Решение № 742 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500745 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. П., ЕГН **********, срещу Решение №3993/10.11.2025г. по гр. дело №13091/2024г. на ВРС, 7 състав, с поправени ОФГ с Решение №************г. по същото дело на ВРС, в частта му с която е отхвърлен искът на Д. Г. П., ЕГН **********, срещу Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „О.п.п.“ № 43, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 576 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор №************* по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-1873/*********г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед №18-10665/30.07.2014г. на началника на СГКК-Варна, целият с площ от 579 кв. м., с адрес на имота: гр. Варна, район „А.“, СО „Р.“, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: ****, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № *************, № **********, № ************, № ************, № *************о същите актуални КК и КР.

В прекратителната му част за останалите 3 кв. м. ид. части от ПИ №**** решението на ВРС е обезсилено с определение №************г. по в.ч.гр.д.

№*******г. на ВОС.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му част, е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон. Обобщено оплакванията се свеждат до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до погрешни решаващи изводи на съда относно предпоставките на придобивната давност в полза на ищеца (доказани според въззивника) и на придобивното основание по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ в полза на Община Варна (недоказани според въззивника) относно спорния поземлен имот. Акцентира се на изясненото от СТЕ (според въззивника), че имотът не е бил одържавяван и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което нямал характера на земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. За терена е нямало издаден АДС и ответникът не го е владял или стопанисвал. Обратно – от показанията на свидетелите на ищеца се изяснява, че той е осъществявал трайно, явно и безспорно владение върху процесния терен от 1995г. до исковата молба, поради което е придобил имота по давност. Освен това считано от 2000г. имотът бил в урбанизирана територия и поради това нямало как към изготвянето на АЧОС от 2008/2012г. да е станал общинска собственост на осн. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и за уважаване на предявения иск, а в о.с.з. твърденията и исканията до съда се поддържат.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните въззивни оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ВРС за недоказаност на елементите на придобивната давност в полза на ищеца върху спорния терен, респективно за установени правата на ответника на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за разноски пред ВОС,а в о.с.з. поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Д. Г. П., ЕГН **********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, не е собственик на не е собственик на 576 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор №************* по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД1873/*********г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед №18-10665/30.07.2014г. на началника на СГКК-Варна, целият с площ от 579 кв. м., с адрес на имота: гр. Варна, район „А.“, СО „Р.“, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: ****, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № *************, № **********, № ************, № ************, № *************о същите актуални КК и КР.

2

Ищецът твърди, че е собственик на ПИ №************* по КК и КР на гр. Варна от *********г., находящ се в гр. Варна, с.о. „Р.“, въз основа на придобивна давност след окупация през 1995г. и своително владение през годините и до предявяване на исковата молба. По-конкретно твърди следното:

През 1994 г., бащата на ищеца, Г. Д. П. закупил с нотариален акт за покупко-продажба №** т. ХL, дело **** от 1994 г. на Нотариус при ВРС, място от 600 кв.м., представляващо имот № *** по плана на м. Р., заедно с изградена в него вилна сграда 35 кв.м., при граници: имот №***, ***, *** и път от предишни собственици. През 1995 г. ищецът заел съседния празен имот, представляващ ПИ с идентификатор ************* по действащите КК и КР на гр. Варна (т.е. процесния имот). Оттогава и до предявяване на иска ищецът явно, трайно и необезпокоявано владял същия като собствен и го стопанисвал, като го оградил го от север и от запад с мрежа на бетонови колчета, а по източната граница с ограда от бетонови блокчета, поставил входна метална врата и го стопанисва като свой: засадил овощни дръвчета, отглеждал сезонни зеленчуци, разположил в него каравана, изградил дървен навес за стопански инвентар. В последствие водоснабдил и електрифицирал имота, като по-късно, разположил на терена закупени от него автомобили, както и личните си автомобили. Границите на имота не са били променяни и никой не е пречил на ищеца да владее имота като собственик. Всички наоколо го знаели, като собственик на този имот от 1995г. и до сега и никой и по никакъв начин не е заявявал пред него собственически права и не е оспорвал собствеността му.

През 2023г. предприел действия по снабдяване на КНА за собственост върху имота по давност, като подал и Декларация по чл.14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ, в която декларирал придобиване на имота по давност от 1995г.

Но на 31.07.2023г. получил писмо от Община Варна, д-я „Местни данъци“, в което се сочело, че подадената декларация е оставена без последствие.

Обективираният в писмото отказ за обработка на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ бил обжалван с искане за неговата отмяна. Образувано било адм. дело №******** г. на АС-Варна, в приложената административната преписка по което Община Варна представила два акта за частна общинска собственост, които до тогава не били били извести на Д. П., а именно: АЧОС № 6872/23.03.2012 г. съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС за ПИ ************* с площ 615 кв.м. ид.ч. от 618 кв.м. и АЧОС №********** г. съставен на основание чл.59, ал.2 от ЗОС за същия ПИ ************* по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-73 от *********г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед №18-10665/30.07.2014 г. на Началника на СГКК Варна, с площ 576 кв.м. ид.ч. от 579 кв.м. С Решение 7835/30.07.2024 г. на АСВарна по адм.д. №********г. на ВАдмС е бил прогласен за нищожен обективираният в писмото от 18.07.2023г. отказ на директор на дирекция МД да открие партида по депозираната декларация от 25.05.2023 г. по чл.14 ЗМДТ, мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна.

Ищецът поддържа, че общината не е била собственик на имота, за който си е съставила горепосочените актове, както и че двата АЧОС не легитимират 3 ответника като собственик с оглед вписаното в тях основание – чл.2, ал.1 т.7 от ЗОС. Територията, в която попада терена е урбанизирана, тъй като с Решение №322-4 на Общински съвет-Варна от 29.05.2000г. е била обявена за селищно образование, а спорният имот не е бил отчуждаван. Дори и да би бил общинска собственост, за него придобивната давност в полза на ищеца е текла в периода от началото на 1995г. до 31.05.2006 г., както и от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., и считано от 09.03.2022г. и към предявяването на иска.

При тези твърдения счита себе си за собственик, а ответника – не, което моли да бъде установено чрез уважаване на иска. Претендира и присъждане на разноски. В о.с.з. поддържа твърденията и искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отоговор, в който оспорва твърденията на ищеца и основателността на иска. Ответникът твърди, че той е собственик на процесния имот осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, а ищецът не е и не би могъл да го придобие по давност, в която връзка излага следното:

Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът не е бил в границите на урбанизирана територия, което се е случило след 2000г., а е бил земеделски и е попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставена за ползване. За спорните 576 кв.м ид. части от него е нямало преобразувана собственост, нито реституционни претенции. Имотът бил идентичен на ПИ **** (по ПНИ-2002г. на м. „Р.“), на ПИ №*** (по ПКП към ПНИ), на ч.111 и ч.118 (стари имотни граници по ПКП) и на *** (КП-1996 г. на м. „Р."). С оглед на това земята била собствена на Общината на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ поне от 1996г. и не е можела да бъде обект на придобивна давност до 1996г.

За имота е действала и нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, че изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила (22.11.1997г.). И до ПНИ за местността теренът не е можел да бъде обект на давност, като ПНИ на с.о. З. е бил одобрен със Заповед №РД-1-770б/387/20.09.2012г. на Областен управител на Варна.

Отделно давността е била спряна за периода от 31.05.2006г. до 07.03.2022г.

Не са налице и останалите предпоставки по чл.79 от ЗС в полза на ищеца, в която връзка ответникът оспорва имотът да се е обработвал от ищеца от началото на 1995г., предвид че в експертна оценка от м. май 2011г. и снимки към нея в имота нямало постройки, не се обработвал и засят, не бил захранен с ток и вода, нямало канализация, оградата била стара и компроментирана. По експертна оценка от 15.06.2015г. теренът бил ограден с телена мрежа, като отново бил без ток и вода. Общината е заявявала открито собственически права, като от 2011г. до 2016г. водила преговори със съсобствениците на 3 кв.м ид.ч. за прекратяване на съсобственост. Оспорва ищецът да е електрифицирал и водоснабдил обекта, тъй като партиди за ток и вода на името ищеца не могат да бъдат създадени без документ за собственост. Оспорва и поставянето през 1995г. на ограда по западната граница на имота, тъй като тя съответствала на границата по ПУП-ПУР, одобрен едва през 2004 г. и нанесен в КК през 2014 г.

По същество ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски, като в о.с.з. поддържа позицията и исканията си.

4

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения НА №**, том ХL, нот. дело №****/1994г. на н-с при ВРС се изяснява, че с обективираната в него сделка Г. Д. П. (бащата на ищеца Д. Г. П., видно от прието удостоверение за наследници), е закупил място от 600 кв.м., представляващо имот пл. №*** по плана на м. Р., заедно с изградена в него вилна сграда 35 кв.м., при описани граници. Този имот е съседен от юг спрямо ПИ №****, видно от скиците от АГКК и на вещото лице по СТЕ, а продавачите са придобили собствеността върху него при условията на „пар.4, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ“.

С приетия АЧОС №6872/23.03.2012г. била констатирана собствеността на Община Варна върху 615/618 кв. м. ид. ч. от ПИ №************* по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „А.“, с.о. „Р.“, с посочени съседни имоти, а вписано в акта основание „чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС“.