Решение № 76 от 19.09.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. С., 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Соня В. Петкова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника адв. П.П. от АК С., с адрес: гр. С., ул. „ Р.“ № 13, офис 7, срещу невлязла в сила Присъда № 89/04.07.2022 г., постановена по нохд № 244/2022 г. на РС С..

С посочената присъда подсъдимият П. ИВ. ЗЛ. е признат за виновен за това, че на 04.08.2021 г. в гр. Ш., общ. Т., причинил средна телесна повреда на ИВ. К. К., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в долния край на предмишницата на дясната ръка, в областта на стилоидния израстък на лъчевата кост с прекъсване на сухожилието на дългия мускул, който отвежда палеца настрани и сухожилието на късия мускул, който разгъва палеца, довело до „трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“, поради което на основание чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 58А, ал. 1 от НК е намалено с 1/3, а именно с 8 месеца, като намаленото наказание „лишаване от свобода“ за една година и четири месеца подсъдимият да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. В полза на държавата е отнето веществено доказателство – метална мотика с дървен сап, оставено на съхранение в РУ на МВР- Т.. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВРС. сумата от 312 лв., представляваща направените разноски по време на досъдебното производство. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС С. сумата от 60 лв., представляваща разноски направени по време на съдебното 1 производство.

Недоволен от присъдата защитникът на подс. З. счита наложеното наказание зa явно несправедливо, тъй като съдът не бил обсъдил възможността да бъде наложено друго по вид наказание – „Пробация“, което било допустимо с оглед смекчаващите вината обстоятелства – възраст, семейно положение и самопризнание.

Иска от настоящата съдебна инстанция да измени обжалваната присъда, като бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК – „Пробация“ с двете мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца.

В своята реч в хода на пренията прокурорът от ОП С. счита въззивната жалба за неоснователна, тъй като наложеното наказание е справедливо. Същото било съобразено с обстоятелствата по делото, а с оглед съдебното минало се налага и извода, че единствено наказанието „Лишаване от свобода“ би постигнало превъзпитателния ефект. Преди това на подсъдимия многократно били налагани наказания „Пробация“, които очевидно не са изпълнили превъзпитателна и възпираща цел.

Иска се от настоящата съдебна инстанция да потвърди присъдата.

Частният обвинител чрез своя повереник адв. Т. в с. з. е изявил, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваната с нея присъда правилна и законосъобразна, поради което иска същата да бъде потвърдена.

В хода на съдебната прения защитникът адв. Петров от АК С., е заявила, че подсъдимият е в затвора и лично го е уведомила за съдебното заседание, като последният е заявил, че желае да се гледа делото в негово отсъствие. Поддържа своята жалба и няма доказателствени искания. Счита обжалваната присъда за неправилна и явно несправедлива.

Въпреки измененото обвинение по чл. 131 в чл. 129 от НК на РП – С. и предложението да се наложи наказание „ Пробация“ за срок от девет месеца, също не било зачетено по никакъв начин. Това обусловило предубедеността на съда и прекомерност на наложеното наказание.

Иска се да бъде изменена първоинстанционната присъда, като се наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б.б от НК – „Пробация“ за срок от девет месец или алтернативно иска да бъде намалено наказанието „ЛОС“ в минимален размер.

За насроченото съдебно заседание подсъдимият З. не се е явил, макар да е редовно уведомен. Производството е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, тъй като подсъдимият е редовно уведомен, не е изложил уважителни причини и е поискал да се даде ход на делото чрез своя защитник.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, чрез съответния първоинстанционен съд, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК.

Настоящата съдебна инстанция, след като съобрази изразените от страните становища и доводи, както и с оглед доказателствения материал по делото, преценен по отделно и в 2 неговата съвкупност, а и в съответствие с приложимите разпоредби на материалния и процесуалния закон, намира следното:

Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НК, след като в провелото се на 04.07.2022 г. съдебно заседание подсъдимият в присъствието на своя защитник е признал всички факти, описани в обстоятелствата част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С протоколно определение от същата дата, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт Въззивният контрол при този вид съдебно следствие, проведено пред първия съд, се осъществява на плоскостта допустимост и надлежност при осъществяване от първия съд на одобрение на изразеното от подсъдимия признание, както и подкрепа на изложените в обв. акт обстоятелства от доказателствата по делото.

На първо място, както е видно от протокола на разпоредителното заседание, провело се на 18.04.2022 г., страните не са имали искания за разглеждане на делото по реда на особените правила и съдът е приел, че няма основание за това, като е насрочил делото за разглеждане по общия ред. Освен това в разпоредителното заседание като частен обвинител съдът е конституирал пострадалия ИВ. К. К.. В провелото се открито съдебно заседание на 04.07.2022 г. по даване ход на делото държавното обвинение е заявило, че е сключено споразумение с подсъдимия и неговия защитник, но поради отказ от страна на частния обвинител, съдът е дал ход на делото по общия ред и е констатирал, че е във фаза на съдебното следствие. Без да даде възможност на прокурора да изложи фактите на които се основава обвинението и без да даде възможност на подсъдимия да даде обяснения, съдът е пристъпил към снемане на самоличност на свидетели и вещото лице, като е предупредил същите за носената от тях наказателна отговорност по чл. 290 и чл. 291 от НК. До събиране на тези доказателствени средства не се е стигнало, поради това, че защитникът и подсъдимият са направили искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въз основа на така направеното искане съдът е преминал към предварително изслушване и е постановил изрично определение за провеждане на съдебното следствие по реда на диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІ НПК, а именно по чл. 371, т. 2 НПК. В нейните рамки съдът разяснил правата на подсъдимия по чл.

371 от НПК, които последния заявил, че разбира и е обявено, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на подсъдимия З. без да бъдат събиране доказателства за фактите, които са изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е дал ход на съкратеното съдебно следствие, след което държавното обвинение е направил изменение на обвинението от такова по чл. 131а от НК в такова по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, поради това, че не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Подсъдимият се е съгласил с направеното изменение и е заявил, че не му е нужно време за 3 подготовка по новото обвинение, и отново се е признал за виновен. Производството пред първоинстанционния съд, което е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, е приключило с постановена обжалваната присъда.

Предвид установеното, при разглеждането на делото първоинстанционният съд формално е допуснал нарушения на процесуалните правила. Нарушени са разпоредбите на чл. 276 и чл. 277 от НПК, тъй като е започнато съдебното следствие без да се даде възможност на прокурора да изложи обстоятелствата изложени в обвинителния акт и без да покани подсъдимия да даде обяснения. Освен тези процесуални нарушения, съдът в разрез с възприетото в т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК задължително тълкуване, след като е дал ход на съдебното следствие по общия ред, е преминал към съкратено съдебно следствие по искане на защитника и подсъдимия, а след това е приел изменение на обвинението.

Допуснатите процесуални нарушения обаче не са съществени и не опорочават проведеното съдебно следствие до степен, изискваща отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Първоинстанционният съд е преминал към съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК по искане на защитника и подсъдимия, което лично е възприел, непосредствено след даване на ход на съдебното следствие, и преди да събере което и да е от доказателствените средства. Основен аргумент за недопустимост на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 373, ал. 4, вр. 371, т. 2 от НПК, след даване ход на делото по общия ред, е възможността в хода на събиране на доказателства и в зависимост от този процес подсъдимият да се ползва от благоприятните последици на този диференциран способ за провеждане на съдебно следствие пред първостепенният съд. Не такъв е настоящият случай, тъй като не е започнало събиране на доказателства за фактическите обстоятелства, описани в обвинителния акт, поради което не може да се счита, че подсъдимият, повлиян от хода на събиране на доказателства, е решил да направи изявлението по чл. 371, т. 2 от НПК, съответно да се ползва от благоприятните последици при тази форма на съдебно следствие. По-нататък първоинстанционният съд правилно е провел предварително изслушване с оглед изявлението на подсъдимия и неговия защитник.

След проведеното изслушване съдът правилно е одобрил съгласието на подсъдимия, достигайки, до извода, че са налице всички основание за провеждане на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК. Непосредствено е възприел признанието на подсъдимия на обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласието му да не се събират доказателства за фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт, както и че признанието е подкрепено от събраните на досъдебно производство доказателства. На подсъдимия са разяснени и последиците от това признание, след което е направено изявлението от негова страна, че разбира същите и отново е признал фактите. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че основателно е постановено провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Преминавайки към диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК съдът е санирал и допуснатото нарушение на чл. 276 и чл. 277 от НПК, тъй като е дал възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, съдържащи се в обвинителния акт. Направеното 4 изменение на обвинението касае промяната на правната квалификация от такава по чл. 131а от НК, в такава по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, т. е. приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, поради което допуснатото нарушение на процесуалните правила, не води до накърняване правото на защита на подсъдимия. Освен това, подсъдимият, изрично след приетото изменение, е заявил, че не се нуждае от време да се подготви по новото обвинение; разбира същото, и отново е признал обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивният съд намира, че доказателствата по делото установяват еднопосочно и без никакви противоречия описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което напълно следва да бъдат споделени изложените от първостепенния съд фактически изводи относно следните факти: