателя й Е.П. К., поч. на *** г., за периода *** г. – *** т., виновно причинени при пътно-транспортно 1 произшествие на *** г. от водач на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ КАЛОС“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „ЕВРОИНС“ АД , ведно с лихва за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху главницата, считано от 13.02.2019 г. ( датата на уведомяване на застрахователя ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД оспорва исковете размер. по основание и

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно данните, съдържащи се в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, сист. рег. № 2022-1035-280/20.07.2022 г. по описа на Първо РУ– МВР - Добрич ( съставен по реда на чл. 125а ЗДвП и притежаващ материална доказателствена сила в гражданския процес – р. 33-2007-ІІ-ТО ), и заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на *** г. около 18.00 ч., в гр. Д., по ул. „Х.Б.в“ , в посока към магазин „Д.“ се е движел лек автомобил „ШЕВРОЛЕТ КАЛОС“ с рег. № ***, управляван от Т. Д. Д., който е пътувал сам в МПС. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при включено улично осветление.

Пътната настилка в района на произшествието е била асфалтова, мокра, запазена, без неравности и повреди по нея. При извършеният оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил не са установени неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. След като е преминал през кръстовището на ул. „Х.Б.в“ с ул. „Г.Г.П.“, водачът на МПС установил автомобила си в покой с цел да преминат по пешеходната пътека пред него двама пешеходци. В същото време по пътното платно на ул. „Х.Б.в“, в посока отляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил е пресичала Е. К., която се е движела с помощта на бастун. При създалата се ситуация, 2 вследствие на взаимно пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и пешеходеца К. е настъпил удар между тях. Първоначалното съприкосновение между тях е между дясната част на тялото на пострадалата и предната лява част на автомобила, последвано от плъзгане на тялото на пострадалата, причинено от посоката на движение на автомобила п предния капак, удар в предното стъкло и сред установяването му в покой последвало падане на тялото на пострадалата върху асфалтовото платно.

Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалата е получила множество тежки травматични увреждания, които са наложили продължително болнично и специфично лечение, което е обусловило усложнения под формата на интоксикационен синдром, който при възрастен човек като пострадалата с предходни хронични заболявания обусловила остра сърдечна недостатъчност настъпила смърт на *** г. .

Вещото лице е категорично в извода си за наличието на косвена причинно-следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалата травматични увреждания и последваща смърт.

По отношение механизма на пътно-транспортното произшествие, виновната и противоправна деятелност на водача на лекия автомобил, съгласно разпоредбите на чл. 300 ГПК, Съдът е обвързан и от задължителната сила на Присъда № 2/10.04.2024 г. по НОХД № 88/2024 г. по описа на Окръжен съд - Добрич.

С влязло в законна сила на 26.04.2024 г. Присъда № 2/10.04.2024 г. по НОХД № 88/2024 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, подсъдимият Т. Д. Д. признат за виновен в това, че на *** г. в гр. Д., по ул. „Х.Б.в“, непосредствено след кръстовището с ул. „Г.Г.П.“ при управлението на МПС – лек автомобил „Шевролет Калос“ рег. № ***, нарушил парвилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 116 ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на Е.П. К., настъпила на *** г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК и чл. 58а, ал. 1 във вр с чл. 54 , ал. 1 НК му е наложено 3 наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за изпитателен срок от три години.

От писмените доказателства по делото - препис–извлечение от акт за смърт № ***/*** г., изд. от Община Д. и удостоверение за наследници изх. № *** г., изд. от общ. Д., е безспорно установено, че ищцата е дъщеря на пострадалата.

От показанията на свидетелите Ж.Д.Ж. ( без родство с ищцата ) и И.С.Р.

( съжител на ищцата, чиито показания Съдът на основание чл. 172 ГПК преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост ), се установява, че смъртта на Е. К. причинили на ищцата П. К. душевни болки и страдания. Ищецът е отчаян и съкрушен, в постоянен стрес, потиснатост, безпокойство и вътрешна опустошеност, болезнено изживяла и изживява внезапна кончина на своята майка. Между майка и дъщеря е съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие и обич.

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка гражданска отговорност между виновния за ПТП водач на МПС и ответника.

Ищцата е предявила застрахователна претенция през м. декември 2023 г. пред застрахователя за заплащане на обезщетение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

4

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ. за

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на 5 обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на *** г., за което вината е на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

С влязло в законна сила на 26.04.2024 г. Присъда № 2/10.04.2024 г. по НОХД № 88/2024 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, подсъдимият Т. Д. Д. признат за виновен в това, че на *** г. в гр. Д., по ул. „Х.Б.в“, непосредствено след кръстовището с ул. „Г.Г.П.“ при управлението на МПС – лек автомобил „Шевролет Калос“ рег. № ***, нарушил парвилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 116 ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на Е.П. К., настъпила на *** г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК и чл. 58а, ал. 1 във вр с чл. 54 , ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за изпитателен срок от три години.

Постановеният от наказателния съд съдебен акт е задължителен за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК и изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и вината на дееца.

Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия И.. Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на ищеца средна телесна повреда.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.