Решение № 1817 от 10.11.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1817

Перник, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20257160700420 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба от З. Р. Д., [ЕГН] чрез адв. Д. Ж., срещу Заповед № РД-247/18.08.2025г. на кмета на община К****, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на З. Р. Д. в качеството на възложител да премахне незаконен строеж „Дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К****.

Материалите по производството са отделени в настоящето с разпореждане на съдията-докладчик по адм.д № 414/2025г./л. 9/.

В жалбата се сочи нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК - актът е немотивиран тъй като не съдържа съображения защо не е спазен приложимия според жалбоподателя закон Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им и защо не са обсъдени представените документи за регистрирания животновъден обект – пчелин. Оспорва констатациите в констативния акт, че се касае за строеж, твърди, че липсва трайна връзка на навеса с терена, няма самостоятелно предназначение, а е функционално свързан с контейнера. В тази връзка са наведени доводи за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и постановяване на незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж., който поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Моли за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита доразвива съображенията си за отмяна на акта, като твърди, че от заключението на вещото лице се потвърждава, че обектът представлява строеж и то селскостопански, поради което се прилага специалния закон, а ответникът е издал акта в хода на висяща процедура по издаване на виза за проектиране.

Ответникът, кмета на община К*****, в съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки от пълномощник адв. Н. Н., депозирани извън 7-дневния срок, даден от съда, моли съда да отмени определението за даване ход по същество и да насрочи делото в открито заседание за събиране на писмени и гласни доказателства, относими според него към спора, а именно снимки на процесния имот, отговор от ОБДХ – Перник от дата 17.10.2025г. на запитване от кмета на К***** от 10.10.2025г. относно регистриран животновъден обект на името на Л. Р. Д., съдържащ информация, че при извършена документална проверка на 10.10.2025г. в Интегрираната информационна система на БАБХ, е констатирано, че е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4976/24.04.2025г. с капацитет 60 броя пчелни семейства. Лицето има договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните. От началото на 2025г. до настоящия момент не е подавана декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, съгласно чл. 132, ал. 1, т.21 от Закона за ветеринарномедицинската дейност до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община. През 2025 г. не са извършвали профилактични прегледи. Иска разпит на свидетели – служители на община К*****, участвали в съставянето на констативния акт. Алтернативно, в случай, че съдът не уважи искането, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. Твърди, че навесът е стабилна конструкция със статут на строеж, не е възможно преместването, не са налице каквито и да било строителни книжа, напротив – има влязъл в сила отказ за издаване на разрешение за строеж. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 253 ГПК за отмяна на определението за даване ход по същество, а именно изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието следното: "Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 от ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище". В този смисъл, искането за събиране на доказателства е недопустимо, като заявено след приключване на устните състезания.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-79/26.03.2025г. на кмета на община К***** е разпоредена проверка на 28.04.2025г. в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К****, собственост на З. Р. Д. съгласно [нот. акт], т. VI, per. № 7388, д. № 1055/2022г.

При проверката на 28.04.2025г., извършена от служители на община К****, определени със Заповед № РД-79/26.03.2025г., в присъствието на адв. Г. – пълномощник на З. Д., е съставен Констативен акт № 12 от 28.04.2025г. /л. 37/. Установено е на място, че има изграден дървен навес – пристройка към жилищен контейнер. Навесът е от дървена конструкция с размери 6,94/7,05м, височина – кота било +3,10 м., кота стреха + 2, 80м. Има 12 броя дървени колони 10/10 см. и 13 броя ребра 8/12 см. Покривът е двускатен с термопанели. Подът е направен от бетонови павета. Единият скат на навеса покрива поставен жилищен контейнер, а северният скат покрива площта пред контейнера. Строежът е квалифициран като шеста категория. Не е захранен с ток и вода. Приложена е окомерна скица.

По време на проверката не са представени строителни книжа. От страна на пълномощника на жалбоподателя са представени документи за собственост на поземления имот /[нот. акт], т. VI, per. № 7388, д. № 1055/2022г/, положително Становище от 28.06.2023г. от Областна дирекция Земеделие, област Перник за строителство на „Селскостопанска постройка за съхранение на продукция и инвентар” в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К****, обл. П****, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ;/л. 29/. Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4976/24.04.2025г. от ОБДХ – Перник, с капацитет 60 пчелни семейства. /л. 31/. При тези данни проверяващите приели, че е нарушен чл. 148, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 2 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ. Указана в акта е възможността за подаване на възражение срещу констатациите.

Констативният акт № 12 е връчен на пълномощника на жалбоподателя адв. Г..

На 05.05.2025г. от жалбоподателката е подадено възражение, с което е изразено несъгласие с констатациите на проверяващите. Счита, че допуснатите пропуски не съставляват нарушения, а по-скоро се касае за недовършена процедура по Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ.

На същата дата, 05.05.2025г. е подадено заявление с вх. № З-429 до кмета на община К***** за издаване на разрешение за поставяне на преместваем контейнер с навес върху имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К*****. Като правно основание за издаване на разрешението са посочени чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ и отново са представени документите, описани в констативния акт. По подаденото заявление е постановен отказ от 08.07.2025г. /л. 47/ на главния архитект на община К***** с мотиви, че върху поземлени имоти не могат да се поставят преместваеми обекти за жилищни и складови нужди. Същият е връчен на жалбоподателката на 15.07.2025г.

На 11.06.2025г. възражението е разгледано на заседание от комисия от служители в община К*****, на което е прието за неоснователно и отхвърлено./л. 19/.

В хода на административното производство е изготвено становище на Главния архитект на Община К*****,/л. 23/ в което са изложени подробни съображения защо строежа не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ.

Кметът на община К***** е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-247/18.08.2025г., с която на основание чл. 223а, ал.1, т.8 във връзка с чл. 225а, ал.1 ЗУТ е наредил на З. Р. Д. в качеството й на извършител и възложител на незаконния строеж „дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ да премахне извършеният незаконен строеж. В мотивите на заповедта, кметът на община К***** е достигнал до извод, че изпълненият на място обект – „дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ е строеж от шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, изпълнен без строителни книжа/съгласувано проектно решение и издадено разрешение за строеж поради което е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Изложени са съображения защо строежа не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Позовал се е на съставения констативен акт и на становището на главния архитект на община Перник, като е приел, че строежът е изпълнен в противоречие с действащата кадастрална карта, която отрежда застроения терен за ливада.

На 18.08.2025г., по повод издадената заповед № РД-246/18.08.2025г., е изготвена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК. Поканата, ведно със заповедта, са връчени на жалбоподателката на 25.08.2025г., видно от приложеното известие за доставяне./л. 13/.