Решение № 12 от 20.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Плевен, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500940 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 38 от 20.04.2023 г по гр. Дело № 491/22 г по описа на РС – Никопол състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на М. Ц. К. с ЕГН ********** че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** сумата от 14 052.44лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-*** от дата 13.08.2019г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 211/14.09.2022г. по ч.гр.д.№ 391/2022г. по описа на РС-Никопол, като е ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 15056.59лв., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛИЛ е предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Ц. К. с ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 1

4622.41лева, представлаваща договорна лихва за периода от 05.11.2019г. до 30.06.2022г., по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-*** от дата 13.08.2019г, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 211/14.09.2022г. по ч.гр.д.№ 391/2022г. по описа на РС-Никопол, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛИЛ е предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** иск с чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Ц. К. с ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 4122.55лева, представлаваща обезщетение за забава за периода от 06.11.2019г. до 01.09.2023г. по Договор за потребителски паричен кредит№ № EMLN *** от дата 13.08.2019г, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 211/14.09.2022г. по ч.гр.д.№ 391/2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от „Агенция за събиране на вземания“ ,с която се атакува постановеното решение частично - в частта, в която са отхвърлени следните претенции: за разликата над 14 052.44 лв. до пълния претендиран размер от 15 056.59 лв. - главница; за сумата от 4 622.41 лв. - договорна лихва и за сумата от 4 122.55 лв. обезщетения за забава.Възразява се, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и същото е неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решение № 38/20.04.2023 г. по гр.д.№ 491/2022 г. на НРС в частта, в която са отхвърлени следните претенции: за разликата над 14 052.55 лв. до пълния претендиран размер от 15 056.59 лв. - главница; за сумата от 4 622.41 лв.-договорна лихва и за сумата от 4 122.55 лв. -обезщетение за забава, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на спора, като бъдат присъдени и направените в хода на настоящето производство разноски за държавна такса и юристконсултско възнаграждение. На първо място във въззивната жалба се сочи, че за да отхвърли частично претенцията на въззивника първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е приложена разпоредбата на чл.23 ЗПК. На следващо място във въззивната жалба е налице позоваване на пар.2 от ДР на ЗПК, както и на решение по дело С-42/15 от 2

09.11.2016 г. - Словакия на съда на ЕС. Във въззивната жалба са изложени и доводи по отношение на размера на шрифта на договора, като за да стигне до заключението, че размерът на шрифта по процесния договор за кредит е под законоустановения минимален размер първоинстанционният съд не е указал представянето на процесния договор за кредит в оригинал с цел извършване на СТЕ.

Въззиваемият М. К., чрез пълномощник, счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит не отговаря на всички изисквания на ЗПК и следва да бъде обявен за нищожен. На първо място, договорът за потребителски кредит EMLN-*** не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. В тази насока се сочи, че в договора за потребителски кредит EMLN *** е предвидено предоставянето на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия.При това положение приложеното Застрахователно удостоверение и приложения към него, съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което въззиваемият счита, че същите съставлява елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания, а застрахователното удостоверение и приложения към него са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и практически е нечетлив, като счита, че е налице нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Отделно от това, въззиваемият счита, че в договора за потребителски кредит и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо - допълнителните разходи, поради което е налице недействителност на процесния договор на основание чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. На следващо място въззиваемият счита, че сключеният 3 договор за потребителски паричен кредит EMLN-*** е недействителен на специалните основания по чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 ЗПК.Съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.Поради невключване на уговорката за застрахователна премия и такса ангажимент в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

С решение № 452 от 24.11.2023 г по в.гр. дело № 601/23 г по описа на ОС – Плевен състав на същия съд е потвърдил решение № 38/20.04.2023 г по гр. Дело № 491/22г на РС – Никопол в обжалваната му част.

С решение № 304 от 3.11.2025 г по т.д. № 561/24 г на ВКС на РБ е отменено горното решение на Пл ОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пл ОС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят действителността на процесния договор за кредит

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че не е било спорно между страните и това се установява от представените писмени доказателства по делото, че БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като кредитор, е предоставил на М. Ц. К. като кредитополучател паричен кредит за потребителски цели в размер от 15 000,00лв., съгласно сключеният по между им Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-***, от 13.08.2019г., ведно с погасителен план и Условия по договора.От процесният договор се установява, според РС, както и от приложения Сертификат№ EMLN-***, че ответникът е сключил и договор за застраховка, като се е задължил да заплаща месечната премия по 4 застраховката в общ размер на 3 358.80лв. при отпуснатия кредит в размер на 15 000лв. Уговорена е и такса ангажимент в размер на 300 лв., лихвен процент 10.92 %, и годишен процент на разходите 9.68%. Уговорено е общия размер на задължението в размер на 23.312.16лв. да бъде върнат на 72месечни вноски по 323.78лв. съгласно погасителния план-част от договора, в който погасителен план са посочени само датите на вноските и оставащата след тях главница по кредита. Падежът на последната погасителна вноска съгласно погасителния план е на дата 05.07.2025г. Не е билоспорно между страните, че съгласно т.5 от Договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от същият Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Не се е спорило между страните, че ответникът е получил по банковата си сметка, по начина уговорен в договора, процеснта сума от 15 000лв. В т.17, от договора е било видно, че с подписването на договора, Кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на Договора за заем, отпечатани и/или попълнени в същия. Видно е било от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.08.2019г., Приложение №1/17.06.2020г. и Потвърждение на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА клон България е прехвърлило на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането от ответника, произтичащо от процесния за потребителски паричен кредит. С пълномощно„БНП Париба Пърсънъл Файненс СА клон България е упълномощил "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия). Видно е било от приложеното копие на известие, "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратила уведомително писмо на адреса посочен в договора, което е непотърсено, че задължението му по сключения договор за потребителски кредит, е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА клон България на Агенция за събиране на вземания ЕАД. По делото е била изготвена ССчЕ, 5 от ВЛ Т.И., видно от която уговорената сума по кредита е в размер на 15 000лв., но с платежно нареждане от 13.08.2019г., по сметката на ответника е б и л а преведена сумата от 14 700лв., която сума е била усвоена. ВЛ е установило, също, че е договорена такса ангажимент в размер на 300.00лв., която е била удържана от превода към ответника, както и че ответникът е погасил само първите две вноски по кредита в размер на общо 647.56лв.. ВЛ е дало заключение, че непогасени по процесният договор са сумите: 14 776.69лв., главница, 279.90лв., застраховка по вноски с падеж от 05.12.2019г.

05.05.2020г. 4 622.41лв. договорна лихва за периода от 05.11.2019г. до 30.06.2022г. и сумата от 3 308.18лв. лихва за забава върху главницата от 14 776.69лв. за периода от 18.06.2020г. до 01.09.2022г. и във вариант върху главницата от 15 056.59лв.

РС е приел, че са били предявени положителни установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е било да докаже основанието и размерът на претендираните суми. Видно от доказателствата по делото е било , че вземането по сключения договор за потребителски кредит № EMLN-*** от дата 13.08.2019г.., е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА клон България на Агенция за събиране на вземания ЕАД по силата на процесния договор за цесия. По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземане, адресирано до ответника, което е останало невръчено. Уведомлението до длъжника е приложено към исковата молба и с получаването му в едно с исковата молба, цесията е надлежно съобщена на ответника. Според РС законът не указва формата и момента на съобщаването.Достатъчно е то да е налице в момента, в който съда е сезиран със спора.Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено и от пълномощник. В същия смисъл е Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за 6 правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато нея е приложено уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. По тези съображения РС е приел, че в казус с който е била сезирана, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя на вземането, са изпълнени и същият е надлежно уведомен за извършената цесия. Ответникът би могъл да възразява срещу нередовното си уведомяване за извършената цесия, само в случай, че твърди изпълнение на задължението към стария кредитор. Такива възражения по делото не са противопоставени.