Определение № 2192 от 12.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 790/2025
- Вид
- Определение № 2192
- Подписан
- 12.05.2025
- В сила
- 12.05.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за наследството
- чл.51 · Закон за наследството
- чл.8, ал.4 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2192 гр. Варна, 12.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500790 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .
Образувано е по частна жалба с вх. № 26786/14.03.2025г., подадена от „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр. София срещу Определение № 2964/06.03.2025г., по гр.д. № 341/2025г. по описа на РСВарна, 25 състав, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като противоречащо на материалния закон, процесуалните правила и константната съдебна практика.
Жалбоподателят счита за неправилен изводът на съда, че при направен изричен отказ от наследство от общия наследодател от възходящ по права линия неговите низходящи не се счита за такива от кръга на наследниците.
Излага, че с ТР № 3/1994г. на ОСГК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН намира приложение и в случаите на отказ от наследство от страна на възходящия, както и че всеки наследник в четвърти ред наследява самостоятелно. Сочи практика на ВКС, според която отказът от наследство на възходящ съребрен роднина не отнема възможността на низходящия му да наследи. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат призовани наследниците А. А. Д. и С. А. Д. да заявят волята си относно останалото от Е. С. А. наследство.
1
За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната съображенията за това са следните: жалба е основателна, като
Производството по гр.д. № 341/2025г. по описа на ВРС, 25 състав е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр. София по чл.51 от ЗН да бъде определен срок на А. А. Д. и С. А. Д. в качеството им на наследници на Е. С. А., в който да заявят дали приемат наследството от своя наследодател или се отказват от него.
В молбата са изложени твърдения, че наследодателят Е. С. А. е сключил договор за ипотечен банков кредит с „Банка ДСК“ АД на 11.08.2021г., като е починал преди погасяване на задълженията си. Наследниците му от втори и трети ред, както и част от наследниците от четвърти ред в посочена последователност са се отказали от наследството. Твърди се, че следващи наследници от четвърти ред са А. А. Д. и С. А. Д..
Установено по делото е, че Е. С. А. е починал на 09.02.2023 г. Същият не е оставил наследници от първи ред - низходящи. Не е оставил и преживяла съпруга. Майка му Ю.Е.Р - наследник от втори ред, се е отказала от наследството с отказ вписан с №115/2023 г. Бабата на починалия /по бащина линия/ А.Т. А. – наследник от втори ред, се отказала от наследството с отказ вписан под №172/2023 г. Наследникът от трети ред /брат/ Анатоли С. А. се е отказал от наследството с отказ вписан под №122/2023 г. Видно от справките в НБД „Население“ бащата на починалия е имал сестра Т. А. Д. /леля на Е. С./, която също е отказала от наследството – №224/2023 г. Низходящите /деца/ на Т. А. Д. – М.Л. Д., А.Л Д. и А.Л Д. също са се отказали от наследството и отказите им са вписани в особената книга. М.Л. Д. и А.Л Д. нямат низходящи, а А.Л Д. има две деца - А. А. Д. и С. А. Д. /непълнолетни/.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че при направен изричен отказ от наследство от общия наследодател от възходящ по права линия неговите низходящи не се считат за такива от кръга на наследниците, поради което А. А. Д. и С. А. Д. остават извън кръга от наследници на Е. С. А.. По посочените съображения съдът е прекратил 2 производството по делото.
В настоящия случай се касае за наследяване от наследници от четвърти ред, доколкото няма такива от първи, а тези от втори и трети ред са се отказали от наследството. В такъв случай се прилага правилото на чл.8, ал.4 от ЗН, според което когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
С Тълкувателно решение № 3/1994г. на ОСГК на ВКС и константната практика на ВКС след това се приема, че както по предпоставки, така и по последици уредбата, установена в чл. 8, ал. 4, изр. 2 от ЗН, е различна от наследяването по право на заместване по чл. 10 от ЗН. Текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен с допълнението, че и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина.
В мотивите към посоченото тълкувателно решение подробно е разяснено съотношението между наследниците в четвърти ред. Посочено е, че разпоредбата на чл. 8, ал.4 от ЗН установява пряко наследяване от съребрените роднини от III до VI степен включително в четвърти ред наследници по закон, като низходящия в случая, когато се прилага посочената разпоредба, не заема мястото на своя възходящ, не го замества, а изключва подалечния роднина. Този низходящ е призован да наследи пряко, на лично основание, като наследник по закон в четвърти ред. Правилото намира приложение в случаите, в които са призовани към наследяване в четвъртия ред роднини, намиращи се в различна степен на родство с наследодателя, като законът не допуска сънаследяване, а изключва конкуренцията в полза на поблизкия по степен. Ако възходящият и другият роднина са били от еднаква степен на родство правилото е неприложимо. Приема се, че текстът намира приложение и в случаите на отказ от наследство от страна на възходящия.
Това е така, защото няма заместване и винаги, когато не наследява по-близкия по степен роднина, независимо от причините за това се призовава неговият 3 низходящ, който има приоритет, какъвто е имал и възходящият му в наследяването пред по-далечния по степен роднина.
Действително в посоченото от първоинстанционния съд Решение №2/12.03.2020г. по гр.д. № 1429/2019г. по описа на ВКС, I т.о. е прието, че прякото разпореждане на възходящия с цялата наследствена част с оглед последиците му прекъсва правата на низходящата негова линия, както и че неговите низходящи, поради това, че той ги е изключил от наследяване със своите действия, не се призовават в следващата съребрена линия, определяща горната степен на четвърти ред, тъй като техният възходящ се е разпоредил и неговата част, вече е в патримониума на останалите наследници от съответната съребрена линия, към която принадлежи отказалия се и които по принцип, поради по-.близкото си родство с наследодателя, както и техните низходящи изместват следващата степен /арг. чл.8,ал.4 ЗН/. В същото решение обаче се сочи и, че когато отказалият се наследник е единствен в призовавания ред, респективно от реда са се отказали всички наследници, към наследство се призовават наследниците от следващия наследствен ред, респективно ако са от един ред към следващата степен.
В светлината на гореизложеното се налага извода, че ако са налице роднини от четвърти ред, които са в една и съща степен на родство и единият от тях се откаже от наследството, наследят останалите от същата степен на родство, но не и неговият низходящ (този пример е изрично разгледан в Тълкувателно решение № 3/1994г. на ОСГК на ВКС относно наследяване при леля, чичо и първи братовчед). Това не означава обаче, че низходящия на отказалия се губи изобщо правото си да наследи. Той ще бъде призован към наследяване в случай, че няма други роднини от по-близка степен на родство/респективно има такива, но те са се отказали от наследството.
В настоящия случай не е налице конкуренция между роднини от четвърти ред в различна степен на родство. Напротив, след изчерпване на втори и трети ред, призован към наследяване е единственият роднина на починалия Е. С. А. от четвърти ред, трета степен на родство по съребрена линия – неговата леля по бащина линия Т. А. Д., която се е отказала от наследството. При приложената от първоинстанционния съд логика, тук наследяването следва да приключи поради извършеният отказ и да се приеме, че няма други роднини в четвърти ред, които могат да бъдат призовани към 4 наследяване. Този извод не е правилен, доколкото с изчерпването на роднините от трета степен на родство, следва да бъдат призовани тези от четвърта степен на родство или техни низходящи по правилото на чл.8, ал.4 от ЗН. Установява се по делото, че всички роднини от четвърта степен на родство – М. Л. Д., А.Л Д. и А.Л Д. също са се отказали от наследството. Именно затова следващи призовани към наследяване са децата на А.Л Д. - А. А. Д. и С. А. Д., като наследници от пета степен на родство. В случай, че М. Д. или А.
Д. бяха приели наследството, а А. Д. се е отказал от него, децата му не би биха били призовани към наследяване. В конкретната ситуация обаче при отказ от наследство на всички от четвърта степен, призовани към наследяване са тези от пета степен, а именно А. А. Д. и С. А. Д. /при липса на други роднини от пет степен/.
Като наследници призовани към наследяване производството по чл.51 от ЗН се явява допустимо спрямо А. А. Д. и С. А. Д., при съобразяване на обстоятелството, че са непълнолетни и могат да приемат наследството само по опис, както и на постановката на Тълкувателно решение № 1/2021г. на ОСГК на ВКС, че отказ от наследство, извършен от непълнолетно дете, е недопустим.
По изложените съображения се налага извода, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата по чл.51 от ЗН.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2964/06.03.2025г., по гр.д. № 341/2025г. по описа на РС-Варна, 25 състав.
ВРЪЩА гр.д. № 341/2025г. по описа на РС-Варна, 25 състав, на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6