Решение № 13 от 09.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300501556 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. П. Г. против решение №1396/26.04.2022г. по гр.д.№16777/2021г. по о иса на РС-Пловдив ХIХ гр.с-в,с което жалбоподателя е осъден да предаде държането на заето помещение ,представляващо къща в гр.*****,собственост на М.

М. Н..

Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговата отмяна и постановяване на друго,с което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна.Жалбоподателят сочи,че неправилно съдът е постановил решението си,като е приел,че има връчено надлежно предизвестие за прекратяване на договора за наем и че същия не е бил уведомен за прекратяването на наемния договор.

Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е представил писмени доказателства,а именно нотариални актове с №*****г. и №*****г.,от които е видно,че същия е собственик на процесния имот.През 1 м.октомври 2020г. между страните е бил сключен договор за наем,като същия е бил сключен неформално,без писмена форма,която не е задължителна за този вид договори.Ищецът е предоставил на ответника за ползване под наем собствения си недвижим имот,като ответника се е задължил да му заплаща месечен наем в размер на 50лв.,както и консумативите за ползването на имота,включващи консумираните ток и вода.Тъй като ответника е преустановил да заплаща договорената месечна цена,ищецът му е връчил предизвестие за прекратяването на наемния договор.Ответникът оспорва връчването на предизвестието,но тъй като същото не е оспорено към момента на провеждането на производството в първоинстанционния съд,то следва да се приеме,че е налице връчването на такова.Тъй като договорът,сключен между страните,се счита за безсрочен,то същия се прекратява с едномесечно предизвестие съобразно разпоредбата на чл.238 от ЗЗД,тъй като същия е безсрочен такъв.В настоящия случай е налице точно тази хипотеза,но дори и да се приеме,че предизвестието не е връчено надлежно,то с получаването на исковата молба следва да се приеме,че е налице предизвестие за прекратяването на договора за наем.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля Д.,от чийто показания се установява,че действително между страните е имало устна договорка за ползването на имота от страна на ответника срещу заплащане на месечен наем в размер на 50лв. на наемодателя.Ответника е платил за м.ноември,декември,януари и февруари и е преустановил плащането на наема и консумативите,поради което въззиваемият е предприел действията по прекратяване на наемния договор.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Предвид факта,че наемодателя е решил да прекрати едностранно договора за наем и е връчил предизвестие на наемателя,то са спазени изискванията на закона и договорът следва да се счита за развален,като наемателя дължи връщането на вещта на наемодателя.От момента на изтичането на предизвестието наемателя държи вещта без основание,поради което същия е в нарушение и правилно е осъден да върне наетата вещ.По делото няма доказателства относно твърденията на жалбоподателя,че същия е заплащал наема на имота за целия период до получаване на предизвестието.

При този изход на делото пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени съобразно представения списък по чл.80 от ГПК,които се дължат от жалбоподателя в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1396/26.04.2022г. по гр.д.№16777/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в.

2

ОСЪЖДА П. П. Г. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на М. М. Н. с ЕГН********** от гр.***** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 400лв./четиристотин лв./ за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС в месечен срок.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3