Решение № 976 от 20.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Бургас, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100501441 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 17 от ЗЗДН вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на ответника К. В. Б., ЕГН:

**********, от гр. Б., със съдебен адрес: адв. Илияна Мелконян- БАК срещу решение № 1622 от 22.07.2022 г., постановено по гр. дело № 4125/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, в частта, с която е наложена мярката по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, като му е забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на малолетното му дете Т. К. Б., ЕГН: ********* за срок от три месеца, считано от постановяване на решението - 22.07.2022г.

В жалбата се излага недоволство от решението на районния съд в горепосочената част, като се твърди, че същото е неправилно по съображения, че на процесната дата жалбоподателят не е извършил действия, с които да застраши, заплаши или да обиди своите деца, в т.ч. и по-голямото от тях Т..

Не оспорва, че отношенията му с майката на децата му са доста влошени и изострени, като сочи, че вследствие тях майката е напуснала града и е ограничила контактите му с децата. Заявява, че действията му на процесната дата не могат да се приравнят на домашно насилие спрямо сина му Т.. Счита, че решението на съда е неправилно в тази част, тъй като елиминира възможността му за срещи и лични контакти с децата по привременните мерки за режима на лични отношения с тях.

По гореизложените съображения, доразвити в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното 1 решение в обжалваната му част. В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Петя Колева е депозирала писмен отговор по въззивната жалба, с която е оспорила същата като неоснователна. Изразени са съображения, че твърдения акт на домашно насилие, извършен на 26.06.2022г. е доказан с ангажираните по делото доказателства, като се считат за неверни възраженията на жалбоподателя в тази насока, в т.ч. и тези, с които същият твърди, че действията му не съставляват насилническо поведение спрямо си му Т.. Представен е препис от съдебен протокол от 23.08.2022г. по воденото между страните гр.д. № 2891/2022г. по описа на БРС, с който са определени привременните мерки за режима на лични отношения на бащата с децата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство. Въззиваемият в съдебно заседание, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Дирекция „Социално подпомагане“ –Бургас, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не излага становище по жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано на 28.06.2022г. по молба по чл. 7 и сл. от ЗЗДН, подадена от С. Т. Т., действаща и в качеството си на законен представител на малолетните деца Т. К. Б., ЕГН: ********* и С.

К. Б., ЕГН: **********, с искане за издаване на заповед за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу осъществено на 26.06.2022г. от ответника К. В. Б.

/лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство и същият е баща останалите двама молители- негови деца/, домашно насилие, изразяващо се психически и емоционален тормоз.

С обжалваното първоинстанционно решение, районният съд е уважил молбата по ЗЗДН по отношение на първите двама молители, като им е наложил мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, чрез които е задължил ответника да се въздържа от действия на домашно насилие спрямо тях и му е забранил да приближава жилището, местоработата и местата им за социални контакти и отдих, по отношение на първата молителка за срок от 12 месеца , а по отношение на втория молител - за срок от 3 месеца, считано от постановяване на решението – 22.07.2022г. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН съдът е наложил на ответника глоба в размер на 200 лв. и го е осъдил да заплати направените от молителите разноски по делото, както и дължимата в полза на БРС държавна такса.

Предмет на въззивно обжалване е решението на БРС в частта досежно наложената спрямо детето Т. К. Б. мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН за 2 срок от три месеца, считано от 22.07.2022г. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение в атакуваната в жалбата част въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо, като по съществото на спора съдът намира следното:

ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си, попадащи в категорията лица по чл . 3, т. 1 от ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, въз основа на ангажираните по делото доказателства, като същата напълно се споделя от настоящата инстанция и съответства и на направените правни изводи за доказаност на твърдените от молителя обстоятелства досежно извършено спрямо малолетното дете Т. домашно насилие на посочената дата, които се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

С оглед наведените в жалбата възражения за неправилност на решението, по съображения, че извършените действия на процесната дата неправилно са приети като такива, с които ответникът да е застрашил, заплашил или да обидил детето си Т. , настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с ангажираните доказателства, районният съд е счел, че на процесната дата е налице упражнено от ответника срещу малолетното му дете Т. психическо насилие, изразяващо се в груби и непристойни действия, както и в отправени обиди. За налагане на наложената мярка по ЗЗДН е достатъчно е да се докаже наличие на поведение, осъществено от ответника, което да съдържа психическо и/или емоционално насилие срещу пострадалото лице. Такова поведение, както правилно е приел първоинстанционният съд е установено по категоричен начин от данните по делото, които са безпротиворечиви и еднозначни. С извършените действия спрямо детето си ответникът предизвикал отрицателни емоции и страх у детето Т., което съставлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, без значение дали извършителят реално е имал подобни намерения.

Затова като е уважил молбата за защита по ЗЗДН спрямо детето Т. и е наложил мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, чийто срок е сравнително кратък 3 и към настоящия момент е почти към края си, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, в съответствие с доказателствата по делото, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК на направените във въззивната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН , Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1622 от 22.07.2022 г., постановено по гр. дело № 4125/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас , в обжалваната му част, с която в полза на малолетния Т. К. Б., ЕГН: ********* е наложена мярка за защита по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН срещу домашно насилие, осъществено на 26.06.2022г. от баща му К. В. Б., ЕГН: **********, от гр. Б..

ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК н а Т. К. Б., ЕГН:

********* , чрез неговата майка и законен представител С. Т. Т., ЕГН:

**********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „М.“№ **, ет. *, ап. * направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4