Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 30.03.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Касационно частно наказателно дело 5/2020
Вид
Решение № 55
Подписан
30.03.2020
Състав
ДЕНИЦА ЦАНКОВА СТОЙНОВА, МАГДАЛИНА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ВЕЛИНА ЕМАНУИЛОВА АНТОНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№

55 гр. Пловдив, 30.03.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ЧНД /В/ № 5/2020г. по описа на съда за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420 ал. 1 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т.2 от НПК.

Образувано е по искане, подадено от Главния прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 4636/2019г. по описа на РС – *, за отмяна на постановеното по делото определение от 18.09.2019г. с правно основание чл. чл.

306 ал. 1 т.1 от НПК и за прекратяване на производството по делото.

В искането се твърди, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.13 и чл.14 от НПК, като не е изпълнил задължението, преди постановяване на съдебния си акт да извърши проверка относно правното положение на осъденото лице Ю.Е.М., в който случай би установил, че спрямо същото лице, на същото основание – чл. 306 ал.1 т.1 от НПК вр. с чл.25 вр. с чл.23 от НК, вече е било извършено групиране на същите наложени му наказания с влезли в законна сила съдебни актове. Според искането, като не е извършил дължимата проверка, районният съд е постановил съдебен акт при съществено нарушение на забраната “non bis in idem”/чл. 24 ал.

1 т. 6 от НПК/.

В съдебно заседние, представителят на Апелативна прокуротура – Пловдив изразява становище, че поддържа искането по изложените в него съображения.

Защитникът на осъдения М. и самият той считат искането за неоснователно и молят да не се уважава.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в искането доводи и доказателствата по делото, проверявайки съдебният акт, в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на Главния прокурор е подадено в законоустановения срок, от легитимирана страна, до компетентния съд, касае акт от кръга на подлежащите на възобновявяване по чл.419 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМО, а разгледано по същество, в очертаните от него рамки, е и ОСНОВАТЕЛНО.

С определение от 18.09.2019г., постановено по ЧНД № 4636/2019г. по описа на РС – *, по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК, на основание чл. 25 ал. 1 във вр. чл. 23 ал. 1 от НК на осъдения Ю.Е.М. е определено едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, измежду наказанията, наложени му по влезли в сила съдебни актове по НОХД № 6978/2018г. по описа на РС – *, НОХД № 257/2019г. по описа на РС – *и НОХД № 2844/2019г. по описа на РС – *, като му е определен първоначален ”Строг” режим за изтърпяване на наказанието. От определеното общо наказание на основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е приспаднал фактически изтърпяно от осъдения наказание по всяко едно от посочените осъждания. Определението не е протестирано и обжалвано, и е влязло в законна сила на 04.10.2019г.

От изисканото служебно и приложено към материалите ЧНД №4127/2019г. по описа на РС – *, е видно, че с определение № 1181 от 16.07.2019г., постановено по ЧНД № 4127/2019г., отново в производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, на основание чл. 25 ал. 1 във вр. чл. 23 ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо наказание на същия осъден - Ю.Е.М. в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложени му по влезли в сила съдебни актове по същите, цитирани вече по-горе дела от общ характер с №№№ 6978/2018г., 2844/2019г., двете по описа на РС – * и 257/2019г. по описа на РС – *, което наказание на основание чл.24 от НК съдът е увеличил с 6 месеца, а така увеличеното общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода е постановил осъденият да изтърпи при първоначален ”Общ” режим.

Отново на основание чл. 25 ал.2 от НПК съдът е приспаднал фактически изтърпяното от осъдения М. наказание по всяко едно от посочените осъждания. И това определение не е протестирано и обжалвано и е влязло в законна сила на 01.08.2019г.

Посоченото до тук говори, че РС –

* за втори път се е произнесъл с определението по ЧНД № 4636/2019г. по идентичен предмет и спрямо едно и също лице, което е процесуално недопустимо, съгласно тълкуването, дадено и в т. 2 от ТР № 3/2009год. на ОСНК, ВКС. Процесуалният закон изключва възможността да бъдат водени наказателни производства с един и същ предмет срещу едно и също лице / чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК /. В тези случаи, второто по ред производство се явява недопустимо. В посочената хипотеза, постановеният по ЧНД № 4643/2019г. на РС – * съдебен акт подлежи на отмяна, а производството по него - на прекратяване. Това е така, защото цитираните по-горе две производства са с един и същ предмет и по отношение на едно и също лице. Изложеното е налагало съдебният състав, разгледал молбата на лишения от свобода М. с правно основание чл. 306 ал. 1 от НПК по второто от производствата - ЧНД № 4643/2019г., да се съобрази с разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НК и да го прекрати, поради процесуалната му недопустимост. Производството по ЧНД № 4643/2019г. на РС – * не само, че е било образувано / на 26.07.2019г./, след като вече е било образувано производството по първото дело със същия предмет / на 04.07.2019г./, но е и разгледано в открито съдебно заседание от РС – * / на 18.09.2019г./, след като определението по ЧНД №4127/2019г. вече е било влязло в законна сила /на 01.08.2019г./. Посоченото изпълва съдържанието на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НК, тъй като към момента на образуване на второто производство е било налице висящо, неприключило наказателно производство спрямо същото лице със същият предмет, а към момента на постановяване на съдебния акт по него е било налице влязло в законна сила определение по идентични правни въпроси.

Ето защо, искането на Главния прокурор се явява основателно и следва да бъде уважено. Налице са предпоставките на чл. 425 ал. 1 т. 2 във вр. чл. 24 ал. 1 т.

6 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на постановеното от РС – * определение от 18.09.2019г. по ЧНД № 4636/2019г. по описа на РС – * и прекратяване на наказателното производство по същото дело.

Мотивиран от изложното до тук,

Пловдивският апелативен съд :

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 4636/2019г. по описа на РС – * и ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 18.09.2019г.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ЧНД № 4636/2019г. по описа на РС – *.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: