Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7755 от 26.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10015/2023
Вид
Решение № 7755
Подписан
26.04.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.14 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.15 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 17 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 17 - 19 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 17 - 19 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 20 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.26 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 5 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 71 и сл. · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 71, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 71, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 71, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 75, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
  • §1, т.1 · Закон за защита от дискриминация
  • § 1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 112 · Закон за здравето
  • чл.63 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 24, ал. 3 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл. 32 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 7755 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20231110110015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 71 и сл. от ЗЗДискр.

Предявени са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДисрк от И. К. Р. срещу К-М.н.ц. към БАН и Б. П. М.. В искова молба са изложени фактически твърдения, че спрямо ищцата е осъществен тормоз на 05.01.2021 г., 20.04.2021 г., 26.05.2021 г., 07.07.2021 г., 08.06.2021 г. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., и дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗДискр, изразяваща се в: неоснователен отказ за обсъждане и отпечатване на монографията й; забрана да запише в монографията си, че работи в К.М.Н.Ц.; отказ да бъде допусната до конкурс; неоснователно обжалване на болнични листове; основана на признака „лично положение“, като по реда на чл. 143 от ГПК пояснява, че е налице неравно третиране при упражняване правото на труд; с действия/бездействия на служители на К.М.Н.Ц. и с лични действия/бездействия на Б. П. М.. Твърди се, че е нарушено правото й на равно третиране, във връзка с работата на ищцата в К.М.Н.Ц. като главен асистент от м.08.2020 г.. Актовете са извършени от страна на работодателя, чрез Директора на К.М.Н.Ц.отв. Б. М., както и от други служители. Конкретно, м.08.2020 г., когато ищцата е готова с втората си монография е поискала от отв. М. да бъде отпечатана в издателството на К.М.Н.Ц.; както и че желае да придобие научна степен „доцент“, доколкото отговаряла на критериите. Ответникът М. без да се мотивира отказала да се запознае с монографията и да бъде отпечатана, както и ищцата да защити и заеме щат за „доцент“ в К.М.Н.Ц.. Пояснява се, че ищцата се обърнала със същата молба към бившия директор и зам.- директор на К.М.Н.Ц. – проф. Б..

Последната на 13.08.2020г., в телефонен разговор, заявила на ищцата, че неина монография няма да бъде издадена в никакъв случай и ищцата да не се сравнява с други колеги като Е.Д.; и заявила категорично, че няма да се издава независимо, че ищцата имала нужните точки и статии. Твърди се, че казаното било с тон подигравателен, унизителен, и с присмех, с цел да се накърни достойнството на ищцата и да се създаде обидна и унизителна среда в работата й. Ищцата сочи, че това отношение към нея продължило, а именно на заседание на К.М.Н.Ц. на 05.01.2021 г. (когато се твърди извършен спрямо нея акт на 1 тормоз) пред директора и присъстващите служители, проф. Б. казала на ищцата, че неиното назначаване е едно изгърмяно място, „О.П. изгърмя темата за Възраждането, а на тази писта сте и Вие. Публикувайте си труда където искате.

И повече не желая да слушам от този и от онзи колко награди сте получили.

Просто се чудя на наглостта Ви… Аз конфликт с И. нямам, колеги, защото тя не е човек, когото уважавам достатъчно, за да вляза в конфликт с нея“. Ищцата на събранието настоявала пред отв. М. да се прекрати тормоза, на който я подлага проф. Б., но отв. М. не предприела никакви действия и мерки за прекратяването му, и се обърнала към ищцата с думите: „Вие, И., имате много количествени показатели, даже сте задминали като количество изискванията за доцент за сметка, по моя преценка, на качеството. Аз знам за хора, които са искрено възмутени от това, че сте давали доклади; не съм била на изнасянето, но съм чувала лоши думи. Доколкото ми е известно, Вие се провалихте в един конкурс, който беше обявен в Института по балканистика, и този провал е поредният...

Вие не сте се оженили за мястото си , това място е на Ц., ако искате да напуснете, напуснете. ...Няма да Ви пусна без съдебни битки, не сте се оженили за място си и при развода с К.М.Н.Ц. няма да вземете детето си. ...Вие сте в заблуждение, че сте ценна.“; както и добавила ищцата да се радва сама на наградата, която получила за монографията (отпечатана другаде). От това ищцата изпитала голямо унижение, поставени били под съмнение неините авторитет, знания и професионализъм, тъй като с оглед на предходните й публикации никой не е твърдял, че статиите й са некачествени. Ищцата сочи, че била обект на тормоз от отв. М. по повод участието й в конкурс за доцент към друг институт на БАН, която неколкократно пред колегите на заседанието на 05.01.2021 г. казала, че явяването на ищцата на този конкурс е поредния провал за нея.

Ищцата твърди, че в резултат поведението на проф.М. и проф.Б., което определя като нежелано и обидно към нея, е накърнено достойнството й, а на работното й място в К.М.Н.Ц. се създала враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда към мен, но не само провокирало тормоз и от други колеги. В тази връзка сочи, че на 26.05.2021 г., в К.М.Н.Ц. завела две молби и една докладна до отв. М. в залата за заседания, където е бюрото на зам.-директор М. В..

Последната без никаква причина я блъснала, за да си тръгне. Изпаднала в шок, със силно сърцебиене, се наложило да повика Бърза помощ. По-късно подала сигнал до Пето районно управление на МВР в гр.София и на М. В. е съставен предупредителен протокол по чл.63 от ЗМВР. Ищцата отново помолила отв. М. да вземе мерки по чл. 17 от ЗЗДискр, за да се спре тормозът срещу нея, но се предприело нищо по случая. Ищцата твърди, че отношението към нея продължило от страна служителя В., която на 07.07.2021 г. я срещнала на улица в гр.София и заплашила ищцата, че ще бъда „разсипана“ от ръководството на К.М.Н.Ц. и ще изхвърчи от БАН, но тя ще остане.

Ищцата твърди, че спрямо нея е извършен и тормоз от колега – проф. Ч., който на заседание на ОС на К.М.Н.Ц. на 20.04.2021 г., след изказване на ищцата, че след изтичане на 3 г. от навършване на 65 г. е добре професори да не работят на щат в БАН, за да има щат за млади колеги, пред всички проф. Ч. казал по адрес на ищцата – „Мен много ме е страх от юристи и затова няма да давам такива оценки за интелектуалните й възможности... Предполагам, че нейната цел е да закрием К.М.Н.Ц. по някакъв начин, но от това тя няма да стане поизтъкната в науката, нито монографията й, която аз изчетох с интерес, ще стане подобра. Нищо няма да стане! .... Накрая ще стане много неприятно за някой от нас тука, да знае! Предложенията за пенсиониране са комични и не са подходящи за от хора с висше образование и титли.“ С тези думи ищцата намира, че неоснователно е накърнено достойнството и авторитета й, била заплашена и създадена враждебна, принизяваща и обидна среда за работата й в 2

К.М.Н.Ц..

Ищцата пояснява, че след като монографията й е отпечатана в друго издателство, поискала от отв. М. да бъде обсъдена с колегите й, каквато била практиката в Ц.. На това получила отказ с довод, че не е отпечатана от издателството на К.М.Н.Ц., а този отказ ищцата определя като прецедент.

Ищцата твърди, че на заседание на 08.06.2021 г. колеги се отнесли подигравателно след неина молба да се публикува на интернет платформата на К.М.Н.Ц. линк за телевизонно предаване, с което се популяризира монографията й, и са казали, че щом е такъв откривател К.М.Н.Ц. да се преименува на КМ откривателски център. Ищцата твърди, че за разлика от трудовете на други колеги от К.М.Н.Ц., неината монография на сайта и страницата във Фейсбук на Ц. не обявена информация.

Ищцата намира, че не са й предоставени равни възможности за работа, професионално израстване и оценка на работата й в сравнение с други членове на К.М.Н.Ц., което било в разрез на дължимата защита при упражняване правото й на труд, съгласно чл.13, чл.14, чл.15 и чл.26 от ЗЗДискр. Твърди, че на друг, който е пожелал да защити по-висока научна степен и да заеме такова място в К.М.Н.Ц., е дадена възможност - Б. М., М. И., Д.Н., Е.Д., С.Б., С. Б.. Отказът за нея не бил мотивиран и не почивал на обективни критерии, тъй отговаряла на изискванията за това. Немотивиран е отказа да отпечата и двете си монографии, докато трудове на другите са отпечатани от издателството на К.М.Н.Ц. - на Б.

М., С. Б., М. И., Е.Д., Мария Тотоманова.

Ищцата поддържа, че поведението на проф.М., проф.Б., проф.Ч. и М. В. било обидно и създало враждебна, принизяваща, обидна и застрашаваща среда за работата на ищцата в К.М.Н.Ц.. Отв. М. не само не изпълнила задълженията си по чл. 17 - 19 от ЗЗДискр за проявената дискриминация и тормоз към ищцата от други служители, но персонално е подбудила прояви на враждебност към ищцата от страна на посочените лица.

Наред с изложеното, ищцата определя като дискриминационно отношение непрекъснатото обжалване от К.М.Н.Ц. чрез проф.М. на болничните листове, които ищцата е представила за отсъствия, въпреки своевременното уведомяване на К.М.Н.Ц. и лично на проф.М. за всеки болничен лист -Болничен лист № № Е20210458318, Е202101104811, Е202110104839 /от 1 до 29 юни 2021г./, Болничен лист № Е20210458409/06.07.2021 г. /от 6 до 8 юли 2021г./, Болничен лист № Е20210458419/09.07.2021 г. /от 9 до 14 юли 2021г./, Болничен лист № Е2021157891/15.07.2021 г. /от 15 до 29 юли 2021 г./, Болничен лист № Е20211614078 и № Е20211614094 /от 30 юли до 11 септ. 2021 г./, Болничен лист № Е2021217788 и № Е202212345404 /от 12 септ. до 24 окт.2021 г./, Болничен лист № Е20212345728 /от 24 окт. до 23 ноем. 2021г./, Болничен лист № Е20211756946 /от 24 ноем. до 1 дек. 2021г./, Болничен лист № Е20213369074 /от 2 дек. до 21 дек. 2021 г./, Болничен лист №Е20200841469 /от 21 дек. до 31 дек. 2021 г./, Болничен лист № Е20200842129 /от 31 дек. 2021 до 29 ян. 2022 г./, Болничен лист № Е20200842130 /от 30 ян. 2022 до 25 февр. 2022 г./, Болничен лист № Е20200842131 /от 26 февр. 2022 до 27 март 2022 г./, или предстоящото му издаване. Уведомяването и разговорите са извършвани по имейл поради начина на работа в К.М.Н.Ц., а покъсно и поради здравословни проблеми на ищцата, като е прилагала необходимите документи; изпращала и оригиналите на издадените болнични листи и ЕР по куриер с обратна разписка. За сравнение сочи отношението към друг служител осъствал дълго по болест- Илияна Ангелова. Всичките опити да намери работно място в друго звено на БАН били неуспешни, поради осъществени от страна на ръководството на К.М.Н.Ц. контакти с ръководители, преди които била описана като конфликтен, некадърен и нежелан научен работник. Освен тормоз, поведението на проф.М. и проф.Б. било пряка дискриминация срещу ищцата по признака лично положение.

Ищцата счита, че е налице дискриминационно отношение чрез отправена неоснователна забрана от С. Б., като заместваща Б. М., да запише в монографията си, че работи в К.М.Н.Ц..

3

В резултат на отношението към ищцата, тя изпаднала в депресия и започнала да посещава лекари. Психическото й здраве силно се влошило, вкл. след заседанието на 05.01.2021 г., посетила психиатър. Провела лечение с антидепресанти и успокоителни, насочена била за преглед и лечение при кардиолог. Поставена е диагноза „Депресивно разстройство“, ежедневието й било съпроводено със стрес, имунитетът й отслабнал много. Счита, че актовете на дискриминация са причина да боледува от тежка вирусна инфекция, а след това от остър бронхит, а впоследствие се появили силни болки в кръста, десния крак и ходилото на същия крак; установило се заболяване „Синдром на Мортон“; не можела да спи от тревогите от тормоза и неравното третиране, затворила се в себе си, не можела да общува с други хора. Ищцата намира, че поведение тона проф.М. е умишлено и дискриминационно. В телефонен разговор отв. М. й заявила, че ще я остави без пари, на улицата и аз ще бъде никой. Поддържа, че описаното е тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, осъществен от К.М.Н.Ц. и отв. М., извършен с цел да се накърни достойноството й, създаде враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашителна среда. В основата на това нежелано поведение е личното отношение на директора на К.М.Н.Ц. и зам.-директор Б., което е признак от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр - лично положение. Наличието на признака „лично положение основано на лично отношение“ по смисъла на § 1, т. 8 от ЗЗДискр. обосновавало извода, че тормозът е извършен на основата на признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен тормозът на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, който по своята същност е дискриминация, не са предоставени еднакви условия на труд по чл.13 от ЗЗДискр. По отношение на оценката на изпълнението на задължения й са определени дискриминационно различни критерии от тези на останалите, с оглед личното отношение към ищцата на отв.