Определение № 283 от 12.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Стара Загора, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500128 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законни представители:

А.В.Д. и М.М. –членове на УС, чрез юрк.М.К., против разпореждане № 1495/21.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 909/2023 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата от 430,95 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, за което излага подробни съображения. Моли да бъде отменено постановен друг съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят разноски.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна .

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 909/2023 г. по описа на Чирпанския районен съд е било образувано по заявление на „А.Б.“ ЕАД – гр.С. срещу Г. Н. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите съответно от 190,19 лв. – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 161.90 лв. мораторна лихва; 430,95 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както и държавна такса и разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между 1

„А.Б.“ ЕАД – гр.С. с Г. Н. Р. договор за електронни съобщителни услуги.

Длъжникът не изпълнил задълженията за плащане, поради което мобилният оператор едностранно прекратил договора по вина на абоната. Поради предсрочното прекратяването на договора по вина на абоната, на основание чл.54.12 от ОУ последният дължал неустойка в размер на 430,95 лв.

Чирпанският районен съд е намерил претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната в претендирания размер за нищожна като неравноправна клауза, за които съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Тези клаузи според ЧРС имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе ЧРС е направил извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./ и е отхвърлил заявлението на „А.Б.“ ЕАД, гр. С. против Г. Н. Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта му, с която се претендират сумата за неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната в размер на 430.95 лв.

Въззивната инстанция намира, че това разпореждане е правилно и законосъобразно, а частната въззивна жалба е неоснователна.

В конкретния случай заповедният съд е отхвърлил искането за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната в размер на 430.95 лв., поради това че е приел, че същата е нищожна като неравноправна клауза, за което съдът следи служебно съгласно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК в потребителските договори.

В съответствие с европейското законодателство в тази област, в България бе въведена засилена защита на потребителите, като особено уязвима категория правни субекти, а в този смисъл като водещ принцип в гражданското съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с потребители, бе провъзгласен и принципът на служебното начало.

Доколкото целта на заповедното производство е да се установи безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100 от 2019г., следва 2 да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълното съблюдаване и на правата на потребителите и служебната им защита от страна на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на европейския съюз. Засилената защита на потребителите следва да се извършва от съда както по отношение предпазването им от неравноправни клаузи, така и по отношение на предпазването им от нелоялни търговски практики, които биха били приложими в търговската дейност по кредитиране на дребно.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния закон за неоснователни, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1495/21.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 909/2023 г. по описа на Чирпанския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3