Решение № 8530 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8530 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110103780 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Б. А. П., ЕГН **********, срещу ответниците Г.

Ю. А., ЕГН **********, и Й. А. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху втори етаж от жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в ******************************, и на 9/20 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***********, като бъдат извършат действия по премахване на строеж-барака с идентификатор ***********.2, на навес, изграден в пространството между сграда с идентификатор ***********.3 и регулационна линия на имота със съседния имот с идентификатор ***********, и на строеж-барбекю с комин, изграден в непосредствена близост до северната стена на сграда с идентификатор ***********.3, както и да преустановят паркирането на превозни средства в пространството между сграда с идентификатор ***********.3 и регулационна линия със съседния поземлен имот с идентификатор *********** и монтират трайно прикрепено към земята антипаркинг изделие, високо поне 50 см, от цимент, бетон или мозайка в това пространство на разстояние 1 м от входната врата, находяща се на лицето на имота откъм ул. „**********“ по посока основната сграда в дъното на поземления имот и на разстояние 1 м от регулационната линия със 1 съседния поземлен имот с идентификатор ***********.

Ищецът Б. А. П., ЕГН **********, поддържа, че е собственик на следните недвижими имоти – втори етаж от жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в ******************************, мазе в северната част на избения етаж на сградата; 4/8 ид.ч. от общите части на сградата; 9/20 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***********, в който е построена жилищната сграда.

Твърди, че отвениците са изградили незаконни постройки – барака, масивен дървен навес и барбекю с комин, в рамките на незастроеното пространство в двора без съгласието на ищеца, като същите пречат на последния да упражнява правото си на собственост върху притежавания от него втори етаж от процесната сграда и 9/20 ид.ч. от двора. Също така ищецът заявява, че ответниците паркират превозни средства в двора без съгласието му, като му пречат да ползва двора и общите части. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Г. Ю. А., ЕГН **********, и Й.

А. А., ЕГН **********, подават отговори на исковата молба, чрез адв. И. А..

Оспорват исковите претенции като неоснователни и недоказани. Поддържат, че са владели процесното дворно място в продължение на повече от 10 години, като ищецът е бездействал и не е упражнявал фактическо ползване спрямо поземления имот. Сочи се, че, считано от 2011 г., ответниците поддържат, благоустрояват и ползват в пълен обем дворното място, без да са възпрепятствани от ищеца. Твърдят, че и техните праводатели са упражнявали трайна и явна фактическа власт върху цялото дворно място, за което издадена Скица № *** от 17.05.2010 г., издадена от ****************, за УПИ VII-10, в кв. № ***, по плана на ул. ****************, местност ***. Сочат, че в скицата било вписано, че ответникът владее изцяло процесния терен. В тази връзка ответниците поддържат, че правото на собственост на ищеца върху 9/20 ид.ч. от дворното място е изгубено поради придобиването му от ответниците чрез изтекла в тяхна полза придобивна давност. Оспорват процесните постройки – навес, барбекю и допълнителни спомагателни конструкции, да са незаконни, доколкото са били построени преди 1987 г., преди влизане в сила на действащия към момента ЗУТ. Навеждат твърдения, че съгласно утвърдената практика на ВКС постройки, изградени преди 2001 г., за които не съществуват строителни книжа, представляват „търпими строежи“ 2 по смисъла на пар. 16 от ПЗР на ЗУТ. Оспорват и процесните постройки да препятстват, респ. – да ограничават упражняването на правото на собственост от страна на ищеца. Моли се за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира се присъждане на сторените разноски по делото.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 109 ЗС по своя характер е вещен иск, който е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. В Тълкувателно решение № 4/2015 на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, а също, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело.

Цената на исковете по чл. 109 ЗС се определя съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, като за целта по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено.

По отношение на собствеността, съдът приема, че от писмените доказателства: протокол от съдебна спогодба от 24.12.1973 г. по дело № 3984/1973 г. на СРС и удостоверение за наследници на А. П., починал на 13.06.1988 г. се установява, че ищецът притежава втори етаж от жилищна сграда, находяща се в *************************, ведно с едно мазе , 4/8 ми идеални части от общите части на сградата и 9/20- ти идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор ***********. По силата на същата съдебна спогодба, работилницата, първия етаж от жилищната сграда, заедно с 10 /20- ти идеални части от дворното място са поставени в дял на Ю. А. , който дарява част от имота на ответника с нотариален акт за дарение от 2010 г. Третият етаж от къщата и 1/20 идеална част от дворното място е продадена от Т. Б. на А. К. – майка на Г. А. съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ***, дело № 3

14307/1992 г. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите П., Ч., Б. и С. по делото се установява, че на първия етаж в жилищната сграда живеят ответниците, а преди това дълги години семейство А.и и ответника Г.

А., а на втория етаж са живели семейството на ищеца – съпругата му и децата му, а ищецът работил дълги години в чужбина, като се връщал по време на отпуски. Последните две, три години вторият етаж бил в ремонт. Не се спори, че ответниците Г. А. и Й. А. са съпрузи. Неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили чрез придобивна давност идеалните части от дворното място на ищеца, доколкото по делото не се установява ответниците да са упражнявали фактическа власт с намерение за своене, която да са манифестирали пред ищеца в период по-дълъг от десет години. Ето защо, съдът приема, че страните са съсобственици в дворното място.

Спорен е въпросът между страните дали построените в поземлен имот с идентификатор

***********, находящ се в

******************************, строеж-барака с идентификатор

***********.2, навес, изграден в пространството между сграда с идентификатор ***********.3 и регулационна линия на имота със съседния имот с идентификатор ***********, строеж - барбекю с комин и действията по паркиране в дворното място пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Конкретно:

По отношение на строеж-барака с идентификатор ***********.2:

Ищецът твърди, че постройката е незаконна, не е искано съгласие на ищеца за построяването й, като същата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост на втория етаж от къщата и идеалните му части от двора.

Съгласно СТЕ, цената на иска е в размер на 1090,88 евро, определена в съдебно заседание от 12.02.2026 г. по реда на чл. 70,ал.3 ГПК. Вещото лице установява, че сградата, изградена по лицето на имота, нанесена в КК като сграда с идентификатор ***********.3, представлява търговска сграда с два магазина, а сградата с идентификатор ***********.1 е жилищната сграда. До северната фасада на търговската сграда и по източната, странична, регулационна линия на имота, е изградена една второстепенна постройка.

Същата е едноетажна и представлява навес, затворен от три страни с тухлени стени и с едноскатен, дървен покрив, покрит с битумни керемиди. Между двете тухлени стени на навеса, откъм процесния, поземлен имот, е монтирана 4 остъклена, PVC дограма с две плъзгащи се врати. Към деня на огледа, под навеса е изградено едно помещение, което е преходно посредством врата, към малка, паянтова, тухлена постройка, състояща се от две помещения. Едното помещение е тоалетна, а другото е обособено като кухненски бокс. Следва да се отбележи, че навесът и постройката до него са с общ покрив, като и навесът, и постройката са долепени до сграда, изградена в съседния от изток имот, по границата между двата поземлени имота. Съгласно направените на място подробни измервания и изчисленията върху тях, общата площ на навеса и постройката към него, е от 17,15 кв.м. При огледа ТЕ констатира, че между сградата е идентификатор ***********.3 и регулационната линия на поземления имот със съседния от запад поземлен имот е идентификатор ***********, е изграден навес, по цялата дължина на търговската сграда с идентификатор ***********.3. Навесът и постройката към него се допират до южната сграда на триетажна жилищна сграда, а между тях има свободно дворно пространство. Достъпът до това пространство се осъществява чрез монтирана врата между постройката и издадената част и издадената част на южната фасада ан сградагаг. , свободното дворно място, заключено между жилищната сграда и постройката е 4,95 кв.м. Към деня на огледа, навесът и постройката към него са поддържани и се намират в добро състояние. Вещото лице намира, че същите не създават никакви рискове за околните сгради и за обитателите на имота. По данни от свидетелските показания на първоначалния собственик на имота св. Б., бараката е съществувала в имота в същия вид още през 70-те години на миналия век. Свидетелят П. заявява, че постройката се ползва и от нея и сина й. / л. 230 по делото/. Константната практика приема, че обстоятелството, че сградите представляват незаконен строеж, не е достатъчно за уважаване на негаторния иск – незаконното строителство само по себе си не означава, че ищецът е възпрепятстван да ползва общото място. Основание за защита при незаконно строителство се поражда само при състояние, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, които пречат или ограничават потърсилия правната защита. Така решение № 625 от 03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. на ВКС , решение № 291 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г., решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. № 4650/2017 на ВКС. Такива факти по делото не са установени. СТЕ установява, че няма рискове за околните сгради и за обитателите. Съпругата 5 на ищеца заявява, че тази постройка се ползва и от тях. Доводите на ищеца за ограничаване на достъпа до фасадата не обуславят извод за премахване на цялата постройка, а предоставяне на ключ, каквото искане обаче не е направено. Ето защо и доколкото не се установява постройката да пречи на ищеца, искът за нейното премахване подлежи на отхвърляне.

По отношение на строеж-барбекю с комин, изграден в непосредствена близост до северната стена на сграда с идентификатор ***********.3:

Съгласно съдебно-техническата експертиза, цената на иска е в размер на 138,04 евро, определена в съдебно заседание от 12.02.2026 г. по реда на чл.