Решение № 1805 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20251100901285 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „Ауто хаус-21“ ООД по чл.

625 от ТЗ. Молителят твърди, че е преустановил търговската си дейност по внос на автомобили от чужбина и сделки по покупко-продажби с тях.

Поддържа, че отрицателните финансови резултати на дружеството за периода от учредяването му през 2021 г. до 2024 г., липсата на дейност, съответно липсата на активи, го поставят в невъзможност да заплати публичните задължения за данък върху добавената стойност, за корпоративен данък и имуществени санкции и глоби в общ размер от 43975.47 лева главница и лихва, най старите от които задължения са тези за корпоративен данък за 2022 г. Заявява, че освен тези публични задължения, няма задължения към други кредитори, като има вземания по договор за заем от 01.07.2024 г., сключен с „Ауто хаус-23“ ЕООД. . Твърди, че няма назначени лица по трудов или граждански договор, съответно няма неизплатени заплати и възнаграждения към тях. Предвид липсата на възможност да погаси публичните си задължения, иска от Съда да обяви неплатежоспособността му, с начална дата на неплатежоспособност 30.06.2025 г., както и да открие производство по несъстоятелността му.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени 1 събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството „Ауто хаус-21“ ООД е регистрирано в Търговския регистър на 28.09.2021 г., като му е предоставен ЕИК 206665418. По електронното дело на търговеца не са обявявани годишни финансови отчети на дружеството, а на 26.04.2024 г. е обявена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/, че през 2022 г. дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т. 30 от ДР на ЗСч.

От изготвената служебно справка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър, са видни извършените по отношение на молителя вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 07.10.2025 г.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 16.10.2025 г. има регистриран един автомобил настояща собственост на длъжника, който е със служебно прекратена регистрация.

Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от 24.10.2025 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, за периода от 31.10.2016 г. до 22.10.2025 г., към 22.10.2025 г. длъжникът е титуляр на една разплащателна банкова сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, върху наличностите по която има наложен запор.

От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за 2022 г., 2023 и 2024 г. Срещу дружеството няма издадени ревизионни актове и няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК, към 20.10.2025 г. Има наложени обезпечителни мерки - запори върху вземания по банкови сметки и върху притежавания от дружеството лек автомобил.

Представен е договор за заем от 01.07.2024 г., с който молителят предоставя на „Ауто хаус-23“ ЕООД, ЕИК 207416055 заем в размер на 450 000 лева, който следва да бъде върнат до 30.06.2025 г. Видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ, дружеството молител и „Ауто хаус-23“ ЕООД са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, като с решение № 1704/02.12.2025 г. на СГС, ТО, 3 състав, по т.д. № 1287/2025 г. е обявена е неплатежоспособността на „Ауто хаус-23“ ЕООД с начална дата 31.12.2024 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на това дружество и същото е обявено в 2 несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието му.

Решението е постановено по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като едновременно с откриване на производството, същото е спряно поради липсата на налично имущество, което да покрие първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.

Представените от длъжника по делото с молбата по чл. 625 от ТЗ и молбите от 03.10.2025 и 21.10.2025 счетоводни документи, както и изпратените от НАП документи, са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на вещото лице В. П., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице П., се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период 01.01.2022 г.

– 30.06.2025 г., вещото лице взема предвид, както горепосочените доказателства, така и предоставените от длъжника, при извършване на проверка в счетоводството му, документи и установените обстоятелства при направената служебна проверка в ТД на НАП. За целия анализиран от вещото лице период дружеството не е осчетоводил нетекущи активи, а текущите /краткотрайни/активи, състоящи се от вземания и парични средства в брой, съставляват 100 % от активите. Дружеството няма отчетени разходи за бъдещи периоди през процесния период. Собственият капитал на дружеството е положителна величина за целия анализиран период /2022 г. – 30.06.2025 г./.

Задълженията се състоят от други задължения, включително такива към персонала и към държавата. За 2024 г. длъжникът е осчетоводил задължения към предприятия от група с относителен дял от 7.12 % от общо пасивите.

Коефициентите на обща и бърза ликвидност за целия анализиран период са в референтните граници /коефициентите на обща и бърза ликвидност са идентични, тъй като длъжникът няма осчетоводени материални запаси за анализирания период/, което обосновава извод, че длъжникът има възможност да погаси своите текущи вземания с наличните краткотрайни активи.

Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са идентични /длъжникът не е осчетоводил краткотрайни инвестиции/ и са извън референтните стойности за 2022 г. и за периода 2024 – 30.06.2025 г. От уточненията, направени от вещото лице в о.с.з. на 11.12.2025 г., при изслушването му по реда на чл. 200 от ГПК, става ясно, че ако бъдат приети за несъбираеми вземанията на длъжника по договора на заем, сключен със 3 свързаното дружество, коефициентите за обща и бърза ликвидност ще паднат под референтната норма за периода, в който тези вземания са включени в наличните краткосрочни активи и вземания при изчисляването на коефициентите. Видно от подадените от дружеството ГДД, дружеството е отчело положителен финансов резултат /печалба/, като за целия анализиран период собственият капитал е положителна величина. За анализирания от вещото лице период длъжникът е имал неизплатени изискуеми задължения към персонала на дружеството и към държавата, като към 30.06.2025 г. единствените осчетоводени от длъжника задължения са такива към държавата. От извършената от вещото лице проверка в ТД на НАП се установява, че длъжникът има непогасени изискуеми задължения към НАП, общият размер на които към 23.10.2025 г. възлиза на 44237.75 лева.

Единственото имущество, което има длъжникът е под формата на вземания, чиито размер, съгласно неговите счетоводни записвания, възлиза на 337140.20 лева за дължимата главница по договора за заем, сключен с „Ауто хаус-23“ ЕООД. От хронологичния регистър на сметка 498, за периода 01.01.2024 г. 31.12.2024 г., е видно че заемните средства по сключения между длъжника и свързаното с него дружество договор за заем са усвоени на множество траншове, с плащания по банков път.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на 4 неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза и служебно установеното обстоятелство, че спрямо дружеството, срещу което са единствените вземания на длъжника, има открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност с начална дата 31.12.2024 г., в хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за 5 установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение и уточненията направени по реда на чл. 200 от ГПК, коефициентът за обща ликвидност на дружеството е в референтни стойности към 31.12.2024 г. и 30.06.2025 г., тъй като при изчисляването му са включени осчетоводените от длъжника вземания по сключения с „Ауто хаус-23“ ЕООД договор за заем от 01.07.2024 г., които се явяват единствените краткотрайни активи на дружеството към този момент. Тези вземания на длъжника не са събрани на падежа, а предвид откриването на производство, на основание неплатежоспособност, спрямо задълженото да плати тези вземания дружество, в хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, може да се приеме, че тези вземания са несъбираеми, доколкото съществува неяснота в каква степен и в какъв обозрим период те биха могли да бъдат реално събрани. При констатираната от вещото лице липса на други имущество и активи на длъжника, както и невъзможността длъжникът да генерира приходи от извършването на търговска дейност поради преустановяването на същата, обосновава извод, че затрудненията на длъжника да плати изискуемите публични задължения имат траен характер, съответно липсва достатъчно имущество за покриване на тези задължения, без опасност за интересите на кредиторите.

Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66e7edd6-d8e1-4079-8cf4-6678ba9eafad