Определение № 3091 от 29.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3091 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.на Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

С.на Анг. Станева като разгледа докладваното от С.на Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502623 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл.278 от ГПК .

Образувано е по две частни жалби, подадени от А. В. К.а – Н. чрез адв. А. Д..

С частна жалба с вх. №32174/17.09.2025 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив жалбоподателката атакува протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 09.04.2025 г. по гр.д. №19515/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIII гр.с., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото в частта по предявените от жалбоподателката против Л. В. К. и С. М. Л. искови претенции със съдържание, посочено в исковата молба, нейните уточнения и изявлението на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска атакувания съдебен акт да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Твърди се, че пасивната процесуално – правна легитимация е въпрос на основателност, а не – на допустимост. Ответниците счита, че са пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл.36 ЗН предвид извършената между първите двама ответници сделка, като вторият е придобил имота по време на брака си с третата. Неправилно по отношение на Л. е прекратен искът по чл.30 ЗН, въпреки изявлението, че такъв иск по отношение на нея не е предявяван.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор единствено от С. Л. чрез процесуалния представител адв. Л. Г., като се излагат съображения, че Л. К. и съпругата му С. Л. не са облагодетелствани лица, тъй като двата имота са придобити от тях чрез възмездна сделка. Съединяването на искове счита за недопустимо, като излага съображения. Претендира се 1 присъждане на разноски в размер на 500 лв.

С частна жалба вх. №68915/19.06.2025 г. по описа на РС Пловдив А. К.а – Н. чрез адв. А. Д. обжалва определение №6856/23.05.2025 г., постановено по гр.д. №19515/2024 г. по описа на РС Пловдив, с което е допълнено протоколно определение №3676/11.04.2025 г. в частта за разноските, и жалбоподателката е осъдена да заплати на Л. направените по делото разноски в размер на 3000 лв.

Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на ново, с което искането да се остави без уважение, със законните последици. Аргументира се, че определението за прекратяване по отношение на Л. е обжалвано и не е влязло в сила. В съдебно заседание не е поискано присъждането на разноски, а това е направено с допълнителна молба, като страната не е могла да направи своевременно възражение за прекомерност.

И по отношение на тази частна жалба е постъпил писмен отговор в законоустановения срок единствено от С. Л. чрез пълномощника адв. Л. Г., като се иска частната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да се потвърди по изложените в отговора съображения. Искането за разноски е било направено своевременно – още с отговора на исковата молба. Претендират адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. в производството по тази жалба.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба срещу определението за прекратяване на производството по отношение на двама от ответниците е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. №10905/2022 г. на РС Пловдив е образувано по искова молба на жалбоподателя К.а – Н. срещу В. К., Л. К. и С.

Л.. Твърди се, че общия наследодател на ищцата и на първите двама ответници е извършила завещателно разпореждане в полза на първия ответник на два недвижими имота. Впоследствие В. К. е прехвърлил на Л. К. по време на брака му с Л. същите недвижими имоти срещу поето задължение за гледане и издръжка. Твърди, че не е известно в наследство от общата наследодателка да има други активи и пасиви, като е накърнена запазената част. Петитумът е за намаляване до размера на запазената част от наследството на общия наследодател на завещателното разпореждане, както и за осъждане на ответниците да заплатят сумата, представляваща накърнената запазена част от наследството, определена по пазарни цени на имотите в наследствената маса към момента на намаляване на завещанието.

След отстраняване на част от констатирани от съда нередовности, препис от исковата молба е връчен на ответниците, като са постъпили 2 писмени отговори, с които исковете се оспорват.

С писмения отговор Л. К. е направил възражение за нередовност на исковата молба по отношение на втория предявен иск, тъй като не може да се установи от изложеното какъв иск е предявен.

Ответницата Л. в отговора си е заявила, че не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете, като е претендирала прекратяване на производството по отношение на нея и заплащане на разноски.

В насроченото на 26.09.2023 г. съдебно заседание съдът е указал на ищцата да посочи изрично всички обстоятелства във връзка с иска по чл.36 ЗН; да уточни изрично причината, поради която предявява иска по чл.30 ЗН срещу Л., както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по иска по чл.30 ЗН.

С молба, депозирана в дадения от съда срок (л.99 от гр.д.

№10905/22 г.), ищцата е посочила, че искът с правно основание чл.30 ЗН е предявен само срещу сънаследниците, като не е предявен срещу Л.. Поискано е допускане поправка на петитума – да се постанови решение спрямо първите двама ответници, с което да се намали до размера на запазената част от наследството на общия наследодател саморъчното му завещание. Уточнено е и, че искът по чл.36, ал.1 ЗН е предявен в хипотезата на изр.2 от същия текст – ищцата е претендирала да бъде възмездена с пари според пазарната цена по време на намаляване, след изслушване на СТЕ.

Отново са постъпили становища от ответниците Л. К. и Л., че исковата молба е нередовна, като са изложили съображения. От пълномощника на Л. е направено и възражение, че искът по чл.30 ЗН се явява преюдициален по отношение на иска по чл.36 ЗН.

В първото по делото проведено заседание на 17.01.2024 г. с доклада си съдът е приел, че са предявени искове по чл.30 ЗН против първите двама ответници, както и иск по чл.36 ЗН срещу тримата.

В съдебно заседание на 18.09.2024 г. съдът е приел, че искът по чл.30 ЗН е оценяем, същият е родово подсъден на окръжен съд, като е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ОС Пловдив. По образуваното гр.д. №2908/24 г. на ПдОС съдията докладчик е повдигнал спор за подсъдност, тъй като е приел, че цената на иска по чл.30 ЗН е под 25000 лв., като компетентен да се произнесе по него е РС Пловдив.

С определение №365/12.11.2024 г. по в.ч.гр.д. №500/2024 г. АпС Пловдив е приел, че компетентен да се произнесе е РС Пловдив. В мотивите на акта са изложени съображения за нередовност на исковата молба, които обаче са убягнали от вниманието на първоинстанционния съд.

При връщане на делото в РС Пловдив същото е образувано под нов номер – 19515/24 г. и е насрочено за 09.04.2025 г. Отново е дадена възможност на ищеца да уточни и изясни исковите си претенции, като посочи дали Л. К. и Л. са облагодетелствани от завещателното разпореждане, както и какво се 3 иска по отношение на всеки от ответниците. Посочено е в съдебно заседание, че не се претендира отмяна на сделката, не се претендира имота, а само заплащане на парично обезщетение.

След направените уточнения съдът е приел, че облагодетелствано лице е само В. К., който е и пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл.30 ЗН, не и Л. К. и Л.. По отношение разпоредбата по чл.36 ЗН – не се касае за иск, а нормата урежда единствено начина, по който следва да се извърши възстановяване на запазената част от наследството, ако се констатира нужда от това. Приложимостта на чл.36 ЗН ще се постави на въпрос само по отношение на В. К., и то само ако съдът констатира нужда да намалява извършеното в негова полза завещателно разпореждане. Именно това е мотивирало съда да прекрати производството по отношение на Л. К. и Л..

Доводите се споделят от настоящата инстанция.

В правната доктрина и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че искът по чл. 30 ЗН е конститутивен и има за предмет отмяна на извършени от наследодателя дарения или завещателни разпореждания, доколкото това е необходимо за възстановяване на запазената част на наследника - ищец. Възстановяването на запазената част се извършва по правилата на чл. 30-37 ЗН. Като последица от уважаване на този иск, облагодетелстваното лице изгубва правата, които черпи от дарението или завещанието, до размера на отменяването, а тези права се придобиват от ищеца. В резултат на това между страните по делото възниква съсобственост.

В ЗН е уредена и възможност, при която заветникът или надареният може да задържи целия имот, като възмезди наследника с пари /чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН /, но тази възможност е предпоставена от допустимост и основателност на иска по чл. 30 ЗН, както и от наличие на визираните в закона предпоставки. Само ако искът по чл. 30 ЗН е основателен и са налице условията на закона заветникът или надареният да задържи имота, съдът осъжда ответника по иска за заплати на наследника със запазената част нейната равностойност. Едва от влизане в сила на това решение ще възникне паричното вземане на наследника срещу заветника или надарения.

Според разясненията, дадени в решение №205/07.12.2023 г. по гр.д.

№4879/2022 г. на ВКС, II г.о., целта на нормите на чл. 36 ЗН е да се избегне извършване на намалението чрез отделяне на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуалната публична продан на имота. В тази хипотеза, съобразявайки направения избор по чл. 34 ЗН, съдът следва да прецени за кои имоти, максимално съответстващи на размера на накърнението на запазената част да отмени завета/дарението, като ги предостави на наследниците със запазена част-ищци за възстановяване на запазената им част и кои имоти следва да бъдат задържани от облагоделствания от безвъзмездните разпореждания наследник със запазена част-ответник. Ако стойността на имота/ите, с които се възстановява запазената част е по-ниска от размера на накърнението й, 4 облагодетелстваният заплаща на ищците сумата, която не достига за възстановяване на запазената част. Ако стойността на имота/тите, с които се възстановява запазената част е по-висока от размера на накърнението, ищците, искащи възстановяване на запазената си част, заплащат на облагодетелствания-ответник сумата, надхвърляща размера на запазената част и съставляваща част от разполагаемата част на наследодателя. В същият смисъл е и изложеното в определение №3359/06.11.2023 г. по гр.д. №761/2023 г. на ВКС, I г.о., според което прилагането на чл. 36 ЗН е последица от уважаването на предявения иск по чл. 30 ЗН. Ищецът не предявява иск и не формулира петитум каква сума да бъде осъден да плати на ответника като равностойност на припадащата му се част от разполагаемата част /в този смисъл решение №156/22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №416/2009 г., I г. о./. При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна.

Възстановява се запазената част от дарение или завет, като те се намаляват по правилата на чл. 32-33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствувания, или неговата равностойност, ако имота е отчужден при условията на чл. 37 ЗН. … Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследника с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарения, респективно заветника по друг начин, когато завета или дарението са с предмет недвижим имот.