Решение № 1757 от 15.12.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1757 15.12.2020 г. гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН

СЪСТАВ, на трети декември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Христо Колев сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАД номер 2203 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощник Т. Чанев – старши юрисконсулт против решение № 1142 от 09.09.2020 г. по адм. дело №1636/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на Е.Ю.А., ЕГН **********, лишен от свобода, пребиваващ в Затвора в гр.Бургас, сумата от 650 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - незачитане на човешките му права, чувство на малоценност, беззащитност, уронване на човешкото му достойнство, притеснение за здравословното му състояние, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден в периода от 16.05.2017 год. до 01.09.2017 год. и е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 15 000 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди, които да са в резултат на действия/бездействия на ответника. Не са установени факти и обстоятелства, обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административен орган от структурата на ГДИН, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Размерът на присъденото обезщетение е намерен за завишен и несправедлив. Наред с това се оспорва и решението в частта му, с която съдът е отхвърлил претенцията на ГДИН за присъждане на разноски. В заключение се иска от съда да отмени Решението в обжалваната му част, алтернативно да го редуцира до минимален размер, както и да присъди на ГДИН юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призова, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора –Бургас. Същият оспорва жалбата и иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на

Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне на решението на първата инстанция в сила.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.

211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Производството пред

Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Е.Ю.А., лишен от свобода в Затвора в гр.Бургас против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл.

284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода 16.05.2017г.

- 01.09.2017г., в който е пребивавал в

Затвора Бургас, като условията не отговаряли на законовите изисквания. Размерът на предявеният иска е бил 15 000 лв. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.

284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства.

Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото

Административният съд Бургас е осъдил главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на А. обезщетение в размер на 650 лева за процесния период, вследствие на бездействието на ГДИН за осигуряването на нормални битови условия в Затвора Бургас, а именно: неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. Съдът е посочил, че жилищната площ, която имал възможност да обитава ищецът през релевантния за делото период не е съобразена с изискванията на ЗИНЗС и на ЕКЗПЧОС, където се предвижда минимална площ от 4 кв.м., тъй като в процесния случай от събраните доказателства се установява, че за периода, през който се претендира обезщетение, спалното помещение с площ от 21 кв.м. е било населено най-малко от 10 човека и най-много от 13 човека и при всяка от тези хипотези площта, с която е разполагал всеки обитател на спалното помещение е два пъти по-малка от минимално изискуемата. Също така, за процесния период ищецът не е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Предвид установеното, съдът е заключил, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание „лишаване от свобода“ или в хипотезата на наложена мярка „задържане под стража“, която се осъществява в пределите на Затвора Бургас, са длъжни да осигуряват на осъдените и подсъдимите лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве и на човешкото им достойнство. Що се касае до оплакванията за липса на фитнес зала, ограничената възможност за ползване на фитнес уреди и оплакванията, свързани с възможностите за пране и съхнене на дрехите, то съдът е приел същите за неоснователни.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.

284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.

284, ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата инстанция. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за частична основателност на предявения иск, при установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.

284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.

284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние.

Предявеният иск в уважената му част се основава на твърдяно неосигуряване на минимална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел наличието на предпоставките за ангажирането на отговорността на касатора, като е посочил правилно претендирания период, през който не е осигурена минимална жилищна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода на

Е.Ю.А.. Наличието на вреди се презюмира от закона, поради което и оборването на тази законова презумпция е в тежест на ответника. В хода на производството пред Административен съд Бургас, не са събрани категорични и безспорни доказателства за осигуряването на минимална жилищна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода за посоченият в решението период, поради които са правилни изводите на съда за наличието на предпоставките за постановяването на осъдителното решение. В обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения, които съставът на съда изцяло споделя и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, поради което и същите не следва да бъдат преповтаряни. Правилно и в съответствие с изискванията на чл.52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане, поради което възражението, касаещо размера му, се явява неоснователно.

Неоснователно е и възражението на ГД „ИН“ в частта, с която е отхвърлена предявената претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството по делото е водено по специалния по чл.285 от ЗИНЗС ред, като в чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на иска. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във вр.чл.144 от АПК.

С оглед горното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на спора разноски на касатора не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.

221, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, деветнадесети състав Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1142 от 09.09.2020 г. по адм. дело №1636/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2.