Решение № 222 от 21.10.2019, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

222 гр. Русе,

21.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД РУСЕ, търговска колегия, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН

ДАМАСКИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

ЪШЪЛ ИРИЕВА при секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ириева в. т. д. № 275 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Фронтекс

Интернешънъл“ЕАД, ЕИК *********, гр.София против решение №679/23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 8104/2018г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от ищеца иск с правно основание чл.422 ГПК от срещу С.К.С., ЕГН **********,***, за дължимост на сумите: 592,42 лв. главница по договор за потребителски кредит от 19.07.2014 г.,, ведно със законната лихва от 04.05.2018 г., 125,97 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 23.03 – 14.09.2015 г., 57,74 лв. лихва за забава за периода 24.03.2015 г. – 19.04.2018 г. и 240,67 лв. такси за периода 23.03 – 14.09.2015 г., присъдени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1669/08.05.2018 г. по ч.гр.дело № 2927/2018 г. по описа на

РС-Русе.

Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като уведомлението за цесията не е надлежно връчено преди датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК, са в противоречие със закона и трайната съдебна практика, която приема, че връчването на книжа на лице, назначено като особен представител в рамките на исковото производство, е редовно и поражда всички правни последици, свързани с факта на връчването, като няма разлика дали се връчват книжа свързани с процесуално правното или материално правното правоотношение. Твърди се, че връчването на исковата молба ведно с уведомлението на особения представител, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено като факт, настъпил в рамките на производството. Претендира отмяна на решението на РРС и постановяване на ново, с което предявените установителен иск да бъде уважен. Претендират се разноските в заповедното производство, както и тези за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата С.К.С., чрез назначения от съда особен представител адв.В. ***, счита жалбата за допустима, но неоснователна по съображения, изложени в отговора, като в с.з. навежда и допълнителни съображения относно недействителността на договора за потребителски кредит, поради противоречието му с императивни разпоредби на закона за потребителския кредит, накърняване на добрите нрави и неравноправност на клаузите му. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за производството.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, но не по наведените в нея съображения.

Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателя против С.К.С. иск с правно основание чл.422 от ГПК- признаване за установено, че ответника му дължи сума в размер на 1016,80лв., от които 592,42 лв. главница по договор за потребителски кредит от 19.07.2014 г., ведно със законната лихва от 04.05.2018 г., 125,97 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 23.03 – 14.09.2015 г., 57,74 лв. лихва за забава за периода 24.03.2015 г. – 19.04.2018 г. и 240,67 лв. такси за периода 23.03 – 14.09.2015 г.

По делото е установено, че на 19.07.2014г. между С.К.С. и “Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 750 лева. Предвиден е общ размер на дълга 1569,77 лв., платим на 60 седмични вноски, всяка от 26,17 лв., като последната вноска - в размер на 25,74лв., ден, в който се дължат плащанията-вторник, 56%възнаградителна лихва и ГПР 138%, с включени в него 37,50лв.-такса за оценка на досие, 271,29лв.-общ размер на фиксирана лихва и такса за администриране на кредита-137,48лв. Съгласно избраната от ответника услуга „Домашно посещение“ и уговореното в чл.27 от договора, с подписването на договора същият получил пълния размер на кредита. В чл.23 от ДР към договора за кредит била предвидена правната възможност кредиторът да прехвърли изцяло или частично правата си по договора, без съгласие на клиента, като впоследствие го информира.

Ответникът не изпълнил всички свои задължения по договора в уговорения срок, като преустановил плащанията и падежът на първата непогасена вноска настъпил на 23.03.2015г., а с изтичането на крайния срок за изпълнение на договора-14.09.2015г. станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението.

Установено било, че на 21.03.2016г. “Провидент Файненшъл България”ООД сключил договор за прехвърляне на вземания с ищеца „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, по силата на който прехвърлил на последния вземането си по договора за кредит на ответника, включено в Приложение №1 към него. С изрично потвърждение “Провидент Файненшъл България”ООД потвърдил прехвърлянето на вземанията по Приложение №1 на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД. С пълномощно цедентът упълномощил цесионера с право да уведоми от негово име всички длъжници по договори за потребителски кредит, че вземанията по тях се прехвърлят на ищеца. Уведомлението до ответника било приложено към исковата молба, като липсват данни за изпращането му до адреса на ответника.

Жалбоподателят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за цедираните вземания, и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2927/2018 г. по описа на РРС. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което до жалбоподателят било изпратено съобщение с указания, че може да предяви иск относно вземането си.

Исковата молба е предявена в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на иска и правилно същият е разгледан по същество.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск като е приел за основателно наведеното от особения представител на ответника възражение за липсата на материално правна легитимация на ищеца, тъй като уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД било връчено на особения представител на ответника и не може да се приравни на нотифициране на длъжника, и съответно да произведе материално правния ефект на цитираната разпоредба. Районният съд е посочил, че ищецът се е позовал на непотърсване на изпратената пратка до ответника, но изобщо не е представил доказателства за изпращане на такава, още по-малко за спазване на изискванията на чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенските колети, приети на осн. чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги. Посочил е, че в случая уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено на назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника, чиято представителната власт се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник, както и че особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение и е обосновал извод, че получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект като е посочил и съдебна практика в гореизложения смисъл / решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д.

№ 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и др./.

Прието е, че е налице липса на уведомление за цесията, което да произведе предвидените в чл.99, ал.4 от ЗЗД правни последици, поради което дори и такива вземания по договора да съществуват, то ищецът няма да е материално легитимиран да търси изпълнението им по арг. от чл.99 ал.4 ЗЗД. По съображения, че договорът за цесия, с който дружеството-ищец се легитимира като кредитор, не е породил правно действие спрямо ответника, предявеният иск е отхвърлен с обжалваното решение.

Изводите на първоинстанционният съд са неправилни, а доводите на жалбоподателя досежно настъпилия материално правен ефект на цесията са изцяло основателни.

Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др./.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че липсват доказателства за изпращане на уведомлението за цесията до длъжника, но неправилно е приел, че връчването на уведомлението за извършената цесия на длъжника чрез особен представител не е породило материално правни последици.

Особеният представител се назначава при изпълнение на предпоставките на чл.47, ал.1-5 от ГПК с цел охрана интересите на ответника. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /В т.см.решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г./.

С връчването на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът е доказал материално правната си легитимация по иска, като съображенията, изложени от районния съд за липса на такава, се явяват неправилни.

Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК в редакцията на същата, действала през периода 12.05.2010г. – 23.07.2014г., когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същия реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен.