Определение № 785 от 19.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Пазарджик, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500762 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК – за допълване на крайния съдебен акт в частта за разноските.

С Определение № 680/14.11.2024 г., постановено по настоящото дело съдът е върнал като просрочена въззивна жалба с вх. № 20810/19.08.2024 г., подадена чрез системата ЕПЕП на 16.08.2024г. от Й. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***, чрез пълномощника й – адвокат Г. Д., със съдебен адрес: гр. П., ул. *** против Решение № 939/18.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20235220103767 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик и е прекратил образуваното въз основа на нея въззивно производство.

След прекратяване на производството по делото от страна на въззиваемите страни са постъпили молби, с искания по чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното прекратително определение в частта за разноските и присъждане на такива на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, с оглед подадените по делото отговори на въззивната жалба, както следва:

1/ молба с вх. № 11034/22.11.2024 г. от Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ***, чрез адвокат Т. Ж., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, с която се претендира допълване на определението в частта за разноските, с искане за присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие;

2/ молба с вх. № 11035/22.11.2024 г. от В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ***, чрез адвокат П. Г., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, с която се претендира допълване на определението в частта за разноските, с искане за присъждане в полза на адвокат Г. на адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна адвокатска защита на страната по чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв, съобразно представен договор за правна защита и съдействие;

3/ молба с вх. № 11056/22.11.2024 г. от адвокат А. Ч., пълномощник на В.

1

В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ***, в качеството й на въззиваема страна, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, с която се претендира допълване на определението в частта за разноските, с искане за присъждане на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лева, съобразно представен по делото договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на жалбоподателката и ищец по делото - Й. С., чрез пълномощника й адвокат Г. Д., с който се излагат съображения за неоснователност на исканията. Намира, че ответниците не са признали иска, поради което нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима. Възразява срещу размера на претендираните възнаграждения, с оглед обжалваемата част на първоинстанционното решение. По отношение молбата на В. Ф., сочи, че като правно основание било посочено чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв, а от договора за правна помощ не ставало ясно в коя категория лица попада молителката. Цитира съдебна практика, според която в договора за правна помощ следва да се посочи в която категория лица по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв попадат лицето. Искането е да се отхвърлят молбите като неоснователни.

Съдът, след като обсъди изложените в молбите и подадения отговор доводи на страните и материалите по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство по гр. д. № 20235220103767 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик е образувано по искова претенция с правно основание чл. 109 от ЗС на ищцата Й. С., срещу тримата ответници В. Ф., В. Ф. и Д. К., всички съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.

С., ведно с построената в него сграда. Искането на ищцата е тримата ответници да бъдат осъдени да преустановят нарушението, изразяващо се в непредоставяне достъп до втори жилищен етаж, като предоставят достъп на ищцата и нейното семейство и й предадат ключ на дворната врага от към бул.

*** и на входна врата от южната страна на къщата, да премахнат вещите, струпани пред вътрешното стълбището и да се въздържат от последващи действия, които ще и възпрепятстват входа през южната врата и стълбището за достъпа до втори етаж от къщата, съответно да не й пречат да постави врата пред вътрешното стълбището за втория етаж, съгласно Договор за доброволна делба от 11.11.2014 г., както и да премахнат изградените незаконно постройки - кокошарник и свинарник, като възстановят първоначалното състояние на оградата по граничната линия, съобразно представена по делото скица изготвена през 2015 г.

С постановеното от първоинстанционния съд Решение № 939/18.07.2024 г., предявените искови претенции са частично уважени, като ответниците са осъдени да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 71 кв. м., намираща се в УПИ V- 941, с административен адрес: гр. С., бул. ***, изразяващи се в непредоставяне достъп до етажа на ищцата и на нейното семейство, чрез непремахването на ключа от вътрешната страна на входната врата откъм кум бул. *** (южната страна на къщата) от ответницата В. Ф. и възпрепятстване на достъпа от задната входна врата (на северната част от къщата), като са отхвърлени исковите й претенции ответниците да премахнат вещите струпани пред вътрешното стълбището и да се въздържат от последващи действия, които ще и възпрепятстват входа през южната врата и стълбището за достъпа до втори 2 етаж от къщата; предадат на ищцата ключ на дворната врата от към бул. *** и на входна врата от южната страна на къщата, съответно да не й пречат да постави врата пред вътрешното стълбището за втория етаж съгласно Договор за доброволна делба от 11.11.2014 г. и да премахнат изградените незаконно постройки - кокошарник и свинарник, като възстановят първоначалното състояние на оградата по граничната линия съгласно скица от януари 2015г. на инж. Б., като неоснователни и недоказани. С решението съдът е присъдил по съразмерност разноски на страните, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сумата от 425,00 лева, а последната е осъдена да им заплати разноски за адвокатски възнаграждения, както следва: В. Ф. – 1 200,00 лева, на Д. К. – 1 200 лева, а на В. Ф. – 1 350,00 лева.

Срещу решението на първоинстанционния съд е подадена въззивна жалба единствено от ищцата С., чрез процесуалния й представител – адвокат Г. Д., в отхвърлителната му част.

Срещу подадената жалба в предвидените в закона процесуални срокове са постъпили писмени отговори от ответниците, чрез процесуалните им представители, както следва:

1/ Отговор от 13.09.2024 г. от Д. К., чрез адвокат Т. Ж.;

2/ Отговор от 17.09.2024 г. от В. Ф., чрез адвокат П. Г.;

3/ Отговор от 20.09.2024 г. от В. Ф., чрез адвокат А. Ч..

По молба на ответницата В. Ф. с Определение № 2827/01.10.2024 г., районният съд е изменил по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която е осъдил ищцата да заплати на В.

Ф. сумата от 1 200,00 лева, като е осъдил ищцата да заплати същата сума директно на адвокат П. Г. на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв и представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от последната безплатна правна помощ в полза на тази ответница.

Определението не е обжалвано от страните.

Въз основа на подадената въззивна жалба е образувано настоящото въззивно дело, като след извършената от въззивния съд самостоятелна служебна проверка за допустимостта и редовността на въззивната жалба, съдът е констатирал, че същата е подадена извън срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което с процесното Определение № 680/14.11.2024 г. жалбата е върната и производството по въззивното дело е прекратено. Срещу постановеното Определение № 680/14.11.2024 г. е подадена частна жалба от жалбоподателката С..

При тези данни, съдът намира, че молбите за допълване на крайният съдебен акт в тази инстанция са подадени в законния срок и от легитимирани страни, поради което исканията като процесуално допустими следва да бъдат разгледани по същество.

Процесуалният закон не установява изрично краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски, като ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата си молба, съответно в отговора на въззивната жалба, нито да представя преждевременно доказателства за извършените разноски, още повече, че разноски могат да бъдат направени до края на производството, включително и в заседанието, в което приключват устните състезания и делото е обявено за решаване. Същевременно ответникът не би могъл да знае дали и кога ще последва определение на съда 3 за прекратяване на производството, поради което в тази ситуация възможността му да поиска присъждане на разноски и да представи доказателства за реално направени такива, не може да бъде обусловена от крайни процесуални срокове, изтичащи преди постановяване на прекратителното определение, в който смисъл е и константната съдебна практика на ВКС.

С постановеното определение, чието допълване в частта за разноските се иска, съдът не е присъдил разноски. Така постановеното от съда прекратителното определение има характер на акт по смисъла на чл. 81 от ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски, направено надлежно от ответниците по въззивната жалба. Макар и определението за прекратяване на въззивното производство да е обжалвано, съдът следва да се произнесе по исканията по чл. 248 от ГПК за допълване му в частта за разноските, като при евентуално постъпила частна жалба и срещу акта на съда по чл. 248 от ГПК, двете жалби следва да се разгледат от горестоящия съд заедно в едно производство, в който смисъл е и Определение № 770/ 15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2563/2017 г., II ТО на ВКС.

По същество съдът намира молбите за допълване за частично основателни, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото, в т.ч. и поради връщане на въззивната жалбата като просрочена, каквато е разглежданата хипотеза. В този смисъл, направените от ответниците разноски, във връзка със защитата им по подадената въззивна жалба, която е върната като подадена след преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и образуваното въззивно производство е прекратено, подлежат на възстановяване и са дължими от насрещната страна.

Възраженията на жалбоподателката, че исканията са такива по чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което били неоснователни, съдът намира са неоснователни.

Посочена разпоредба предвижда възлагане в тежест на ищеца на направените от ответника разноски, в случаите когато последният не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, а настоящият случай касае хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, доколкото производството по делото е прекратено, поради недопустимост на въззивната жалба, като подадена след предвидения в закона преклузивен срок.

От представените към молбите договори за правна защита и съдействие (л. 27 и л. 38 от делото) е видно, че двамата ответници Д. К. и В. Ф. са договорили в полза на адвокат Ж., съответно на адвокат Ч., възнаграждение за представителство в размер на по 1 500,00 лева. В договорите изрично е отбелязано, че същите са за изготвяне на отговор на въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство пред ОС – Пазарджик до приключването му на всички инстанции, както и това, че уговорените възнаграждения са заплатени в брой. В този смисъл, съобразно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че в тази хипотеза договорът служи за разписка, съдът намира, че същите са реално извършени. При положение, че договорите за представителство имат за предмет защита и съдействие в настоящото производство, а ответниците са получили препис от въззивните жалби, подали са писмени отговори срещу нея и съответните адвокатски възнаграждения са заплатени във връзка тяхната защитата, то съдът приема, че при прекратяване на делото на същите се дължат разноски при условията на чл. 78, ал. 4 от ГПК.