Решение № 1082 от 18.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. Варна, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110202006 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. П. Д. против ПН №24-0819004643/12.12.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР-В. сектор ПП, с което са му наложени адм. наказания за две нарушения на Закона за движение по пътищата.

С жалбата се оспорва описаната в НП фактическа обстановка и се прави искане за отмяната му.

В съдебно заседание възз.Д. се представител, който поддържа жалбата. представлява от процесуален

Въззиваемата страна не се представлява, депозирани са писмени бележки.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил с ДК№ ** се управлявал от възз.Д.. На 12.10.2024г. около 09.00 часа жалбоподателят управлявал автомобила си в гр.В., по ул.“Проф. д1 р Г.Г.“, като при извършване на маневра заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е свободен блъска паркираният л.а. с ДК№ **. Били нанесени леки материални щети на автомобила. След настъпване на ПТП водача възз. Д. не спрял и за да установи последиците от ПТП.

Бил подаден сигнал в сектор ПП още същия ден от страна на Г.М. собственик на л.а. с **. Въз основа на подаденият сигнал служители на с-р Пътна полиция извършили проверка. Бил установен възз.Д. и управлявания от него автомобил. Бил съставен протокол за ПТП, полицейските служители огледали двата автомобила и снели сведения от свидетелите на инцидента.

След като събрали нужните доказателства бил съставен АУАН на възз.Д., в който нарушенията били квалифицирани по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.

123, ал. 1, т.1 от ЗДвП. В акта въззивника не вписал възражения, депозирал такива в писмен вид. АНО разгледал възраженията, но не ги приел.

Въз основа на АУАН било издадено процесното НП. В него АНО възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и санкционирал въззивника за това, че като участник в движението нанася имуществени вреди на друг автомобил и относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не без да установи щетите.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С., като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите писмени доказателства.

Свидетел посочи, че е извършил проверка по получения сигнал за вникнало ПТП. Снел е обяснения от очевидци и въз основа на обясненията, които събрал и справките които направил, формирал извод за фактологията на пътния инцидент и поведението на нарушителя. Показанията на свидетелят съдът също възприе като обективни, дадени от очевидец и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Съдът разпита и свид. Г. свидетел на произшествието, който сочи, че на процесния ден се намирал на ул. .“Проф. д-р Г.Г.ев“ и наблюдавал движението на управляваното МПС от възз.Д.. Сочи какви маневри е извършил, настъпилото съприкосновение между двата автомобила. Водача на автомобила при движение на заден ход, без да има добра видимост и след като гледал само едно от огледалата за виждане на зад допуснал ПТП при което одрал вратата на паркиран автомобил. Водача спрял автомобила, и разговарял със свид. Г., който му указал да си остави номера с бележка на ударения автомобил за да 2 може да се състави двустранен протокол. След разговора въз.Д. преместил колата си по-нагоре по пътя и огледал своите щетите. След няколко дни свид.Г. разговарял със собственика на пострадалият автомобил който му посочил, че водача причинил ПТП не си е оставил номера за контакт и съставяне на двустранен протокол.

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед на Министъра на вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица, с оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно не опорочава акта на оправомощаване.

АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителят като му е дадена възможност да организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения, и не е депозирал писмени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред АНО. Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По приложението на материалния закон:

Относно нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Тази норма регламентира общото задължение на всеки участник в движението по пътищата, че с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди.

Налице е несъответствие с изложеното в АУАН и в НП като за нарушението по т.1 е описано, че : „…възз.Д. при движение на заден ход, без да се убеди, че пътят след него е свободен, блъска паркирания л.а с което виновно е нарушил...:, а в процесното НП е описано следното "…като участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.“. Така описаното в АУАН и в НП общо формулирано обвинение не покрива състава на едно, а на две 3 различни деяния:

-на нарушение на общото изискване възведено в чл.5, ал.1 от ЗДвП към всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди;

- на нарушение на задълженията в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и по време на движението назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

При съпоставка на текста в АУАН и в НП и чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е видно, че в АУАН и в НП липсва пълно описание на конкретни факти и обстоятелства от конкретния случай, които да покриват състава на нарушение на чл.40 ал.1 или на чл.40 ал.2 от ЗДвП и вменените от закона задължения на водача преди и по време на изпълнение с МПС на маневрата движение назад.

Нито в АУАН, нито в НП е посочено да е установено от фактическа страна, че водача е започнал движение назад, без преди това да се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; че по време на движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство; че не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, тъй като е било невъзможно той да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство. Съдът не може да попълни съдържанието на АУАН и НП, съобразно нарушената правна норма, това се явява пряко задължение на АНО. Поради неяснотата и непълнотата на описанието на нарушението по т.1 досежно неизпълненото задължение по чл.40, ал.1 или ал.2 от ЗДвП в АУАН и НП, препятства съдът да измени изменена правната квалификация и правното основание посочени в т.1 на НП поради липсата на ясно и еднозначно формулирано от фактическа страна обвинение в АУАН и в НП за осъществено от въззивника изпълнително деяние покриващо състава на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП .

Поради това и съдът приема, че НП в частта в която за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно 4 наказание „глоба” в размер на 20лева да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По пункт 2 от наказателното постановление :

По пункт втори от НП

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Жалбоподателят не е спрял за да установи последиците от ПТП. Съдът намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан и е извършил вмененото му нарушение.

От представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания безспорно се установява, че въззивника е допуснал нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е напуснал местопроизшествието без да установи последиците от произшествието. Настоящата инстанция приема, че при така причинените щети от същото, е невъзможна да не се усети съприкосновението между двата автомобила, още повече, че след сблъсъка възз.Д. е провел разговор с очевидец на ПТП свид.Г., който му е указал да си остави тел.номер да са разбере със собственика на другият автомобил за да съставят двустранен протокол. Фактът, че е преместил автомобила и е огледал своите щети не отменя отговорността по възведеното нарушение.А дминистративнонаказващият орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е направил извода си за извършено нарушение. Съставеното НП отговаря на формалните изисквания на закона относно неговото съдържание.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание в пункт втори, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото няма доказателства въззивникът да е имал и други значителни нарушения в стажа си на водач на МПС в последните пет години.

В тази връзка съдът намира, че наказание в пункт втори, определено към минималния размер е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че наложеното наказание- „Глоба” от 20 лева и наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от на 1 месец са правилно определени.

5

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.

По наведените възражение съдът следва да посочи, че АУАН и НП по пункт 2 от НП съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, посочена е и нарушената норма, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена.

Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН, на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деяние не осъществява състава на административно нарушение, установен в чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

По наведеното възражение, че не е установено кой е управлявал автомобила в процесния ден, в хода на адм.проверка лично въз.Д. в обясненията си е посочил, че на процесната дата той е управлявал собственият си автомобил, съставена е била декларация по чл.188 от ЗДвП и в хода на съд.дирене не е оборен този факт.