Решение № 393 от 15.07.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 125 от 11.06.2024 г., постановено по гр. д. № 817/2022 г. по описа на РС – Сливница, е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от П.

М. С. и С. Л. С. (починала след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, като производството пред въззивния съд е продължило с участието на правоприемника й – П. М. С.) срещу Е. К. А., иск с правно основание чл. 75 от ЗС, във вр. чл. 358 от ГПК, във вр. чл. 444, т.5 от ГПК, за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху процесния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: местност квартал "9-ти септември", с площ от 1575 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, номер по предходен план - 002029, при съседи по скица: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, и с описание съгласно документ за собственост (Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том IV, рег.№ 2259, дело №743/2005 г. на Кирил Божков – нотариус с рег. № 069 и район на действие - районен съд Сливница) - нива от 1575 дка., четвърта категория, съставляваща имот с номер 002029, в землището на село Гурмазово, общ. Божурище, обл. София, местност „кв. 9-ти септември", при граници и съседи: имот № 002036 - нива на наследници на И.

А. Т., имот № 000052 - водно течение на държавата- МОСВ, имот №002028 1 нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 002019 - нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 000030 - населено място на кв."9-тисептември", гр. Божурище и имот № 002038 - нива на Снежанка Богданова И.ова и др.; отнето чрез извършване на въвод във владение на 24.06.2022 г. по ИД № 20188640400064 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег.№864, обективирано в Протокол за предаване на владение на недвижим имот от 24.06.2022 г. по изпълнителното дело.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от П. М. С., в лично качество и като правоприемник на починалата С. Л. С.. Жалбоподателят счита решението за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните доводи изложени във въззивната жалба са свързани с поддържаното от ищеца възражение за несеквестируемост на процесния имот, като в тази връзка се излага несъгласие с приетото за установено от първоинстанционния съд, че на основание чл. 445 ГПК е отпаднала забраната за изпълнение върху този имот.

Според жалбоподателят неправилен е изводът, че към датата на въвода не било доказано починалата С. С. да е регистрирана като земеделски производител. Все в тази връзка жалбоподателят поддържа и че ипотекарният кредитор „ОББ“ АД не е имал качеството взискател по изпълнителното дело, доколкото не е бил редовно конституиран с постановление на съдебния изпълнител. Отделно от това предприетата публична продан с времетраене от 07.11.2020 г. до 07.12.2020 г. е отделен и самостоятелен изпълнителен способ и е предприета единствено по молба на необезпечения взискател по делото – „Ем Ай Ем“ ООД, по отношение на който имотът бил несеквестируем, тъй като ипотекарният кредитор не бил взискател и нямало изрична молба от него за провеждане на посочената продан. Искането по същество е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново въззивно такова, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ответника в първоинстанционното производство – Е. К. А., оспорва въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийският окръжен съд, в настоящия си въззивен състав, за да се произнесе, съобрази следното.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимстта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението на първоинстанционния съд е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Правната квалификация на предявения иск е тази, приета от първоинстанционния съд. Така подаденият осъдителен иск с правно основание чл. 75 ЗС, за осъждане на ответника да предаде владението на ищците върху процесния имот, е допустим, доколкото по правило с него се търси защита за всяко нарушено владение, като фактическо състояние, за 2 което се твърди да е продължило повече от 6 месеца. Съгласно мотивите на Решение № 45 от 03.02.2011 г. по гр.д. № 242/2010 г. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика) под „нарушение“ по смисъла на чл. 75 ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт, включително и в случаите, в които лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е назаконосъобразен. В подкрепа на този извод на съда е и изричната разпоредба на чл. 358 ГПК, която посочва какви са правомощията на гражданския съд в производство по предявени искове по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, когато се твърди от ищеца, че владението му върху имота е отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен орган. Според нормата, проверката, която съдът извършва, е ограничена и се свежда до изследване законосъобразността на действията на съдебния изпълнител до момента на извършване на публичната продан. Това е така, защото публичната продан е деривативно придобивно основание и с влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота – чл. 496, ал. 2 ГПК. След като купувачът е станал собственик на този имот, той има и правомощието владение, което се осъществява по реда на чл. 498 ГПК, затова той не може да бъде отстранен от имота с владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, освен в ограничен брой хипотези на незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Незаконосъобразен въвод по чл. 498 ГПК би бил налице в случая, когато при публичната продан имотът е бил възложен на привиден кредитор.

В този случай възлагането нe произвежда вещен прехвърлителен ефект - т. 1 на ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, съответно – липсва основание за съдебния изпълнител да извърши въвод на купувача във владение на продадения имот и това би могло да бъде основание да се претендира уважаването на иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС. Незаконосъобразен въвод по чл. 498 ГПК би бил налице и при недействителна публична продан – чл. 496, ал. 3 ГПК, когато е нарушен чл. 490 ГПК или при невнасяне на цената. Съгласно т. 3 на ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.

Следователно – няма пречка в производството по чл. 75 и чл. 76 ЗС да се въведе твърдение за недействителност на действия на ЧСИ по въвода на купувача във владение на основание чл. 498 ГПК. Съдът обаче не може да проверява в производството по чл. 75 и чл. 76 ЗС законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, подготвящи публичната продан, тъй като с влизане на постановлението за възлагане тя се стабилизира (В този смисъл – Определение № 60244 от 4.06.2021 г. по гр. д. № 1374/2021 г. на ВКС .

С оглед изложеното и предвид оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното.

Първоинстанционният съд е отделил като безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че от 01.09.2005 г. (когато въз основа на покупко-продажба, обективирана в акт № 137, том IV, рег. № 2259, 3 дело № 743/2005 г. на нотариус Кирил Божков, рег. № 069 на НК, с район на действие – РС - Сливница, ищците са придобили процесния имот) до датата на въвода - 24.06.2022 г., ищците са упражнявали фактическата власт върху процесния имот. Следователно безпротиворечиво следва да се приеме, че към момента на въвода ищците са били във владение на имота, продължило повече от 6 месеца.

Настоящият въззивен състав намира, че от представеното изпълнително дело № 20188640400064 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 в КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, не се установяват нарушения, извършени от съдебния изпълнител, във връзка с провеждането на публичната продан на процесния имот, както и във връзка с извършването на въвода във владение.

Видно е, че изпълнителното производството (първоначално водено от ЧСИ Ивелина Дамова с рег. № 922 с район на действие СГС ) е образувано по по молба на „Ем Ай Ем“ ООД, на основание изп. лист от 26.06.2017 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 72312/2016 г. по описа на Софийски районен съд и изп. лист от 09.06.2017 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 72311/2016 г. по описа на Софийски районен съд, срещу длъжниците П. М. С. и С. Л. С..

Не е спорно между страните обстоятелството, че по искане на взискателя, за обезпечаване вземането му, съдебният изпълнител е наложил възбрана, вписана в Служба по вписванията на 09.10.2017 г., върху процесния имот. Установява се също, че в изпълнителния процес са насрочвани няколко публични продани, една от които по молба на ипотекарния кредитор „ОББ“ АД.

Последната проведена публична продан от 07.11.2020 г. – 07.12.2020 г. е извършена законосъобразно – същата е била разгласена съгласно правилата в ГПК, постъпили са валидни наддавателни предложения от лица, които имат право да участват в проданта, и предложените от тях цени са съобразени с изискванията на чл. 489, ал. 6 ГПК (предложените цени не са под началната и не я надхвърлят с повече от 30 на сто). Проведено е и устно наддаване, като с протокол от 08.12.2020 г. за купувач е обявен наддавчът предложил найвисоката цена от 13 966,00 лева, в случая – Е. С. С., която е действала чрез пълномощник – нейната дъщеря Е. К. А.. На 18.12.2020 г. е изготвено постановление за възлагане, същото е обжалвано от ищците пред Софийски окръжен съд, като жалбата им е оставена без уважение с Решение № 260075 от 18.03.2021 г. по в. гр. д. № 115/2021 г. на СОС.

След влизане в сила на постановлението за възлагане са предприети действия по осъществяване на въвод във владение на купувача по публичната продан, като насроченият такъв първоначално за 27.10.2021 г., а в последствие за 12.11.2021 г., е бил отложен.

По искане на Е. К. А., в качеството й на наследник на Е. С. С. /починала на 04.08.2021 г./, съдебният изпълнител е насрочил за 24.06.2022 г. въвод във владение, като, видно от протокол за предаване на владение на недвижим имот, ЧСИ Недялков е отнел от ищците и е предал на ответницата владението на процесния недвижим имот.

Всички посочени обстоятелства, установяващи се от материалите по 4 изпълнителното производство, не са спорни между страните, а и дават основание на настоящия въззивен състав да приеме, че действията на съдебния изпълнител свързани с провеждането на публичната продан и въвода във владение, са напълно законосъобразни и в изпълнение на разписаните в процесуалния закон процедури.

Не може да бъде споделено оплакването във въззивната жалба свързано с твърдението на ищеца, че имотът, по отношение на който е насочено изпълнението е несеквестируем.