Решение № 358 от 04.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Стара Загора, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000377 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ** срещу решение № 25/22.02.2024г., постановено по гр.д. № 564/2023г. по описа на ***, в частта, в която **, ЕИК ** е осъден, да заплати на П. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД сумата от 355 лв. като получена без основание по кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. към договор за кредитна линия № 3-1-9424-269260 от 29.07.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2023 г. до окончателното погасяване на задължението и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 90 лв. като получена без основание по кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. към договор за кредитна линия № 3-1-9424-269260 от 29.07.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. Решението се оспорва и в частта за присъдените в тежест на въззивника разноски в размер на 100 лв. за държавна такса за производството и в размер на 300 лв. за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по СИЕ, платими Р. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и относно присъденото в полза на адвокат А. З. Д. от С., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение от 960 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

Във въззивната жалба се развиват съображения за недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са 1 съображения във връзка с направените оплаквания.

Направено е искане въззивният съд да отмени решението на районен съд в обжалваната част и да се произнесе по същество, като отхвърли предявените срещу ** искове като неоснователни и недоказани или да отмени първоинстанционния акт и делото да се върне за ново разглеждане.

Претендират се разноските пред двете инстанции, съобразно представен списък.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. И. С., с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените от въззиваемия оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение № 25/22.02.2024г., постановено по гр.д. № 564/2023г., *** е прогласил нищожността на договори за потребителски кредит № 100486053/27.10.2022 г. и № 100545466 от 23.01.2023 г. към договор за кредитна линия № 3-1-9424-269260 от 29.07.2022 г., сключен между П. И. С., ЕГН **********, и „*****, ЕИК *** на основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; отхвърлил е като неоснователни предявените от П. И. С. срещу „*** искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане като получени без основание на следните суми: 527,85 лв. по кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. и 338,85 лв. по кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. към договор за кредитна линия № 3-19424-269260 от 29.07.2022 г.; осъдил е **, ЕИК ** да заплати на П. И. С., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 355 лв. и сумата от 90 лв. като получени без основание съответно по кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. /деветдесет лева/ и кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. към договор за кредитна линия № 3-1-9424-269260 от 29.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от 26.09.2023 г. до окончателното погасяване на задължението и е отхвърлил като неоснователен предявения насрещен иск от „*****, ЕИК ***, срещу П. И. С., ЕГН **********, с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 172,85 лв., представляваща остатък от чиста стойност по кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. към договор за кредитна линия № 3-1-9424-269260 от 29.07.2022 г.

Съобразно уважените искове в тежест на ответниците „***** и ** са разпределени разноските в производството на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

2

Решението е обжалвано само по отношение частта, с която е уважен предявения от П. И. С. иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ** и дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 355 лв. и сумата от 90 лв. като получени без основание съответно по кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. /деветдесет лева/ и кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. към договор за кредитна линия № 3-1-9424-269260 от 29.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от 26.09.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, като в останалата част е влязло в законна сила.

По делото не е налице спор и от приетите по делото доказателства е видно, че между ищцата и ответника ** са сключени договор за кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. /деветдесет лева/ и договор за кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. към договор за кредитна линия № 3-1-9424-269260 от 29.07.2022 г.

Безспорно, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит, като за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит.

Видно от изпълнената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, по кредит № 100486053 от 27.10.2022г. ищцата е усвоила сума от 500 лв. Съгласно изготвения по този кредит погасителен план, заемната сума е следвало да бъде върната на 18 месечни вноски с падежи от 27.11.2022 г. до 27.04.2024 г., при размер на вноската от 36,35 лв., включваща главница и договорна лихва. Съставен е и евентуален погасителен план за възнаграждение за обезпечение при сключване на договор за поръчителство по същия кредит с № 100486053, при обща стойност на възнаграждението 1055,70 лв., платимо на 18 месечни вноски по 58,65 лв. всяка /58,65 лв. х 18 месеца/. Видно от кредитното решение по кредит № 100486053 от 27.10.2022г. /листове 19-21 от гр.д. № 564/2023 г. на Р./, погасителната вноска е с посочен размер от 95 лв., което е сбор от вноските по двата погасителни плана.

Установява се от доказателствата по делото, че по кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. ищцата е усвоила сума в размер на 500 лв. Видно от съставения погасителен план, уговорено е връщане на сумата на 12 месечни вноски с падежи от 23.02.2023 г. до 23.01.2024 г., при размер на вноската от 50,23 лв., включваща главница и договорна лихва. Съставен е и евентуален погасителен план за възнаграждение за обезпечение при сключване на договор за поръчителство /л.18 от гр.д № 565/2023 на Р./ към кредит № 100545466, като са разсрочени 12 месечни вноски по 67,77 лв. всяка или обща стойност на възнаграждението от 813,24 лв. /67,77 лв. х 12 месеца /. В представеното по делото кредитното решение /л.19-21 на г.д.№ 565/2023г. на Р./ е посочен размер на вноската от 118 лв., представляваща сбор от вноските по двата погасителни плана.

Видно от договор за кредитна линия № 3-1-9424-269260 от 29.07.2022 г., страните в чл. 3.1 от договора са уговорили, че всички погашения по кредита 3 следва да се извършват по банкова сметка на кредитния посредник ** в *** Назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установила, че по договора за кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. ищцата е платила общо сумата от 855 лв., което е в повече от чистата стойност по кредита в размер на 500 лв. или е платила сумата от 355 лв. в повече.

По договор за кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. е установено, че е заплатена общо сумата от 590 лв., което е в повече от чистата стойност по кредита в размер на 500 лв. или е платила сумата от 90 лв. в повече.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е обявил недействителността на договора за потребителски кредит тип кредитна линия, сключен между ищцата П. С. и „***** на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл.

143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от експертизата, по договор за кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. ищцата е платила сума в размер на 355 лв. в повече от чистата стойност на кредита, а по договор за кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. е заплатена сумата от 90 лв. в повече. Безспорно установено по делото е, че всички погашения по кредитите са извършвани по банкова сметка на кредитния посредник ** в *** Не са ангажирани доказателства за сключен договор за възлагане на поръчителство по двата кредита, както и каквито и да е данни на кого кредитният посредник е превеждал така получените от ищцата суми по кредита. При това положение следва да се приеме, че получените в повече суми по кредит № 100486053 от 27.10.2022 г. и кредит № 100545466 от 23.01.2023 г. съответно в размер на 355 лв. и 90 лв. са получени без основание от ** и подлежат на връщане.

С оглед на обстоятелството, че резултатът, до който въззивната инстанция достига, съвпада с този на ****, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

По разноските:

В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното 4 представителство е осъществявано безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.

При този изход на делото ** следва да бъде осъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати в полза на адв. А. З. Д. от С., личен номер *** сумата 360 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на П.

И. С. пред въззивната инстанция.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/22.02.2024г., постановено по гр.д. № 564/2023г. по описа на *** в обжалваната част.

ОСЪЖДА **, ЕИК **, с адрес на управление *** п.к.1309, ***, да заплати на адвокат А. З. Д. от С., личен номер ***, с адрес *** ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ с ДДС за оказана безплатна правна помощ на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5