Определение № 4698 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4698 гр. София, 21.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20258002101138 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „А. Т. Ф.“ Е., [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/по гр.д. №14163/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Е. М. срещу дружеството- касатор искове по чл.31 ЗЗД и чл.124 ГПК – унищожена е на осн. чл.31, вр. с чл.44 ЗЗД упълномощителната сделка, с която ищцата е упълномощила Р. К. да се разпорежда със собствения й недвижим имот – апартамент в [населено място], [жк], и пълномощникът е сключил договор за продажба на имота по нот. акт №***/**** г. и е признато за установено, че ищцата е собственик на апартамента.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени следните правни въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. При иск с пр. осн. чл.31 ЗЗД следва ли съдът при преценка дали 1 недееспособно лице, сключило договор/ вкл. упълномощителна сделка/ е могло да разбира и ръководи действията си, да разгледа събраните по делото доказателства в цялост, като следва да съобрази, освен медицинските и житейските и юридически критерии от значение в случая?

2. При уважен иск по чл.31 ЗЗД, с който е отменена едностранна правна сделка/ упълномощаване/, явява ли се нищожна / унищожаема и самата прехвърлителна сделка, сключена въз основа на съответното пълномощно?

3. При решаване на делото има ли съдът задължението да извърши преценка на приета по делото експертиза в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, като изложи мотиви защо приема заключението, без анализирането на доказателствата, на които то се основава?

4. Ако в хода на висящо производство по чл.31 ЗЗД ищцата бъде поставена под запрещение и за неин настойник е назначено лице, явяващо се свидетел в производството, може ли съдът да обоснове решението си въз основа на показанията на този свидетел, придобил друго процесуално качество в хода на висящото производство?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска по чл.31 ЗЗД въззивният съд е приел въз основа на събраните по делото и подробно обсъдени доказателства, че към момента на упълномощаването ищцата, макар и да не е поставена под запрещение, не е притежавала психичната годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Затова е унищожил сключената от нея упълномощителна сделка за разпореждане с апартамента й, използвана при продажбата му. По иска с пр. осн. чл.124 ГПК е приел, че при уважен иск по чл.31 ЗЗД за упълномощителната сделка и липса на потвърждаване по чл.42, ал.2 ЗЗД не е настъпил вещно-транслативния ефект на изповяданата с нот. акт №***/**** г. продажба на апартамента и той е собственост на ищцата.

При данните по делото поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС: ГС е основал преценката си за наличие на предпоставките по чл.31 ЗЗД/ медицински и юридически критерии/ на изслушаната по делото съдебно- психиатрична и психологична експертиза, от която се установява, че ищцата/ род. през 1936 г./ страда от „параноидна шизофрения“, непрекъснато протичане с устойчив личностен дефицит; халюцинаторно-параноиден синдром и умерен дементен синдром.

Заболяването е с голяма давност и поради липса на адекватно медикаментозно 2 лечение психозата при освидетелстваната е приела хроничен/ непрекъснат/ ход, без ремисии/ светли моменти/. Поведението й през годините било дезорганизирано и с психопатологична симптоматика с формирана личностна промяна и тежка социална дезадаптация. Неспособна е за самостоятелно организирано справяне, снижени са паметово – интелектуалните й функции, мисловният процес е обстоятелствен с параноидни налудни идеи за отношение и унищожение. Обсъдени са и преценените от съда за безпристрастни показания на св. М., който е с дългогодишни впечатления от живота и поведението на ищцата – настъпилите болестни промени, довели до дезорганизация, дезориентация и безпомощност в бита. Или при разрешаването на първия от поставените правни въпроси въззивният съд се е съобразил с цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №130/11 г., първо г.о. , р. по т.д. №1106/10 г., второ т.о., р. по гр.д. №992/10 г. на първо г.о. и др., в които е прието, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, както и всички възражения и доводи на страните,.

Вторият въпрос също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №5/14 г. ОСГТК, т.2. При липса на надлежно учредена за продавача представителна власт, извършената чрез пълномощника продажба е висящо недействителна и не поражда целените правни последици, ако липсва потвърждаване в предвидената в чл.42, ал.2 ЗЗД форма, както е приел и въззивният съд. Цитираното от касатора р. по гр.д. №2086/08 г. на трето г.о. на ВКС е за подобен с процесния случай, но няма данни там продажбата да е сключена чрез пълномощник, и въззивното решение по същество не му противоречи.

Третият правен въпрос също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – приетата по делото експертиза е обсъдена на осн. чл.202 ГПК наред с другите доказателства по делото, като ГС е изложил мотиви защо възприема заключението й/ констатираното психично заболяване на ищцата, описаните негативни поведенчески промени, установени и от св. показания, категоричността на вещите лица за психичното й състояние към момента на сделката/. В този смисъл е и цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №30/13 г. на първо г.о., р. по гр.д. №588/11 г. на трето г.о., р. по гр.д. №612/18 г. на трето г.о.

3

Четвъртият въпрос не отговаря на приетото от въззивния съд и не обосновава общата предпоставка за допускане на обжалването / ТР №1/19.02.10 г., т.2/. ГС е отказал да цени показанията на дъщерята на ищцата, назначена за неин настойник при висящност на делото, макар към момента на събирането им тя да не е имала това качество. Приел е, че и без обсъждане на тези показания, но при обсъдените други събрани по делото доказателства, изходът на спора не се променя.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват въззивното решение на противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС по поставените правни въпроси, поради което не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не са обосновани от касатора, както е указано в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, а и формираната трайна практика на ВКС по поставените въпроси, цитирана и в изложението, изключва наличието на това основание.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а на ответницата по жалба да се присъдят поисканите с отговора разноски за адв. възнаграждение в размер на 1000 лв., чието извършване е установено с приложения договор за правна помощ.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О

П

Р

Е

Д

Е

Л

И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №14163/23 г. от 3.12.24 г.

ОСЪЖДА „А. Т. Ф.“ Е., [населено място] да заплати на Е. К. М. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1000 / хиляда/ лв., адв. възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5