Акт от 29.06.2020, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 320

29.06.2020 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Елеонора Иванова като разгледа докладваното от съдия В.Желева исково административно дело №273 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Р.Х.Р. от гр.Хасково, подадена чрез пълномощника му адв. В.К., с посочен по делото съдебен адрес:***, ст.33, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес гр.С., ул.„Г. Г.“ №***.

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №350/2018 г. на Районен съд – Хасково, по което с Решение №276 от 05.07.2018 г. е било отменено Наказателно постановление №ДАИ-0000007 от 14.02.2018 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София. С исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата от 500 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Иска се и присъждане на разноски по настоящото дело.

Ответникът, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, в подаден чрез пълномощник отговор на исковата молба изразява становище за неоснователност на исковата претенция, тъй като не било доказано плащането на сума за правна и защита и съдействие в производството пред районния съд от страна на ищеца към адвокат. Твърди се, че Договор за правна защита и съдействие, и пълномощно с конкретно посочване в тях на предмета и основанието за сключване, съответно упълномощаване, от които да били видни подписите на упълномощител и пълномощник, не били налице. Заявява се, че доказателствата за извършени плащания за процесуално представителство следвало да са налични и представени по съответните производства, за да можело да установят, че към момента на тяхното провеждане плащанията били извършени.

Цитираните в исковата молба доказателства не обезпечавали с пълно и главно доказване твърдяната претенция. Възразява се по чл.78, ал.5 от ГПК срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 500 лв. за първоинстанционното производство, поради прекомерност. Възразява се и срещу присъждане на съдебно-деловодните разноски, включително адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по настоящото дело.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за основателна и доказана, предлага да бъде уважена.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По настоящото дело, с Разпореждане от 16.03.2020 г. от Районен съд – Хасково е изискано АНД №350/2018 г., като оттам е върнат отговор, че същото вече е изпратено на АдмС – Хасково за прилагане по адм. дело №769/2018 г. на АдмС – Хасково и към настоящия момент делото не е върнато в РС – Хасково. При извършената справка в деловодната система на съда по адм. дело №769/2018 г. се установява, че същото, заедно с приложеното АНД №350/2018 г. на Районен съд – Хасково, е изпратено с касационна жалба във ВАС на 30.12.2019 г. и към момента не е върнато в съда.

Сред приобщения по делото доказателствен материал е писмена молба от адв. В.К. до Върховния административен съд, от която е видно, че същата е помолила да ѝ бъде издадено съдебно удостоверение, от което да е видно, че Договор за правна защита и съдействие №07034/20.03.2018 г. е приложен по НАХД №350/2018 г. по описа на РС – Хасково и в него е отразено извършеното плащане на договорения хонорар и в какъв размер е.

Видно от Съдебно удостоверение по адм. дело №650/2020 г. от 22.05.2020 г. на ВАС, същото е издадено на адв. В.К. – процесуален представител на Р.Х.Р. (ответник по адм. дело №650/2020 г. по описа на ВАС), в уверение на това, че Договор за правна защита и съдействие №07034/20.03.2018 г. е приложен на л.13 по НАХД №350/2018 г. по описа на РС – Хасково.

По делото, наред с цитираните по-горе доказателства, са приети и Решение №276/05.07.2018 г. по АНД №350/2018 г. по описа на РС – Хасково; Договор за правна защита и съдействие №07034/20.03.2018 г.; пълномощно от 13.02.2018 г. (л.36); протоколи от открити съдебни заседания, проведени на 19.04.2018 г., 16.05.2018 г. и 20.06.2018 г., всички по АНД №350/2018 г. по описа на РС – Хасково.

От всички прието доказателства се установява, че с

Наказателно постановление (НП) №ДАИ-0000007 от 14.02.2018 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, издадено въз основа на АУАН серия-2017 №242164/09.01.2018 г., на ищеца Р.Х.Р., за извършено на 09.01.2018 г. административно нарушение по чл.43, ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД №350/2018 г. по описа на съда. Видно от доказателствата, съдържащи се по настоящото дело, в производството пред съда Р.Х.Р. е бил представляван от адвокат В.К., която е взела участие във всички проведени по делото открити съдебни заседания – на 19.04.2018 г., 16.05.2018 г. и 20.06.2018 г.

Адвокат В.К. е била надлежно упълномощена да представлява Р.Х.Р. по АНД №350 по описа за 2018 г. на РС – Хасково, което е видно от двустранно подписаното между тях Пълномощно с дата 13.02.2018 г., представено по делото във вид на заверен препис. Представен е и заверен препис на Договор за правна защита и съдействие №7034 от 20.03.2018 г., с подписите на „клиент“ и „адвокат“, от който е видно, че между Р.Х.Р. и адв. В.К. е договорено и заплатено „в брой“ възнаграждение в размер на 500 лева за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в „процесуално представителство по НАХД №350/2018 г. на РС Хасково до окончателен съдебен акт“.

С постановеното по АНД №350/2018 г. Решение №276/05.07.2018 г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №ДАИ-0000007 от 14.02.2018 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София. Видно от извършеното удостоверяване, съдебният акт е влязъл в сила на 09.08.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №ДАИ-0000007 от 14.02.2018 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, което е отменено с постановеното по АНД №350/2018 г. Решение №276/05.07.2018 г. на Районен съд – Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, която е юридическо лице, видно от чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Последната е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №ДАИ- 0000007 от 14.02.2018 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, е процесуално допустима и основателна.

По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66e6cd87-15a3-4599-9de9-fa8c32c004d6