Определение № 3245 от 20.03.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3245

Пловдив, 20.03.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА като разгледа докладваното от съдията Здравка Диева административно дело № 773/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

М. И. И., [населено място], [улица], представляван от адв. Д. А. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-0435-000028/12.03.2026г., издадена от Началник сектор към ОД МВР - Пловдив, РУ 02 Пловдив, основана на чл.171 т.1 б.З пр. ГГ ЗДв.П и изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на МПС до решаване на въпроса за отговорността на нарушителя, но за не повече от шест месеца.

С жалбата е поискано спиране предварителното изпълнение на заповедта на основание чл.166 ал.2 АПК с аргумент от предназначението на ПАМ във вр. с извършена регистрация на автомобила – в деня след съставяне на заповедта /на 13.03.2026г./. Счита се, че административното нарушение по отношение на регистрацията на МПС е отстранено, което изключва необходимост от продължаване действието на принудителната мярка /с позоваване на Определение № 1738 от 16.02.2026г. по д. № 1267/2026г., ВАС и др./.

1. Оспорената заповед е връчена на 13.03.2026г., а жалбата е от 19.03.2026г. Подадена е от адресат на ограничителен административен акт и в срок.

Искането за спиране е допустимо, предвид допустимост на жалбата против предварително изпълняем по силата на закон административен акт - оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0435-000028/12.03.2026г., правно основана на чл.171 т.1 б.З пр. ГГ ЗДв.П.

Съгласно 172 ал. 6 ЗДв.П, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на закона, административният орган не е длъжен да излага съображения за допускането му. Законът презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 АПК, поради което спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда. При липса на нормативно установен в съответния закон критерий, чрез който да се преценява основателността на искането за спиране предварително изпълнение на административен акт, би следвало да се възприеме за критерий достатъчно вероятното настъпване на неблагоприятни последици - значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Презумпцията по чл. 172 ал. 6 ЗДв.П за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. В правомощията на съда е да спре допуснатото по силата на тази норма предварително изпълнение - при липса на презумираните предпоставки за допускането му, или наличието на срещустоящ интерес със същата или по-висока значимост. Тежестта за оборване на презумпцията и доказване на вредите е върху оспорващото лице. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8 ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК включва правото на страната да посочи фактите, на които основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166 ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. В този см., искането за спиране следва да съдържа конкретни факти, които да бъдат съпоставени с принципа за съразмерност по чл.6 АПК.

2. Доводите, на които е основано искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта, са конкретни. В случая е дължима съпоставка между вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и постигане на защитимата от закона цел.

Представено е писмено доказателство – свидетелство за регистрация на МПС Д. М. [рег. номер] от 13.03.2026г., собственик М. И. /жалбоподателя/, което МПС е било чужда собственост към дата на издаване на оспорената заповед и с рег. № [рег. номер]. Идентичност между двата автомобила се установява от приложено с жалбата удостоверение за техническа изправност на ППС от 14.08.2025г., в което са вписани технически признаци за индивидуализация /идентификационен номер на рама, цвят/. Представено е и копие от застрахователна полица, удостоверяваща падеж на 4-та вноска, 28.02.2026г. и застрахователен период от 28.05.2025г. до 27.05.2026г. за описаното МПС.

Наложената ПАМ не е във вр. с настъпило ПТП или застрашаване живота или здравето на други участници в движението. Преценката за баланс между предпоставки за прилагане нормата на чл.166 ал.4 вр. с ал.2 АПК и охраняваните интереси с допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, ориентира към превес на защита от неблагоприятни последици, които биха настъпили за жалбоподателя при предварително изпълнение поради непропорционална намеса в личните му права, като отсъстват и данни за обоснована опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта, респект. за възможност от закъснение на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда.

Необходимо е да бъде отбелязано, че според дефиницията за „регистрация“ по см. на §6 т.18а ДР ЗДв.П : „Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2 т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Административното разрешение е за превозното средство, което означава дължимо знание за наличието му от управляващия го водач – собственик или ползвател. В тази вр. субекта на санкционната норма е водачът съгл. чл.175 ал.3 пр.1 ЗДв.П и водачът е адресат на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 ЗДв.П.

Съобрази се, че представените с жалбата доказателства /документи за технически преглед и застраховка ГО на автомобила/, ведно с приложен регистрационен талон № ********* от 13.03.2026г. обективно обосновават извод за издаване на оспорената заповед на 12.03.2026г. за нарушение, което е отстранено на 13.03.2026г. Предвид данните се отчете, че от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В реда на изложеното се съобрази и Решение на СЕС по дело С-605/23 от 03.07.2025г., макар постановено по друг материален закон, в което е прието, че съдебният контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, не може да се ограничава само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение, като изключва всякаква възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка /съображения по т.48, 49, 54, 55/. Посоченото е относимо за съображенията в обстоятелствената част на акта вр. с приложеното правно основание и индивидуализация на конкретни факти или отсъствието им.

Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Спира предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0435-000028/12.03.2026г., издадена от Началник сектор към ОД МВР - Пловдив, РУ 02 Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да бъде изпратен на страните.

Съдия: