Решение № 88 от 09.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500516 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 316 от 09.07.2024 г. по гр.д. № 334/2023 г. на Окръжен съд Русе е осъдена ЗК „Лев Инс" АД да заплати на А. П. П. сумата от 25000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, получени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 18.03.2022 г. в гр. Русе, сумата 706,36 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25000 лв. до пълния му предявен размер от 50000 лв., както и е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 706,36 лв. до размер на 1647,73 лв., като неоснователен и недоказан.

Присъдени са разноски.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. П. П., като то се обжалва в частта, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25000 лв. до пълния претендиран размер от 50000 лв., както и в частта, в която искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 706,36 лв. до пълния предявен размер от 1647,73 лв. Изложени са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 25000 лв. е несправедлив, като се съобразят травматичните увреждания и психическите последици от произшествието. Оспорва се изводът на съда за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, довело до намаляване на размера на обезщетението с 50 %.

В тази връзка е разпитан като свидетел водачът, който е възприел, че ищцата е била с поставен колан и след катастрофата била увиснала на колана.

Въздушната възглавница се е отворила, поради което тялото на пострадалата не е било мобилно. Дори да се приеме, че възражението за съпричиняване е основателно, то същото следва да се определи в минимален размер. Излага се, че справедливото обезщетение надхвърля претенцията и дори да се приеме наличие на съпричиняване, то претенцията не следва да бъде редуцирана.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваните части, като се присъдят обезщетения за претендираните неимуществени и имуществени вреди в пълните претендирани размери, ведно със законната лихва върху тях до окончателното изплащане и съответните разноски.

В срока за отговор ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала такъв, с който заема становище за неоснователност на въззивната жалба на П.. Изложени са подробни аргументи.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от ЗК „Лев Инс“ АД, като то се обжалва в частта му, с която е осъдено дружеството да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за имуществени вреди за сумата над 643,86 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане. Излагат се доводи, че решаващият състав неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е определил размер на обезщетението от 50000 лв. Неправилно са приети като разходи в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент разходите за 2 гориво по подробно посочените фактури. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен, прекомерен и в нарушение на принципа за справедливост. Съдът не е направил задълбочена преценка на общите и специфични критерии за настоящия случай, не е съобразено, че найтежките травми за ищцата не биха настъпили, ако тя беше с правилно поставен предпазен колан. Няма настъпили усложнения, налице е пълно възстановяване на функциите на ръката и шийния отдел на гръбначния стълб.

Оспорва се настъпването на част от уврежданията вследствие на произшествието. По отношение на направените разходи за лечение се оспорва и разход за подобрени битови условия, тъй като той не е от значение за лечението на ищцата. Счита, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 30000 лв., която следва да се редуцира с 50 % съпричиняване, или дължимата сума за обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 15000 лв., съответно претенцията за имуществени вреди с оглед оспорените фактури възлиза на 643,86 лв.

Отправено е искане решението в обжалваните части да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15000 лв. до присъдените 25000 лв., както и предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 643,86 лв. до присъдените 706,36 лв., ведно със законната лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. П. не е депозирала отговор по жалбата, като в съдебно заседание нейният процесуален представител заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени 3 аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба А. П. твърди, че на 18.03.2022 г., в гр. Русе, на кръстовището на ул. Независимост и ул. Възраждане, е настъпило ПТП между лек автомобил Мерцедес Ц 220, управляван от Н. Т., и лек автомобил Мицубиши Спейс Стар, управляван от К. К., при следния механизъм: водачът на лек автомобил Мерцедес не спира на знак Стоп и не пропуска движещия се на път с предимство лек автомобил Мицубиши, при което настъпва удар между двата автомобила. Ищцата е била пътник в лек автомобил Мицубиши, като се е возила на предна лява седалка до водача, с поставен предпазен колан.

В резултат на произшествието, на П. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на седми шиен прешлен, счупване на дясна лъчева кост, охлузвания в дясна слепоочна теменна област и по лява скула, кръвонасядане и охлузване на десен горен крайник и лява седалищна област, кръвонасядания на долните крайници. Извършени са медицински интервенции с голям обем и сложност. Периодът на възстановяване е бил труден и болезнен, и продължава и към днешна дата. Тя продължава да не е пълноценен човек, болките, неразположението и трудностите я съпътстват ежедневно. Освен това, преживява отново и отново инцидента, което й носи отрицателни емоции, продължава да търси негативни изживявания, страх, стрес, психически дискомфорт. Направени са разходи за лечение, прегледи, операции, закупуване на медикаменти, избор на екип, транспорт, импланти и др., на обща стойност 1727,73 лв., сума, изменена с определение от 16.11.2023 г. на 1647,73 лв. Ищцата предявила застрахователна претенция по реда на чл.

380 КЗ пред застрахователното дружество, но и към момента няма определено застрахователно обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 50000 лв., в какъвто размер е предявен този иск, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на уведомяването на застрахователя 08.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и претендира сумата от 1727,73 лв., изменена на 1647,73 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане.

4

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на произшествието, вината на водача на лек автомобил Мерцедес; оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; оспорват се настъпилите телесни увреждания; навеждат се доводи за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като тя е била без поставен обезопасителен колан. Оспорва се претенцията за имуществени вреди, като се сочи, че разходите за гориво са недължими, както и не е дължим разход за подобрени битови условия.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. След анализ на уврежданията на ищцата и търпяните болки и страдания, решаващият състав е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 50000 лв., доказани са разходи за лечение в размер на 1421,72 лв. Прието е за основателно възражението за съпричиняване, поради което са редуцирани размерите на приетите за дължими обезщетения с 50 %, и като крайни суми са присъдени 25000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди и 706,36 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на писменото уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 18.03.2022 г., в гр. Русе, при което лек автомобил Мерцедес Ц220, с рег. № Р98****, управляван от водача си Н. Н. Т., застрахован при ответното дружество, на кръстовище между ул. Духовно възраждане и ул. Църковна независимост, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като не изпълнил задължението си да пропусне пътното превозно средство лек автомобил Мицубиши, с рег. № BQ8***, управляван от К. П. К., движещ се по пътя с предимство, както и чл. 46, ал. 2 ЗДвП, като не спрял на линията, на която е поставен пътен знак Б2 и преди да потегли отново, не изпълнил задължението си да пропусне пътното превозно средство, което има предимство – автомобил Мицубиши, в резултат на което по непредпазливост причинил на А. П. П. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно 5 затрудняване движението на шията за срок, повече от 30 дни, и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок, повече от 30 дни, за което деяние на виновния водач е наложено наказание по АНД № 1927/2024 г. на Районен съд Русе, видно от приложения във въззивното производство протокол от 18.11.2024 г. по делото, в който е вписано одобряването на постигнатото между защитника на виновното лице и прокуратурата споразумение. От протокол от 28.11.2024 г. по НОХД № 2008/2024 г. на РС Русе е видно, че е одобрено споразумение между РП Русе и К. К., с което К. е признат за виновен в управлението на МПС на 18.03.2022 г. Мицубиши след употреба на наркотични вещества, в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, за което му е наложено наказание.

От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали от 19.03.2022 г., заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, показанията на разпитаните свидетели Н. Т., Васил Панов и К. К. се установява конкретния механизъм на произшествието. Лек автомобил Мицубиши се е движел по ул. Духовно възраждане със скорост от около 36,3 км/ч, в тъмната част на денонощието, при работещо улично осветление, когато от дясната му страна, от ул. Църковна независимост е навлязъл лек автомобил Мерцедес, управляван от Н. Т., със скорост около 32,6 км/ч. Между автомобилите е настъпил удар, който за лек автомобил Мицубиши Спейс Стар е бил челен, в предната му части, по-силно изразено от дясно. За водача на лек автомобил Мерцедес при движението му по ул. Църковна независимост е имало два пътни знака – Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство, и пътен знак Г4 Движение само направо и надясно след знака. От скоростта на движение на лекия автомобил Мерцедес и изминатото разстояние, вещото лице автоексперт е направил извода, че лекият автомобил не е спрял при навлизане в кръстовището. Водачът на лек автомобил Мицубиши не е имал техническа възможност да предприеме спиране в момента, в който лекият автомобил Мерцедес е навлязъл в кръстовището. От протокола за оглед вещите лица са установили, че предните предпазни въздушни възглавници за водача и за пътника до него са били сработили, а предпазните колани на предните седалки са установени блокирали в прибрано положение. При удар в предната част на автомобила, тялото на пътуващия започва да се премества напред, инерционният механизъм блокира макарата и 6 фиксира предпазния колан. С това се предотвратява удар на пътуващия в детайли от вътрешността на предната част на автомобила. При някои съвременни автомобили, при удар с висока скорост се наблюдава обтягане на предпазния колан чрез взрив от пиропатрон. При това обтяжната ролка на колана блокира в състоянието, в което е в момента на удара и не позволява колана да се прибира или разпъва. В конкретния случай предпазните колани са блокирали в прибрано положение. Вещото лице медик не установява увреждания, характерни при поставен обезопасителен колан от ищцата.