Определение № 525 от 12.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Сливен, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М.а Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500337 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановено решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател намира определението за незаконосъобразно, тъй като от извършени справки от АВп, от ТД на НОИ, от ТР и от искане за отпускане на кредит от 11.11.22г. е видно, че ищцата, в качество на продавач по прехвърлителни сделки за продажба на недвижими имоти, е получила продажна цена, че е посочила месечни приходи от 1 400 лв., че живее в собствено жилище и е регистрирана като ЕТ. С оглед това не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение за безплатна адвокатска помощ, тъй като тя не е материално затруднена, а съдът е следвало да задължи ищцата да докаже предпоставките за искането си по аналог на процедурата за освобождаване от такси и разноски. Освен това частният жалбоподател заявява, че на ищцата не се дължат разноски и поради това, че делото е заведено при злоупотреба с право по смисъла н ачл.

3 от ГПК, тъй като ищцата е подала 5 искови молби срещу същия ответник с еднакъв предмет и петитум, а е имала възможност да предяви претенциите си в една искова молба в рамките на едно производство. На последно място сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост и не е съобразена най-новата практика на СЕС – решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

С оглед изложеното иска да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което се уважи молбата му за изменение на решението в частта

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала 1 писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и излага контрадоводи на всяко от релевираните оплаквания. Счита, че атакуваното определение е правилно и моли то да се потвърди.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предявеният от ищцата иск по чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД е бил изцяло уважен и по правилата на процеса при такъв изход на спора ответникът следва да й заплати направените съдебни и деловодни разноски за този иск. Доколкото ищцата е представлявана в процеса от адвокат, но в условията на чл. 38 от ЗА – безплатна адвокатска помощ, то съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА носещата тежестта на разноските страна следва да заплати възнаграждение пряко на адвоката, а неговият размер се определя от съда в съответствие с изр. последно – в размерите по НМРАВ. В този случай съдът не е овластен да проверява предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ, доколкото това са договорни отношения между страната и процесуалния й представител и последният сам преценява дали лицето е материално затруднено и дали да сключи договор без възнаграждение за услугите си. Неприложими са правилата за предоставяне на правна помощ, тъй като механизмът на двата института е различен и се осъществява по различенначин.

Неоснователно е и възражението за злоупотреба с права, доколкото право на ищеца е да прецени колко и какви искове да предяви, по какъв процесуален ред и начин ще защити интереса си, щом нито целеният резултат, нито средствата за това, са забранени от закона. В случая процесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по най-добрия начин и следва да му се присъди и възнаграждение за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ №1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела 2 възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, като в случая съдът е определил възнаграждение в размер, базиран на класификацията по Наредбата. Поради това молбата по чл. 248 от ГПК на ответника е неоснователна и не следва да се уважава.

С оглед изложеното частната жалба се явява също неоснователна и следва дасе остави без уважение, а атакуваното определение – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, гр. София против определение № 1717 от 09.05.2024г. по гр.д. № 1049/2023г. на СлОС, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 111/15.02.2024г. по гр.д. № 1049/23г. на СлРС в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1717 от 09.05.2024г. по гр.д. № 1049/2023г. на СлОС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3