Решение № 253 от 16.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500102 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение № 134/20.08.2024 г., постановено по гр.д. № 779/2022г. по описа на РС Свищов е отхвърлен иска на жалбоподателката Г. П. С. и на В. З. В. /към онзи момент съпрузи/, да бъде установено по отношение на ответниците В. П.

С. и К. В. М., че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. от седем земеделски имота в землища на няколко населени места в Община Свищов. Присъдени за разноски в тежест на ищците.

Въззивното производство е образувано по жалба само на ищцата Г. П. С. от гр. В. чрез пълномощник адв. Е. С., като се обжалва решението изцяло.

Оплакванията са за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът неправилно е приел, че има скрито косвено представителство, вместо твърдяната от ищците персонална симулация, за която не счита, че се изисква участие на третото лице – продавач по сделката. Счита, че съдът погрешно е приложил нормите касаещи спецификите на видовете симулативни сделки, посочил е погрешна правна квалификация и не е обсъдил всички оспорвания и доказателства. Твърди, че неправилно районният съд е отрекъл правната значимост на ангажираните писмени доказателства и не е кредитирал твърденията за привидност на договора за покупко-продажба по цитирания 1 нотариален акт, по отношение на вписания в него купувач. Твърди, че приложените документи представляват начало на писмено доказателство, обосноваващо събиране на гласни доказателства. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения иск. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника К. М., оспорваща я като неоснователна. Оспорва доводите на жалбоподателя за необоснованост на решението и моли да бъде потвърдено. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора на жалбата, претендира разноски.

Ответницата В. С. не оспорва въззивната жалба. Заема становище, че решението на РС Свищов е неправилно, искът е неправилно квалифициран и не е докладван с тази квалификация, съответно тежестта на доказване не е разпределена спрямо нея. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е обсъдил свидетелските показания, които били допустими и моли ВТОС да ги обсъди.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Пред РС Свищов е са предявени при условията на първоначално субективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от В. З. В. и Г. П. С. /съпрузи при предявяване на иска/, за признаване правата им на собственост върху 1/2 ид. ч. от седем земеделски имота в землища на няколко населени места в Община Свищов. Обосновават исковете си с твърденията, че по време на брака им, имали договорни отношения с ответниците - В. С., сестра на ищцата, и бившия съпруг на В. С. – К. М., чийто брак бил прекратен на 18.12.2020 г. Твърдят, че докато и двете двойки са били в брак, през лятото на 2005 година, ищцата Г. С. предала на отв. В. С. сумата от 10 000 лева, която да бъде използвана за закупуване на ниви на територията на Община Свищов. Уговорката била при закупуване на нивите, половината от цената да бъде заплащане от тези средства и от тях да се поемат половината разходи по сделките, при лимит от 100 лева/декар продажна цена и 10лева/комисионна. Нивите трябвало да бъдат закупувани единствено на 2 името на В. С., като за всичко уговорено, вкл. правото на Г. С. да получава ренти от имотите, на 19.07.2005 г. подписали „обратно писмо“. Твърдят, че действително ответницата лично и чрез пълномощник закупила имоти по две сделки от 08.09.2005 г. и една от 12.10.2005 г., предмет на които са процесните имоти. Бил подписан и анекс към обратното писмо, с който се признавала собствеността на ищцата Г. С. върху 1/ 2 ид. част от земите и поемала задължение при поискване да прехвърли правото на собственост на тези земи на ищцата. Заявяват, че са получавали рента от имотите, но при прекратяване на брака между ответниците, те не уредили имуществените си отношения и при съдебната делба процесните имотни били претендирани от ответника като съсобствени между него и ответницата.

Ответницата В. П. С. е признала предявеният иск и изложените в исковата молба факти: че е получила от сестра си сумата от 10 000 лв. през 2005 г. с цел тя и бившият й съпруг да закупят ниви на територията на Община Свищов при условията на съсобственост при равни квоти за двете семейства, както и другата част от уговорките. Признава, че е подписала обратното писмо, а на 28.10.2005 г. и анекса, а устно се задължила да прехвърли имотите.

Ответникът К. М. оспорва основателността на иска. Оспорва като неверни твърденията, че бившата му съпруга – отв. В. С. е получила от ищцата сумата от 10 000 лева за закупуване на процесните ниви на територията на Община Свищов с изложените в ИМ уговорки. Оспорва документът, наречен „обратно писмо“ и анекса към него като достоверност на датите им и като правен ефект – счита, че не установяват договорка, предхождаща процесните договори за покупко-продажба, не са подписани от продавачите и от него самия, поради което не го обвързват и не засягат придобитите от него права. Оспорва всички останали твърдения досежно договорите за наем/аренда на земите и изплащането на рентата. Ако не бъдат уважени тези възражения, възразява за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на 1/2 ид. част от имотите. В хода на делото по същество заема становище, че фактическите основания, от които ищците черпят правата си, сочат не на персонална симулация, а на твърдения за скрито косвено представителство, но такова също не е доказано, тъй като няма нотариално заверено пълномощно.

Не се спори и пред въззивния съд и се установява от доказателствата по делото възприетата РС Свищов фактическа обстановка, поради което настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря и препраща към решението на първоинстанционния съд. Приетите като установени обстоятелства не се и оспорват от страните, а предмет на жалбата са изводите въз основа на тях, което налага кратко излагане на относимите факти:

Двамата ответници са били съпрузи към 2005г., към същия момент двама ищци също са в брак. На 19.07.2005г. ищцата Г. С. и ответницата В. С. подписват документ, наречен „обратно писмо“, в което първата е посочена като „възложител“. Според документа, причина за съставянето му е възможност за закупуване изгодно на земеделски земи, във връзка с което Г. С. предоставя на сестра си В. С. сумата от 10 000 лева, която да бъде използване 3 за заплащане на половината закупуваните от В. С. /лично или чрез пълномощник/ ниви. Уговорени са продажна цена от 100лв./дка, комисионна за посредника и половината от разходите за сделките да се покриват от предадената сума. Изрично се предвижда като купувач да бъде вписвана само В. С. /тогава с фамилия М.а/, както и тя ежегодно да отчита на възложителя Г.

С. половината от получените рентни суми от закупените ниви, вкл. самото сключване на договорите за аренда/наем да са съгласувани с ищците. В. С. се съгласява при устно поискване да прехвърли чрез нотариална сделка имотите на ищците.

От представените по делото два нотариална акта за покупко-продажба се установява, че на 08.09.2005 г. ответницата В. П. С. е закупила пет имота-ниви на територията на община Свищов, а на 12.10.2005 г. по силата на още две сделки – още две ниви в същия район. Като купувач по всички сделки е посочена единствено тя.

След сключване на сделките е подписан анекс към обратното писмо между същите страни – от 28.10.2005г., с който В. С. признава, че е сключила процесните сделки в изпълнение на уговорката със сестра й, закупувайки имотите на свое име, заплатила е цената с предоставените й от възложителя Г.

С. средства и за 1/2 от имотите е действала като „сламен човек“ за Г. С., като последната се явява действителен собственик на тази част в СИО с ищеца.

Показанията на свидетелите са допустими, предвид началото на писмено доказателство – представените обратни писма, и от тях се установява предаването на сумата от ищцата на ответницата - като размер, кога и с каква цел, обстоятелството, че ответникът е участвал чрез свои познати в процеса на търсене и закупуване на имоти. Не са относими към предмета на спора финансовите възможности на ответниците. Липсата на документ за самоличност у ответника към датата на първите две сделки също не опровергава установеното от другите доказателства, и от признанията на ответницата, че именно дадените от ищцата 10 000 лева са послужили за закупуване на процесните имоти /общо по НА закупени за 6516 лева/. От признанията на ответницата съдът приема за установено, че тя е закупила имотите /лично и чрез пълномощник/ със субективното отношение към сделките, че на 1/2 ид.ч. от имотите собственик става сестра й. В изпълнение на признатите от нея задължения е превеждала на ищцата полагаемата й се според техните уговорки част от рентата от процесните земи.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи по делото и оплакванията във въззивната жалба:

На първо място следва да бъде разгледано оплакването, че съдът не е постановил решение при признание на иска, предвид направеното признание от ответницата В. С.. Действително в писмения отговор на исковата молба и неколкократно в хода на делото ответницата изрично заявява, че признава предявения иск, но в нито един момент ищците не са отправили искане към съда по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, което е задължителна предпоставка за постановяване на решение при признание на иска. Признатите от ответницата факти са взети предвид в съответствие с разпоредбата на чл. 175 от ГПК.

4

По оплакването, че съдът не е обсъдил или превратно е тълкувал доказателствата, обосноваващи наличието на персонална симулация, настоящият състав намира следното:

В исковата молба ищците излагат твърдения, че са закупили 1/2 ид.ч. процесните имоти чрез подставено лице – ответницата В. С. и настояват, че се касае за персонална симулация. При персонална симулация чрез използването на подставено лице, страните постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият от външните за сделката лица и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна, т.е налице е специална цел - в случая да се укрие страна по сделката на страната на купувача. Винаги при персонална симулация са налице три сделки - между продавача и действителния купувач, която е желана, но прикрита, между продавача и привидния купувач, обективирана в нотариалния акт, която е привидна и като такава нищожна, както и между действителния и привидния купувачи, която също е прикрита. Подставеното лице дава съгласието си да фигурира с името си в договора по начин като че то самото сключва сделката с другия контрахент. Подставеното лице обаче не е представител на титуляра по сделката, поради което не е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието по отношение на съглашението между подставеното лице и действителният купувач на недвижимите имоти, както е при косвеното представителство.