Решение № 292 от 17.11.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. С., 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500447 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №680/02.09.2022г. по гр.д.

№4802/2021г. на С. районен съд, с което е осъдено ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С. да заплати на Й. Т. У. сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на дядо му К.И.В., настъпила в резултат на ПТП от 09.10.2019г. на път ІІ-66, км. 4, след кръстовището за с. М. и гр. К., общ. С., виновен за което е водача на л.а. „БМВ Х5” с рег. №СН1000АР – К.Л.В., за който автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност” за срок, в който попада и датата на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020г. до окончателното й изплащане, като иска над присъдения до пълния претендиран размер от 25000лв. е отхвърлен като неоснователен. Посочено е, че иска е частичен, втори по ред, от вземане в размер на 95000лв. С решението са присъдени по съразмерност разноски на двете страни. Ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на ***ържавна такса в размер на 800лв.

Решението е обжалвано от двете страни в първоинстанционното производство.

Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗД „ЕВРОИНС“ АД, гр.С., който обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в 1 размер на 20000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020г. и в частта за разноските.

Втората въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Й. Т. У., който обжалва първоинстанционното решение, в отхвърлителната му част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил съответен отговор на всяка една въззивна жалба от насрещната й страна, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

І. Дружеството въззивник ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С. чрез пълномощника юриск. Й. С. посочва, че първоинстанционното решение, в неговата обжалвана осъдителна за дружеството част, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че неправилно районният съд е приел, че е обвързан от установените по първоначалния частичен иск обстоятелства относно особена връзка между ищеца и починалия и значителните по обем и интензитет страдания, вследствие на загубата. Счита, че тези обстоятелства подлежат на установяване във всеки конкретен случай и не се обхващат от СПН на решението по първия частичен иск. Обемът на страданията има определящо значение за размера на обезщетението. Счита, че наличието на особена връзка между ищеца и починалия и значителни по обем страдания не са установени в настоящото производство със събраните по делото доказателства. Заявява, че съдът не е направил съпоставка фактите, установени по първия частичен иск и тези по настоящото производство. На следващо място въззивникът застраховател посочва, че първоинстанционното решение е необосновано и относно изводите за размера на обезщетението. Съдът направил преценка само въз основа на предположения, но не и въз основа на събраните по делото доказателства. Нямало данни за особено тежки и продължителни страдания, нито за промяна в поведението и начина на живот на ищеца. Последващата реакция на скръб била провокирана от завръщането в жилището на починалия. Посочва, че липсата на критериите, обуславящи материалната легитимация на ищеца, не давали основание да се приеме за справедлив същия базов размер на обезщетението, като този, определен по първия частичен иск.

Застрахователят счита, че при определяне размера на обезщетението, съдът не взел предвид определящите критерии като продължителност на негативните изживявания, отражението върху психичното и емоционално състояние, наличието на трайни последици, включително в поведението и начина на живот, икономическата обстановка и др. Поради това счита, че присъденото обезщетение е прекомерно, съответно неправилно определено. С оглед изложеното, въззивното застрахователно дружество моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размера от 20000лв. и да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените 2 по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С отговора на тази въззивната жалба, подаден от Й. Т. У. чрез адв. Д. О., се оспорва подадената от застрахователя въззивна жалба като неоснователна. Моли се въззивния съд да я остави без уважение. Изразява се становище, че първоинстанционното решение в тази, обжалвана от застрахователя част е правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения относно основателността на исковите претенции. В отговора е посочено, че по делото се установили по безспорен начин обстоятелствата относно наличието на силна емоционална връзка, надхвърляща обичайните такива за хора, живеещи в едно домакинство. Ищецът бил отгледан от дядо си и баба и, като преимуществено грижите били полагани от дядо му. Дядото заел мястото на баща, а с времето и на приятел. Счита, че застрахователят тълкува превратно свидетелските показания и цитира в жалбата си отделни фрази, извадени от контекста. Посочва, че съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди съвкупно като обезвреда за цялостните последици за страданието и претърпените душевни болки. Претендира се присъждане на направените поделото разноски.

ІІ. Втората въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Й. Т. У. чрез адв. О. и с нея се твърди, че първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част над размера от 20000лв. е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с петитума на исковата молба.

Посочва, че иска е предявен в размер на 20000лв., а не както е възприел съда в решението за 25000лв. С уточнение по указанията на съда изрично ищецът посочил, че иска е за 20000лв. Тъй като имало формирана воля, то счита, че реда за отстраняване на този порок не е по чл.247 от ГПК, а чрез подаване на въззивна жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както и относно присъдените на ответника разноски и да му присъди разноските в пълен размер.

Претендира разноски и пред въззивната инстанция.

С отговора на тази въззивна жалба, подаден от дружеството застраховател, се оспорва жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна. Счита, че въззивната жалба е по-скоро молба по чл. 248 от ГПК или за поправка на ЯФГ.

Въпросът за размера на претенцията бил решен в първото по делото съдебно заседание.

Претендира разноски.

С въззивните жалби и с отговорите не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., дружеството въззивник ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С., редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззивникът Й. Т. У., редовно призован не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. Д. О., който поддържа подадената от У. въззивна жалба и оспорва 3 въззивната жалба на застрахователното дружество. Моли въззивната жалба на застрахователя да бъде оставена без уважение, а решението на СлРС потвърдено в тази му част. Счита, че в отхвърлителната част решението е недопустимо, тъй като не отговаря на исковата претенция, която е в размер на 20000лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

С оглед обхвата на двете въззивни жалби, първоинстанционното решение е обжалвано изцяло.

При проверката за допустимост на решението, настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо в частта, с която отхвърлен предявения от Й. Т. У. против ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 20000лв. до претендирания размер от 25000лв. В тази насока са и възраженията, изложени във въззивната жалба на У., която се явява изцяло основателна.

Районният съд е сезиран с предявен от Й. Т. У. против ЗД „ЕВРОИНС“, АД, гр.С., след уважен частичен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за 25000лв. от 95000лв., с иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на дядо му К.И.В., настъпила в резултат на ПТП от 09.10.2019г. на път ІІ-66, км. 4, след кръстовището за с. М. и гр. К., общ. С. в размер на 20000лв. Изрично този размер е уточнен с молба от 15.12.2021г., въз основа на указания на първоинстанционния съд. С доклада си по чл.146 от ГПК, направен в проведеното на 16.06.2022г. открито съдебно заседание, СлРС изрично е приел и докладвал, че е сезиран с иск с цена от 20000лв.

В мотивите на обжалваното решение обаче първоинстанционния съд е посочил, че иска, с който е сезиран е за заплащане на обезщетение в размер на 25000лв., като го е намерил за основателен в размера на 20000лв. и го е отхвърлил над този до размера от 25000лв. Тъй като в съдебния акт е разгледан и съдът се е произнесъл в мотивите и в диспозитива по иск с цена от 25000лв., вместо по иска, с който е реално сезиран в размер на 20000лв., то не е налице ЯФГ, а произнасяне свръх петитум. С. районен съд при постановяване на решението в отхвърлителната му част е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 от ГПК/, като се е произнесъл по непредявен иск, т.е. над предявения от ищеца размер. Това произнасяне над петитума е недопустимо и въззивният съд, след като констатира това при задължителната проверка за допустимост в обжалваната част /тази част е изрично обжалвана с въззивна 4 жалба от ищеца У., именно с такива съображения/, следва да обезсили решението на СлРС, в частта относно отхвърлянето на предявения от Й. Т. У. иск по чл.432, ал.1 от КЗ над предявения размер от 20000лв. до размера от 25000лв., като недопустимо.

В останалата, обжалвана от застрахователя, част решението на С. районен съд е допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в осъдителната му част, в рамките на въззивната жалба относно нея, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск, предявен като втори частичен иск, от роднина на пострадало лице срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на дядото на ищеца, настъпила при ПТП на 09.10.2019г., виновно причинена от водача на застрахованото МПС, в размер на 20000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на застрахователната претенция до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.493 ал.1, т.1 от КЗ.

Искът е втори по ред частичен, след уважен първи частичен иск в размер на 25000лв. от 95000лв. целия с влязло в сила Решение №260343/31.05.2021г. по гр. д.

№698/2021г. на СлРС.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.