Решение № 90 от 29.05.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Силистра, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Гражданско дело № 20233400100346 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът – Д. М. М., ЕГН **********, ; чрез адв. В. И.а В. от САК, 2, желае съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД да й заплати на основание чл. 429, ал.З, изр.2 от КЗ : сумата в размер на 4438,97 лева - законна лихва върху определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 25000 лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 27.03.2023г.; сумата в размер на 3697,10 лева - законна лихва върху определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 19.04.2023г.; сумата в размер на 2915,58 лева - законна лихва върху определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 15000 лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 19.05.2023г.; сумата в размер на 6345,44 лева - законна лихва върху определеното и заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от 31073,80 лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 19.06.2023г.; на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата в размер на 110 000 лева допълнително обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изключително силен стрес, мъка, болки и страдания от загубата на детето й Васил Пламенов Й. (починал току що завършил средното си образование на 19 години с чудовищни наранявания), ведно със законната лихва върху това 1 обезщетение, която за периода от 09.07.2021г. - до датата на исковата молба 28.09.2023г. възлиза в размер на 26454.45 лева, както и законната лихва върху обезщетението от датата на исковата молба, до окончателното му заплащане.

Ответникът – „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК:

121130788, и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”, гр. София, п.к. 1700, приема предявените искове за изцяло неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер. По конкретно ищецът намира исковете за недоказани по отношение отговорността на ЗК „Лев Инс” АД, като застраховател, както и виновното поведение на водача на лек автомобил марка “Сеат”, модел „Леон”, с ДК № СС7194АТ в процесното пътнотранспортно произшествие, твърди се съпричиняване от страна на пострадалото лице. Ответникът приема за недоказани ищцовите твърдения за близка емоционална връзка между починалият В П Й. и ищцата. Приема, че претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира с реално претърпените от ищцата болки и страдания. Оспорва се и предявения иск за заплащане на законна лихва с оглед твърдяната неоснователност на главните искове. В случай, че съдът отхвърли исковете ответника претендира заплащането на направените по делото разноски, включително изплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е била застрахована отговорността на водачите на лек автомобил марка “Сеат”, модел „Леон“, с ДК № СС7194АТ към трети лица.

Трето лице помагач Г. Г. Н., ЕГН: **********, не изразява становище не се явява в открито съдебно заседание.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.11.2020г. около 23,00 часа, водачът Г. Г. Н. с управлявания от него под въздействието на наркотично вещество - канабис/марихуана/ лек автомобил марка „Сеат Леон“ с peг. № СС 71 94 АТ, се е движил по път 11-71 гр. Добрич - гр. Силистра, посока - гр. Силистра. В автомобила пътували В П Й. - на предна дясна седалка и св. Г. К. М. - на задна седалка. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена, без неравности и повреди, прав участък от пътя след плавен завой в района на произшествието. В участъка от пътя след комплекс „Ловчанското ханче“ и след преминаване на ляв завой, водачът Н. изгубил контрол над управлявания от него автомобил и се ударил в крайпътно дърво. От удара на колата в дървото и завъртането Н. и М. паднали от автомобила на земята зад него, а Васил Й. останал на предната дясна седалка. След подаден сигнал на тел. 112 около 23,30 часа на местопроизшествието пристигнали полицейски служители и медицински екип медиците, от който констатирали смъртта на В П Й..

От изготвеното по повод смъртта на Васил заключение по назначената 2

Съдебно медицинска експертиза № 125 / 2020г. за аутопсия на труп било установено, че причината за смъртта е несъвместима с живота черепно мозъчна травма - резултат на много силен удар с или върху твърди, тъпи предмети в теменно тилната област на главата".

Било образувано досъдебното производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт срещу Г. Г. Н., а наказателното производство преминало през три съдебни инстанции НОХД № 136 / 2022г. по описа на Окръжен съд - Добрич, приключило с ПРИСЪДА №7 от 16.06,2022г., с която подсъдимият Г. Г. Н. е признат за виновен за това, „че на 23.11.2020г. по непредпазливост е причинил смъртта на В П Й. с ЕГН . При последвалия инстанционен контрол присъдата била потвърдена в частта относно вината на подсъдимия причинил по непредпазливост смъртта на сина на ищцата.

Автомобилът, с който е било извършено произшествието е бил застрахован по Застраховка гражданска отговорност - полица № BG/22/120002944520 на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, със срок на валидност от 20.10.2020г. - до 20.10.2021Г.

На 09.07.2021г. ищцата предявила на основание чл. 432 във връзка с чл.

380 от КЗ, и чл. 429, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 2 от КЗ, пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, застрахователна претенция с вх. № 78 от 09.07.2021г. по посочената застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху дължимите обезщетения от датата на възникване на тяхната изискуемост до окончателното им плащане. Последвала кореспонденция с изискана от застрахователя и представена допълнителна документация, като с писмо на застрахователя - изх. № 8033 от 25.10.2022г. ищцата била уведомена, че застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, и 1073,80 лева - имуществени вреди. В писмото било посочено, че в определеното обезщетение е включено 30 % съпричиняване поради това, че пострадалото лице е било без предпазен колан.

Със заявление от 04.11.2022г. – изпратено до застрахователя ищцата оспорила извода за наличие на съпричиняване, както и размера на така определеното обезщетение за неимуществени вреди.

Нейното становище не било взето предвид и през пролетта и лятото на 2023г. ищцата получила определените от застрахователя обезщетения на четири вноски, както следва:

- На 27.03.2023г. банков превод от 25000 лева - неимуществени вреди;

- На 19.04.2023г. банков превод от 20000 лева - неимуществени вреди;

- На 19.05.2023г. банков превод от 15000 лева - неимуществени вреди;

- На 19.06.2023г. банков превод от 31073,80 лева, от които 30 000 лева неимуществени вреди, и 1073,80 лева - имуществени вреди - явяващи се разходите за погребението на сина й.

3

По твърдение на ищцата до настоящия момент не е заплатена законната лихва върху така платените главници, която последната счита, че се дължи от 09.07.2021г., когато е подадена застрахователната претенция съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. З, изр. второ във връзка с ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ).

В тази връзка ищцата приема, че щом застрахователната претенция е предявена на 09.07.2021г., то и законните лихви върху изплатените до 19.06.2023г. обезщетения, възлизат в следните размери :

Върху изплатената на 27.03.2023г. главница от 25000 лева главница, е дължима законна лихва в размер на 4438,97 лева за периода от 09.07.2021г, - до 27.03.2023г.;

Върху изплатената на 19.04.2023г. главница от 20000 лева главница, е дължима законна лихва в размер на 3697,10 лева за периода от 09.07.2021г. - до 19.04.2023г.;

Върху изплатената на 19.05.2023г. главница от 15000 лева главница, е дължима законна лихва в размер на 2915,58 лева за периода от 09.07.2021г. - до 19.05.2023г.;

Върху изплатената на 19.06.2023г. главница от 31073,80 лева главница, е дължима законна лихва в размер на 6345,44 лева за периода от 09.07.2021г. - до 19.06.2023г.;

Като общият размер на дължимата неизплатена законна лихва според ищцата възлиза на 17397,09 лева.

Приемайки, че изплатеното й обезщетението за неимуществени вреди е определено в занижен и несправедлив размер ищцата инициирала настоящото производство приемайки, че справедливият размер на обезщетение следва да бъде определено за нея в размер общо на 200 000 лева, ведно със законната лихва върху него от датата на предявяване на застрахователната претенция 09.07.2021г. - до окончателното му плащане.

От заключението на вещите лица изготвили назначената от съда автотехническа експертиза може да се установи следният механизъм на процесното ПТП.

След загуба на управление от страна на водача автомобила излязъл извън очертанията на пътя и се ударил в крайпътно дърво. В резултат на удара по лекия автомобил настъпили деформации. Според експертите и тримата пасажери са били без поставени предпазни колани. В резултат на удара водачът и возещата се на задната седалка пътничка са изхвърчали от автомобила.

Скоростта на лекия автомобил “Сеат Леон” с peг. № СС 71 94 АТ в момента на удара в крайпътното дърво е била около 123 км/ч. Според вещото лице водача би имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез спиране преди достигане мястото на удара при скорост на движение на лекия автомобил от 90 км/ч. Експерта сочи, че лекият 4 автомобил „Сеат Леон" с peг. № СС 71 49 АТ е бил със заводски монтирани предпазни обезопасителни колани, както на предните така и на задните седалки. На предните седалки предпазните колани са били триточкови, на задната седалка двата крайни предпазни обезопасителни колани са били триточкови, а средният предпазен колан е бил двуточков. Автомобилът имал също така и заводски монтирани предни предпазни въздушни възглавници Починалият В П Й., към момента на настъпване на произшествието е бил седнал на предната дясна седалка, като същият е бил без поставен предпазен колан.

Според експертите при удар коланите намаляват близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло. Те се разтеглят от натоварването и така удължават времето за окончателно спиране на тялото при задържането му. Ако при скорост 40 км/ч автомобилът се удари в дебело дърво, на практика той спира само на разстояние, равно на смачкването на купето - около 50 см. От заключението става ясно, че наличието на поставен обезопасителен колан, не би предпазил тялото от нанасяне на установените тежки механични увреждания, несъвместими с живота поради значителните деформации на купето на вътре.

От заключението на вещите лица се установява още, че водачът на автомобила е употребявал упойващо вещество – канабис през последните 7 дни, като е била налице вероятност употребата на канабис да не е станала непосредствено преди произшествието.

Видими прояви на наркотично повлияване според експерта са чувство за еуфория и щастие, зачервяване на очите, зениците се разширяват, наблюдава се още влошаване на координацията, равновесието и концентрацията. Възможни са прояви на тревожност, панически атаки, параноя и халюцинации

От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СПЕ може да се установи, че ищцата - Д. М. М., непосредствено след научаването за смъртта на сина й, е изпаднала в състояние на остра стресова реакция, последвана от протрахирана реакция на скръб и траур през първата година след инцидента. Три години след загубата на синът й експерта е установил реакция на скръб и траур във фаза на реорганизация, но с непреодолима тъга заради загубата и остатъчно чувство за ощетеност. В заключението се сочи, че загубата на дете, достигнало зряла възраст, е хипотетично трудно преодолима, още повече, че в случая починалият няма наследство, което в известна степен своего рода да „компенсира“ загубата поради, което пълно емоционално и психологическо възстановяване от тази загуба в случая е малко вероятно.