Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1717 от 26.02.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 355/2025
Вид
Определение № 1717
Подписан
26.02.2025
Състав
Петър Вунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1717

Хасково, 26.02.2025 г.

Административният съд - Хасково - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело № 355/2025 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 oт Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. П. С., чрез адв. М. Б. от АК - Кърджали, против Решение № 1012-26-15-1/05.02.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № 261-00-3478-3/04.12.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково При подготовка на делото за разглеждане в открито съдебно заседание се констатира, че на настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че с Определение 500/03.02.2025 г. по адм. д. № 1559/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следните въпроси: 1. чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за Координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетението за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държава-членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа /база/ за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава-членка. 2 чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за Координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допуска законодателство на държава-членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава-членка.

По това преюдициално запитване е образувано дело С-116/25 на СЕС, което понастоящем е висящо.

Безспорно е, че отговорите на поставените въпроси са от съществено значение за правилното решаване и на спора по настоящото производство, доколкото той също е свързан с приложението на чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за Координация на системите за социална сигурност.

В тази връзка е уместно да се отбележи и че макар всяко едно решение на СЕС да се постановява в рамките на определено висящо производство пред национална юрисдикция на държава-членка, доколкото неговият предмет с свързан с тълкуване на общностноправна норма, то не се отнася само и единствено до това конкретно национално производство, а става част от правните норми на общностното право. В този ред на мисли задължителната сила на решението му се отнася до всички национални съдилища, пред които биха възникнали или са възникнали и отправени за решаване спорове във връзка с правните норми, по които се е произнесъл СЕС. Ето защо и съгласно чл. 633 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в Република България.

При това положение следва да се приеме, че съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, е налице основание за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по дело С-116/25.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА, на основание чл. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, производството по адм. д. № 355/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково до постановяването на решение от Съда на Европейския съюз по дело № С-116/25.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните, на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

Съдия: