Решение № 55 от 13.01.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Плевен, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430104852 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на депозиран от Г. М.

Й., ЕГН: **********, адрес: *** срещу ***, със седалище и адрес на упр. *** иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, а именно: сума в размер на 515,96 лв., представляваща главница, сума в размер на 379,89 лв., представляваща лихви и 214,50 лв. разноски по И.Д., както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 265,37 лв. по издаден изпълнителен лист от 20.09.2011 г., по ЧГД № 3146/2011г. на Районен съд - Плевен за събирането на които е образувано изп. дело № 2989/2018 г., от ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен.

Твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е получила ПДИ за заплащане на суми, за които е издаден ИЛ от 20.09.2011г. по ЧГД №3146/2011 г. по описа на ПлРС за следните суми: главница в размер на 515,96 лв., лихва в размер на 113,79 лв, законовата лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 13.05.2011г. до окончателно изплащане на сумата,, както и 125 лв. разноски. Излага, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2989/2018 г. по описа на ЧСИ Т. Кирилова по молба на ответника по делото. Сочи, че от издаването на процесния изпълнителен лист до образуването на изпълнителното дело е изтекла погасителна давност чл. 110 от ЗЗД, поради което и не дължи процесната сума. Твърди, че с погасяването по давност на главното вземане са погасени и произтичащите от него акцесорни вземания.

Навежда доводи, че с образуването на 05.11.2018 г. на процесното

1 изпълнителното дело, давността не е прекъсната, тъй като тя вече е била изтекла.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Оспорва процесуалната легитимация на ответника, доколкото твърди, че на ищеца не е връчено редовно уведомлението за настъпилата цесия. Отделно от това счита иска за основателен доказан, за което развива подробни съображения.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не отрича факта, че на 24.06.2008 г. между „*** (предишно наименование ***), с универсален правоприемник с ***", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Г. М. Й., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит CRED ***, както и, че по молба на "*** на 28.11.2011 г. е образувано изп. дело № 2851/2011 г. по описа на ЧСИ ***, и е приведен в изпълнение процесният изпълнители лист. Твърди, че с молбата си за образуване на изпълнително дело на 28.11.2011 г. "*** е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ ***, като на тази дата е прекъсната погасителната давност. Излага, че: на 05.01.2012 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е редовно връчена; че на същата дата (05.01.2012 г.) е изпратено запорно съобщение до установения работодател на длъжника - ***; че на 30.04.2013 г. е изпратено запорно съобщение до ***; че на 19.08.2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от „*** ЕАД с възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ, което действие също прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност; че на 05.06.2017 г. новият взискател е депозирал молба, с която е поискано да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника, което също прекъсвало давността, за което развива подробни съображения и цитира практика на различни съдилища. Твърди, че след като изп. дело № 2851/2011 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 05.11.2018 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 2989/2018 г.. по описа на ЧСИ ***, с което действие за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи. Излага, че по новото изпълнително дело на: 23.11.2018 г. е изпратено запорно съобщение до ***; 03.10.2019 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на дата за опис на движимите вещи на длъжника;

03.01.2020 г. ЧСИ *** е изпратила уведомление до длъжника във връзка с насрочен опис на движимите му вещи; 06.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до ОББ АД; 17.06.2022 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал да се извърши справка ТД на НАП за наличието на трудови договори, 2 регистрирани на името на длъжника, както и да се наложат запори върху откритите такива; 27.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице, а именно работодателя на длъжника - ***. Поради изложеното намира, че не е налице петгодишен период, през който да не са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи погасителния давностен срок. Твърди, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател "***, настоящият взискател „*** ЕАД и ЧСИ *** не са бездействали, а са предприемали необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни дела № 2851/2011 г. и 2989/2018 г., което доказва активното поведение за удовлетворяване интересите на взискателя. Излага, че съгласно решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г„ IV г.о. „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпиията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувало ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела." С оглед на приетото в соченото решение счита, че давността не е прекъсната. Моли съда, ако счете, че ищецът следва да бъде уведомен за настъпилата цесия да му я съобщи като представя и уведомления.Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представеното по делото ч.г.д. № 3146/2011 г по описа на ПлРС, че по искане на ***, и издадена заповед за изпълнение

№2361/18.05.2011 г срещу ищеца за следните суми: сумата от 516,96 лева – главница; сума в размер на 113,79 лева за периода от 30.01.2009 г. до подаване на заявлението, законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане, както и сторените разноски в размер на 25 лева за д.т. и 100 лева за адвокатско възнаграждение.

3

Установява се от приложеното ч.г.д. №3146/2011 г. по описа на ПлРС, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.06.2011 г, както и, че въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 20.09.2011 г.

Приобщено като доказателство по делото е и изпълнително дело №201118150402851/28.11.2011 г., по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, от което се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело за събиране на вземането, като на ЧСИ за възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ

Видно е, че по образуваното изпълнително дело са извършени следните действия: изпратено на 05.01.2012 г. и връчено на 11.01.2012 г. запорно съобщение до работодателя на ищцата; на 10.02.2012 г. работодателя на ищцата е уведомил, ЧСИ, че трудовото правоотношение на същата е прекратено на 01.02.2012 г.; изпратено на 30.04.2013 г. и връчено на 08.05.2013 г. запорно съобщение до работодателя на ищцата; че на 28.03.2016 г. ответникът по делото, като пълномощник на взискателя е поискал от ЧСИ проучване на имущественото състояние на ищцата; че на 05.06.2017 г. ответникът е отправил искане до ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника; на 05.02.2018 г. е прекратено изпълнителното дело.

От приложеното по делото изпълнително дело

№20188152402989/05.11.2018 г., по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело от ответника за събиране на вземането, като последният е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

Видно е, че по образуваното изпълнително дело са извършени следните действия: наложен на 23.11.2018 г. запор върху сметка на ищеца в Банка ДСК ЕАД; наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 11.07.2022 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

По допустимостта:

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищцата основава иска си на обстоятелства, настъпили 4 след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължат сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника съдът намира, че ищцата има правен интерес да водят настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.

По отношение на иска, с който се претендира да се установи недължимост на разноските по изпълнителното дело съдът намира, че искът е недопустим, поради следното: предмет на иск по чл.439 ГПК е оспорване недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Вземането обхваща изпълняемото право по издадения изпълнителен титул. Разноските за изпълнението не са част от вземането, те са последица от осъщественото принудително изпълнение. Срещу постановление за разноски в изпълнителния процес страните имат друг, а не исков ред за защита, в особено производство. Ето защо настоящият състав намира, че исковата претенция в тази част се явява недопустима и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. /така Определение от 02.09.2013г. по гр.д. №2487/2013г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с Определение №567/11.10.2013г. по в.ч.гр.д. №466/2013г. на Апелативен съд – Варна/.