Акт от 28.02.2020, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№…………… гр.Плевен, 28.02.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗОРНИЦА БАНКОВА при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Банкова гр.дело № 6983 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Пред ПлрС е депозирана искова молба от Н.В.П. ***, с правно основание на иска чл.50 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000лв., при ексцес ,за периода 18.09.2018г.-24.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата молба.Твърди се, че е налице влязло в сила решение между страните по гр.д.№2649/2018г. , с което ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1300лв. обезщетение за вреди от ухапване от куче, за периода към постановяване на решението.Твърди, се че претърпяната психична травма не е отшумяла, ищцата се нуждае от лечение и към настоящия момент, от което и произтича правния й интерес от предявяване на иска.Претендира разноски В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,в който оспорва предявения иск по доспустимост и основателност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното :

Не е спорно, че с влязло в сила на 18.09.2018г./ по направена справка в САС-а/, решение №1183/24.07.2018г. по гр.д.№2469/2018г. по описа на ПлРС, ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1300лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от увреждане - ухапване от бездомно куче на 23.10.2017г.

Спорни по делото са въпросите продължава ли ищцата да търпи страдания в резултат от това увреждане и какъв е размера на вредите.

За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

В случая, на първо място, се касае за вреди и период, различни от този по предходното дело, поради и което искът, предвид съдебната практика, се явява допустим.Съгласно даденото тълкуване на закона т.10 от П№4/30.10.1975г. по гр.д.№5/1975г. на Пленума на ВС, след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в причинна връзка с увреждането и при присъждане на първоначалното обезщетение, не е било съобразено.

От заключението на ВЛ и изложеното в с.з. от ВЛ, се установява, че лицето е имало кинофобия преди случая, която се е засилила след инцидента и която и към настоящия момент не е отшумяла, въпреки проведено психотропно лечение с медикаменти и се налага ново лечение - психологични консултации, а при необходимост и психотропно лечение.За всеки конкретен случай, предвид личността на пострадалия и неговите възприятия, е различно, като значение има възрастта на пострадалия, уязвимостта на психиката му. Касае се за инцидент с дете, и то при отиване на училище, които обстоятелства, водят до извода за по-силен интензитет на преживяване и по –продължителен период на възстановяване.Освен това ВЛ посочва, че при нова среща с бездомни кучета изпитва страх не само за себе си, а и за връстниците си и засилва тревожността й.

Въз основа на изложеното и събраните по делото доказателства, съдът приема, че в конкретния случай не са отшумели страданията и към настоящия момент и за да се възстанови напълно от преживяното е необходимо лечение. Съдът отчита, личността на пострадалото лице, изминалия период от време, а именно, че близо три години след инцидента това й създава дискомфорт в ежедневието да ходи сама по улиците и на училище, със социализирането й, засилен е страха й и за нейни връстници.Отчетено е, че са се случили и други събития в живота на подрастващата, които са свързани с негативни емоции.

По отношение на претърпените неимуществени вреди, съдът счита, че е безспорно установено тяхното настъпване, както и пряката причинно-следствена връзка с бездействието на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва да бъде определено от съда по справедливост. Преценката за справедливост е винаги свързана с конкретно съществуващи обстоятелства, като обезщетението следва да бъде съразмерно с действителният размер на претърпените вреди, който съответно се обуславя от вида, тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретната вреда. Съдът намира, че сумата от 800лева би репарирала причинените на пострадалата неимуществени вреди за този период, поради което претенция следва да уважи в този размер, а за разликата до претендираните 400лв. се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Доколкото претърпените неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи и заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на ИМ.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, направените деловодни разноски в размер на 188лева, съобразно уважената част от искова претенция.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.52 вр.чл.50 от ЗЗД О.П. ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.П., ЕГН**********, сумата от 800 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 18.09.2018г.-24.10.2019г. – болки и страдания, причинени от ухапванията на бездомно куче на 23.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ -24.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 4000лв., се ОТХВЪРЛИ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.П. ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.П., ЕГН**********, направените по делото разноски в размер 188лева, съобразно уважената част от исковата претенция.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: