Определение № 121 от 07.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 07.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

И. Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20242001000115 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частната жалба на “А и Л корпорация” ООД, ЕИК 130136391, срещу определение № 526 от 16.05.2024 г. по т.д. № 105/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С обжалваното определение е прекратено производството по делото в частта по предявения от “А и Л корпорация” ООД иск за установяване, че предявените в производството по несъстоятелност на “А и Л корпорация” ООД с молба № 26170 от 01.04.2022 г. от кредитора “Първа инвестиционна банка” АД вземания, основаващи се на договори за банков кредит, са недопустими поради липса на представителна власт, както и за обезсилване поради недопустимост на определението на съда по несъстоятелността № 260092 от 13.03.2024 г. в частта, с която са приети вземанията на банката.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага аргументи за недопустимост на предявяването на вземанията на банката в производството по несъстоятелност, а оттам – за недопустимост на определението на съда, с което е одобрен списъкът на приетите вземания. Уточнява се петитумът на иска, производството по който е прекратено. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в частната жалба и отговора към нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Производството по т.д. № 105/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас 1 е образувано по искова молба от “А и Л корпорация” ООД против “Първа инвестиционна банка” АД, с която на осн. чл. 694 ТЗ длъжникът иска да бъде отречено съществуването на предявени от ответника-кредитор вземания.

Ищецът изложил твърдения, че е в производство по несъстоятелност, открито с решение от 02.03.2022 г. по т.д.н. № 47/2021 г. на БОС. С молба вх.

№ 261760 от 01.04.2022 г. в производството по несъстоятелност били предявени вземания от кредитора “Първа инвестиционна банка” АД, както следва:

(1) по договор за банков кредит № *** г.: главница в размер на 948 017,67 €; договорна лихва за периода 02.01.2017 - 03.04.2017 г. в размер на 8609,41 €; обезщетение за забава в размер на 277 058,91 €; законна лихва за периода 04.04.2018 г. - 31.03.2022 г.; разноски в размер на 22 189,58 € и законна лихва от 01.04.2022 г.;

(2) по договор за банков кредит № ***7 от 20.12.2010 г.: главница в размер на 92 467,81 €; договорна лихва за периода 02.03.2017 - 03.04.2018 г. в размер на 15 232,80 €; законна лихва за периода 04.04.2018 - 31.03.2022 г. в размер на 37 449,06 €; разноски в размер на 6534,14 € и законна лихва от 01.04.2022 г.;

(3) по договор за банков кредит № *** от 28.11.2012 г.: договорна лихва размер на 30 680 €; държавна такса в размер на 1200,10 лв. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1400 лв.;

(4) по договор за банков кредит № *** от 12.02.2010 г.: главница в размер на 1 §; договорна лихва за периода 01.05.2015 - 31.12.2017 г. в размер на 29806,46 €; обезщетение за забава в размер на 35 955,71 €; разноски в размер на 281,74 € и законна лихва от 01.04.2022 г.;

(5) по договор за банков кредит № *** от 18.08.2008 г.: главница в размер на 1 §; договорна лихва за периода 01.02.2015 - 31.12.2017 г. в размер на 46844,75 €; обезщетение за забава в размер на 83 629,22 €; законна лихва от 01.04.2022 г.

2

Част от така предявените вземания са приети от синдика и са включени в изготвения от него списък на приетите вземания. Друга част не са били приети от синдика. Няма данни длъжникът “А и Л корпорация” ООД да е подал възражение срещу приетите от синдика вземания на кредитора “Първа инвестиционна банка” АД.

С определение № 260092 от 13.03.2024 г. по т.д. № 47/2021 г. на БОС съдът по несъстоятелността по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение на кредитора е включил в списъка на приетите вземания предявените от банката вземания по договор за банков кредит № *** от 12.02.2010 г. и по договор договор за банков кредит № *** от 18.08.2008 г., които синдикът не е приел.

С определение № 260139 от 10.04.2024 г. по същото дело е допълнено определение № 260092, като в списъка на приетите вземания отново по възражението на кредитора са включени част от предявените вземания по договор за банков кредит № *** г. и по договор за банков кредит № ***7 от 20.12.2010 г.

При тези факти длъжникът е легитимиран да оспорва с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ само тези вземания на кредитора “Първа инвестиционна банка” АД, които са приети с двете определения на съда на осн. чл. 692, ал. 4 ТЗ, но не и вземанията, които са приети от синдика и не са били оспорени с възражение от длъжника. При произнасянето си по тези отрицателни установителни претенции съдът дължи извършването на служебна проверка на редовността на предявяването на оспорените вземания. Ето защо самостоятелна претенция за установяване, че вземанията са нередовно предявени, е недопустима, тъй като ищецът по иск на осн. чл. 694 ТЗ няма интерес от нея. Недопустимо е и искането за обезсилване на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Този съдебен акт не подлежи на самостоятелен контрол, като засегнатите страни (длъжник и кредитори) разполагат с възможността да установят несъществуването/съществуването на конкретно вземане с иска по чл. 694 ТЗ и по този начин да удовлетворят интереса си.

Обжалваното определение е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 526 от 16.05.2024 г., постановено по т. д. № 105/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

3

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4