Решение № 17161 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17161 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110146246 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Ж. Г. срещу „..“ ЕАД, с която е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ../11.10.2024 г., поради противоречието му със закона.

Ищцата твърди, че на 11.10.2024 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 4600 лв., която следвало да върне в срок от 60 месеца, при уговорен ГПР в размер на 43,87% и фиксиран лихвен процент от 37,73%. По договора била дължима и застрахователна премия на стойност от 2614,20 лв., като към настоящия момент ищцата извършвала плащания на погасителните вноски по кредита. Въпреки, че изпълнявала задълженията си по договора, твърди че същият е недействителен. Сочи, че при изчисляване на ГПР не били включени разходите за допълнителни услуги, поконкретно – дължимата застрахователна премия, както и че липсвала яснота относно механизма на формирането му. Твърди, че сключването на договор за застраховка представлявало задължително условие за отпускане на кредита, въпреки че в чл. 19 застраховката била определена като незадължителна допълнителна услуга. Счита, че в договора била налице неяснота относно приложението на уговорения лихвен процент.

Отбелязва липсата на разбивка на компонентите, формиращи дължимите вноски, съгласно погасителния план. С оглед изложеното, моли съда да прогласи нищожността на сключения с ответника договор за потребителски кредит № ../11.10.2024 г., поради противоречието му със закона. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения, с които оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Счита, че уговорената застрахователна премия не следва да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че потребителят не е бил задължен да сключи договор за застраховка, както и че същият е избрал допълнителната услуга доброволно. Излага доводи, че на 21.03.2025 г. потребителят е 1 упражнил правото си на отказ от договора за застраховка, поради което на ищцата била възстановена сумата от 2385,08 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно, че на 11.10.2024 г. помежду им бил сключен договор за потребителски кредит № .., по силата на който ищцата усвоила предоставена й в заем сума в размер на 4600 лв.

По направеното възражение за нищожност на клаузите по договора за кредит, съдът приема следното:

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договор е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона - каквито са именно нормите на ЗПК, а в равна степен и на добрите нрави, като за спазването им съдът следи служебно - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК и с т.

1 и 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК (в който смисъл Решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826 / 2022 г. на Софийски градски съд).

Ищцата е налице интерес от предявения иск за нищожност на кредита, тъй като основанието за нищожност по чл. 22 ЗПК, на което ищцата се позовава, би могло да породи вземания за нея за връщане на платени суми, надхвърлящи чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че на 11.10.2024 г. помежду им бил сключен договор за потребителски кредит № .., по силата на който ищцата усвоила предоставена й в заем сума в размер на 4600 лв.

Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от приетия договор за потребителски кредит № ../11.10.2024г. за главница от 4600 лева, годишен лихвен процент от 37,73%, годишен процент на разходите от 43,87%, общ размер на дължимата застрахователна премия от 2614,20 лева, краен срок за плащане 25.10.2029г. и общ размер на дължимите плащания по кредита /главница, лихва и застраховки/ за срока на договора от 16 126,26 лева. Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора за застраховка, ищцатапотребител е включена в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „..“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка, ответникът „..“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. В тази насока в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 2614.20 лева. В чл.

7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от 2 застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

В конкретната хипотеза, видно от приетия по делото и неоспорен от ищцата препис от процесния договор за потребителски кредит, същият е съставен в писмена форма, подписан е от страните и е написан на ясен и разбираем език.

Основателен е доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, 3 свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползването му при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговецакредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер.