Определение № 40100 от 28.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40100 гр. София, 28.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРУМ ИЛ. ДИНЕВ като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело № 20251110131654 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София, ул. “йс” № 1В, ет. 4 ап. 17, действащ чрез адв.Л. Б., САК, насочена срещу ответниците „Иам" АД, ЕИК ***, с адрес в гр. София, бул.

"дн" № 28, ет. 2, ап. 40-46, "фб" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. лн № 7, бул. "дн" № 28, "сц", ет. 2, офис 40-46, съдържаща следните искови претенции: договор за паричен заем № 5*** от 07.05.2024 г. и договор за поръчителство с № 5*** да бъдат обявени за недействителни като противоречащи на закона. Първият ответник да бъде осъден да заплати на ищец сума в размер на 740 лева, с която се сочи, че дружеството се обогатило неоснователно. Претендират се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съдебно-деловодни разноски и се представят писмени доказателства.

В исковата молба са наведени следните твърдения - на 07.05.2024 г. ищецът, в качеството си на заемател, сключил с ответника „Иам" АД, ЕИК *** договор за паричен заем, по силата на който в негова полза била предоставена сума в размер на 1 500 лева. Бил посочен ГПР в размер на 64.75% и ГЛП от 50.00%.

На същата дата бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с „фб" ЕООД и ищеца, като в полза на гаранта било уговорено възнаграждение в размер на 925.20 лева, което било разсрочено за плащане заедно с погасителните вноски по договора за заем. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, защото в ГПР не било предвидено 1 заплащането на възнаграждението на поръчителя; не била разписана методиката за изчисляване на самия ГПР, като не ставало ясно кои компоненти са включен в него. Сочи се още, че договорната клауза за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави. Договорът за поръчителство само формално представлявал отделна сделка, той бил сключен без основание, заобикалял закона и противоречал на добрите нрави. Гарантът по него бил свързано лице с кредитодателя. Посочва се, че длъжникът изпълнил всички задължения по договора, като поради недействителността на същия следвало да му се върне всичко онова, което е надплатил над сумата за главница, а именно 740 лева. Отправя доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответниците. „фб“ ЕООД, ЕИК *** в своя отговор твърди, че исковата молба е нередовна.

Възразява се, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговарял на приложимите изисквания на закона, сключен е от лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано, като била и спазена изискваната форма. Акцентира, че сключеният договор между „фб“ ЕООД и ищеца не представлявал договор за поръчителство, а за предоставяне на услуга по издаване на гаранция за изплащане в полза на кредитора, като извършеното плащане представлявало дължимото възнаграждение в полза на изпълнителя.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция било договорено в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта.

Свързаността между „фб“ ЕООД и „Иам“ АД не представлявало основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвиждала, че ГПР се изчислявал с оглед на реалните разходи, но към момента на сключване на договора за кредит, а заемодателят към този момент нямал задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Не отправя доказателствени искания.

„Иам“ АД, ЕИК *** също отправя възражение за нередовност на исковата молба на ищеца, като твърди, че за страната не съществувал правен интерес от предявяване на установителна искова претенция. Също заявява, че клаузите по договора отговаряли на всички императивни изисквания на ЗПК, в това число и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се настоява, че ГПР, посочен в 2 договора за паричен заем, е бил изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит начин, като били използвани договорените с потребителя условия, които били отразени и в договора. При изчисление на ГПР били взети предвид известните към момента на сключване на договора разходи, а именно единствено дължимата лихва. Позовава се на мотивите по решение на СЕС към дела С-714/22 и С-448/17. Сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явявало необходимо условие за сключването на договора за кредит или за предаване на заемната сума, поради което този разход не следвало да бъде част от ГПР, като отделно от това - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не било безусловно дължимо. При промяна на условията по договора не било необходимо да се изчислява и посочва нов ГПР. Възразява и срещу доводите на ищеца за нарушение на добрите нрави при сключване на процесните сделки, както и че размерът на уговорената възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави, като липсвало въведено нормативно ограничение за размера на същата. Признава се, че по силата на договор за паричен заем № 5*** дружеството предоставило на М. С. М. сума в размер на 1500 лв, общата дължима сума по договора за паричен заем била в размер на 1625,60 лв., в това число лихвено задължение в размер на 125,60 лв.

Предсрочното погасяване на задълженията по договора за паричен заем довело до редуциране на лихвеното задължение и то било заплатено в размер на 111,26 лв. Претендира разноски и отправя възражение за прекомерност по отношение адвокатското възнаграждение на представителя на ищцовата страна.

СЪДЪТ, след като съобрази твърденията на страните в производството, по направените доказателствени искания намира следното:

Следва да бъдат приобщени приложените към исковата молба писмени материали като доказателства по делото. Предвид оспорването в отговора към искова молба, следва да бъде допуснато провеждане и на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ищеца. Искането на ищеца за изискване на документи по реда на чл. 190 ГПК съдът на този етап от процеса не намира за необходимо.

3

Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за изискване на доказателства по реда на чл. 190 ГПК;

ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице С. Н. И., която следва да отговори на въпросите, поставени в исковата молба;

УКАЗВА на вещото лице да представи своето заключение в срок най-късно една седмица преди датата на откритото съдебно заседание;

НАСРОЧВА настоящото производство за разглеждане в открито съдебно заседание с участието на страните и техните пълномощници за 18.11.2025 г. от 10:00 ч.

СЪДЪТ излага на страните следния проект на доклад по делото по реда на чл.

146 ГПК:

I. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предложение първо, второ и трето вр. чл. 22 ЗПК; осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД;

II. ПРИЗНАТИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА: че на 07.05.2024 г. сключил с ответника „Иам" АД, ЕИК *** договор за паричен заем, по силата на който в негова полза била предоставена сума в размер на 1 500 лева, както и че на същата дата между него и „фб" ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция;

I I I . НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ посочените в т. II обстоятелства;

ДОКАЗВАНЕ

ОБСТОЯТЕЛСТВА:

I V . РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: по установителния иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на договори за заем и предоставяне на гаранция, както и основанията за недействителност на облигационните връзки - допуснато противоречие със закона и по4 конкретно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, противоречие на договорите с добрите нрави и заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК, посредством подписването на договора за предоставяне на гаранция, а в тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, както и че договорът за заем отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и включва всички разходи по кредита; по осъдителния иск ищецът следва да докаже заплащане на конкретно посочената сума, а ответникът основанието за нейното задържане, респ. че върнал същата на ищеца.

СЪДЪТ приканва страните към медиация и спогодба, като им РАЗЯСНЯВА, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg ). Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните с призовката за заседанието, а на ищеца да се връчат и преписи от отговорите срещу исковата молба.

Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис (чл. 102а, ал. 1 ГПК) и не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5