Решение № 179 от 29.07.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Попово, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100186 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от М. С. Т. с ЕГН-********** с постоянен адрес: с. С., общ. Попово. ул."Л.” №, действаща чрез пълномощникът си адвокат С. С. от ТАК, против: НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "СЪЕДИНЕНИЕ - 1889” с. Садина със седалище и адрес на управление: село Садина, общ. Попово, ул.”Д.Б." №, с ЕИК000869262, представлявано от В.К.К.председател за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск за сумата от 2942,10 лв.- обезщетение по чл.

225 от КТ, считано от 31.01.2025 г. до 31.07.2025г., съобразно полученото брутно трудово възнаграждение за месеца преди уволнението /м. декември 2024 г./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че ищцата М. С. Т. е била в продължително трудово правоотношение с ответника – Народно читалище „Съединение – 1889“, с. Садина, в качеството си на „работник, библиотека“, на основание трудов договор № 1-13 от 15.11.2019 г., считано от 18.11.2019 г. Трудовото правоотношение е било прекратено на 30.01.2025 г. със заповед на работодателя № 2025-ЗП001, като е посочено правно основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа.

Ищцата твърди, че в рамките на над 5-годишния си трудов стаж в ответното читалище е изпълнявала добросъвестно, системно и отговорно задълженията, произтичащи от трудовото й правоотношение. Посочва, че назначението й е било по трудов договор, придружен с длъжностна характеристика, с която е била предварително запозната. В хода на работа, през годините не са й били налагани дисциплинарни наказания, не е била обект на забележки, не са били отчитани слабости или пропуски в изпълнението на трудовите задължения.

В допълнение, ищцата сочи, че е изпълнявала и извън рамките на служебните си задължения дейности в интерес на читалището – отваряла е сградата в извънработно време, съдействала е при счетоводни задачи, подпомагала е новото ръководство, назначено след изборно събрание от 23.11.2024 г., включително новия председател г-ца Виктория Кънчева.

Същевременно, твърди, че между нея и новото ръководство не са възниквали напрежение, конфликти или несъгласия, и че съвместната им работа е протекла гладко.

Ищцата оспорва като немотивирана заповедта за уволнение. Счита, че липсва конкретизация относно това какви качества не притежава и каква конкретна неефективност 1 в работата й е установена от работодателя. Излага подробно становище, че липсата на качества, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, трябва да представлява трайно, обективно състояние, свързано с неспособност за изпълнение на трудовите задължения поради недостиг на знания, умения или навици. Според ищцата, в случая липсва обоснована преценка на работодателя въз основа на длъжностната характеристика и конкретните й задължения.

Поддържа, че в заповедта не са описани обстоятелства, позволяващи да се изведе наличие на обективна и трайна липса на професионални качества. Затова намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като не дава възможност за ефективно упражняване на правото й на защита.

В допълнение, ищцата твърди, че в резултат на уволнението е останала без работа и към момента не е назначена на нова длъжност, поради което претендира обезщетение за оставането й без работа за периода от 6 месеца, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ. В уточняващата молба от 27.05.2025 г., ищцата конкретизира размера на това обезщетение- 2942,10 лв., определен на база брутното възнаграждение за декември 2024 г.

Моли се за уважаване на предявените исковете.

Претендира се законна лихва от датата на предявяване на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендират се разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

В отговора си, ответникът потвърждава, че между страните е било налично трудово правоотношение, както и обстоятелството, че същото е прекратено със заповед № 2025ЗП001 от 30.01.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – „липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа“. Също така потвърждава, че ищцата е получила дължимите обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че е била внезапно и неаргументирано уволнена. Излага, че преди връчването на заповедта ищцата е била устно запозната с мотивите, които са били разгледани в присъствието на председателя и членове на настоятелството. Изрично се заявява, че заповедта е резултат от задълбочена вътрешна оценка на качествата и поведението на ищцата.

Ответникът сочи, че в случая липсата на качества била обективна и трайна и се изразявала в следното:

Липса на компютърна грамотност, което възпрепятствало работата с електронната библиотека и съвременните изисквания към библиотекарската професия;

Некоректно водена документация – посочен е пример с неправилно попълнен читателски картон, довело до загуба на книга;

Липса на инициативност – не са били организирани събития, не са канени автори, не е развивана културна дейност;

Нарушения на трудовата дисциплина – отсъствия без разрешение, закъснения, включително на ключови събития;

Самоволни действия – разпределяне на инвентар и попълване на документи без нареждане;

Конфликтно поведение – създаване на напрежение между колеги и външни лица.

Липса на грижа за библиотечния фонд – влошени условия на съхранение, мухъл, бракувани книги, липса на кандидатстване по програми за нова литература;

Трудови и административни нередности – при встъпване на новото ръководство липсвало трудовото досие на ищцата;

Липса на ангажираност – ищцата била пенсионер и работила на още едно място (в пощата на друго населено място), което пораждало съмнения в степента на нейната ангажираност към длъжността.

Ответникът поддържа, че всички горепосочени обстоятелства сочат трайна липса на качества, пречещи на ефективното изпълнение на работата.

В отговора се твърди, че заповедта за прекратяване на ТПО отговаря на изискванията на закона, тъй като начинът на изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата 2 показва несъответствие с изискванията към заеманата длъжност.

Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована,, се представлява от адв. С. С., която пледира за уважаване на предявените искове.

Ответната страна, редовно призовавана се представлява от адв. Ц. Х.. Процесуалният представител на страната моли за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ:

По исковете с посоченото право основание ищцата носи тежестта и следва да докаже, че е работила на безсрочен трудов договор при ответника, както и че трудовият договор е прекратен поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа.

Ответникът носи тежестта да докаже, че са спазени изискванията за законосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО.

В хода на процеса като свидетели бяха разпитани П. В. Д., К.Н.М., Г. Я.Г. Д.Г.Г. и С.М.С.

От показанията на св. Димитрова - бивш председател на Народно читалище „Съединение – 1889“ – с. Садина, се установява, че тя е заемала тази длъжност в периода от юни 2020 г. до 23.11.2024 г. Свидетелката твърди, че има лични, преки и непосредствени наблюдения върху работата на ищцата М. С. Т., тъй като е била неин работодател през значителна част от трудовия й стаж.

Свидетелката потвърждава, че Т. е заемала длъжността „работник библиотека“, а не „библиотекар“, и че това е отразено в длъжностната характеристика. Уточнява, че за заемането на тази длъжност не се изисква специална квалификация, каквато се изисква за „библиотекар“. Свидетелката дава подробни сведения за трудовите задължения на ищцата, като посочва, че тя съвестно е изпълнявала трудовите си функции, не е допускала дисциплинарни нарушения и е демонстрирала ангажираност към дейността на читалището дори извън формалните си задължения.

Свидетелката сочи, че Т. е изпълнявала и допълнителни функции, като раздаване и съхранение на носии, изготвяне на финансови отчети и ведомости за заплати, отваряне и затваряне на залата за репетиции, оказвала е помощ при организиране на събития, изготвяне на награди и декоративни елементи. Уточнява се, че всички тези дейности са извършвани по нареждане на свидетелката и не са били самоволни.

Свидетелката дава описание на условия на работа в читалището, като споменава и за наличие на влага и мухъл поради конструктивни особености на сградата. Обяснява, че този проблем съществувал отдавна и че по инициатива на Т. е преместена библиотеката в подобро помещение. Сочи, че бракуването на похабените книги е извършено по надлежен ред от комисия.

Свидетелката категорично отрича ищцата да е проявявала конфликтно или неетично поведение. Посочва, че Т. е помагала на новоназначените служители и добре е работила в екип.

Пояснено е, че отсъствията на Т. от работното й място са били служебни – по разпореждане на председателя, за изпълнение на административни дейности, тъй като секретарят е отказвал да ги извършва.

Свидетелката твърди ,че е била информирана от ищцата за начина, по който е било извършено прекратяването ТПО. Споделя, че Т. е била изненадана от това решение на ръководството.

Свидетелката заявява, че при напускането си досието на Т. е било налично и не знае 3 какво се е случило с него след това.

Като цяло показанията на св. Димитрова сочат на висока степен на професионална отговорност от страна на Т. и водят до извода, че ищцата е имала значителен личен принос в дейността на читалището. Свидетелката не е заинтересована страна и показанията й не съдържат преувеличения или субективни преценки, надвишаващи допустимите фактически граници, при което съдът ги приема за достоверни.

От показанията на св. КМ. - член на настоятелството на Народно читалище „Съединение – 1889“ – с. Садина от около 10 години и бивш ръководител на ансамбъла към читалището, се установява, че е той е присъствал многократно в читалището във връзка с дейността на ансамбъла и че ищцата винаги е била на работното си място и е изпълнявала задълженията си съвестно.

Свидетелят твърди, че инициативата за дообзавеждане и пълноценно използване на новото помещение за библиотека е била на ищцата, като тя е изчистила и обновила помещението, съдействала е за мебелирането и организацията на фонда, като дори е осигурила помощ от съпруга си.

Минков е категоричен, че Т. е участвала активно в организацията на концерти и репетиции, озвучаване и логистика по време на събития, полагала е грижа за носиите /раздаване и събиране/, за да се избегнат липси, като част от тези дейности са били извършвани дори извън работното време, включително в почивни дни.

Свидетелят уточнява, че действително е съществувал проблем с липсващи носии преди Т. да поеме отговорност тях, но след възлагането на тази дейност на ищцата, липсите са били преустановени.

Минков отхвърля твърденията за конфликтно поведение от страна на ищцата, както и цитираните в отговора „скандали“, включително и такива, в които той е споменат поименно.

Свидетелят заявява, че същинската причина за освобождаването на ищцата е не липса на качества, а защото „не е удобна“ на новото ръководство. Посочва, че по негово мнение лицето, което е заменило ищцата не е било наясно какво образование е завършило, не е показало инициатива и самостоятелност докато е заемало длъжността секретар на читалището.