Решение № 280 от 15.04.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Кюстендил, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520101418 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от Р.А. против Р.И..

В исковата молба се твърди, че в производството по ч. гр. д. № 985 от описа на КРС за 2021г. срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Сочи се, че в периода от депозиране на заявлението до издаване на заповедта за изпълнение и нейното връчване на длъжника, последният заплатил на ищцата в настоящото сума в размер на 5000,00 лв. чрез пощенски запис.

След връчване на заповедта на длъжника (и ответник в настоящото) същият, на 21.06.2021 г., депозирал възражение по чл. 414а от ГПК.

С разпореждане № 341/22.06.2021г. на КРС по ч.гр.д. № 985/2021г. последният дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това е и което обусловило интереса на ищцата от водене на настоящото производство.

В молбата ищцата сочи за съществуването на заемно правоотношение между нейния син и Р.И. за сума в размер на 15000 лв. Същата И. следвало да върне на месечни вноски в размер на 200,00 лв. всяка. Платената в изпълнение на договора сума била в размер на 1800,00 лв., след което И. преустановила плащанията. В тази връзка до нея била изпратена и нотариална покана, с която било прекратено действието на процесния договор поради неизпълнение от страна на заемателя (тук ответник) като последният бил поканен доброволно да върне заетата сума. В дадения й за това срок плащане не последвало.

Твърди се, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът дължал сума в размер на 13 200 лв., като към настоящия момент дължимата такава възлизала на 8200,00 лв.

1

Предlид горното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Р. Г. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: с. В., ул. „Д.“, общ. Н., обл. Кюстендил, дължи и следва да заплати на Р. СТ. АТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Д. Б.“, ет.*, ап. ** и настоящ такъв с. Г.с., общ.

Б.**, сумата в размер на 8200,00 лв. (осем хиляди и двеста лева), като част от сумата от 13200 лв. по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 985/2021 г. и представляваща вземане по сключен договор за паричен заем, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изпължаване на сумата, както и разноските в производството по ч.гр.д. № 985 от описа на КРС за 2021 г.

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.

Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Твърди, че заемното правоотношение възникнало между сина на ищцата и ответницата, като самата ищца не била страна по него. Дължимите по договора вноски от по 200,00 лв. месечно били изплащани на ищцата, която се грижела за болния си син и заемодател по договора, който починал на 10.05.2020 г.

Твърди се, че страните по иска били близки роднини. Ето защо, когато И. останала без работа през м. септември 2020г., същата гарантирала пред ищцата, че ще изпълни задълженията си. Въпреки това А. сезирала прокуратурата за извършена от И. измама, за което компетентният орган заключил, че няма данни за извършено престъпление.

Ответната страна твърди, че в изпратената до нея и получена на 19.03.2021г. нотариална покана, в която било обективирано изявление, че процесният договор се считал развален, не бил даден подходящ срок за изпълнение, както повелявало правилото на чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Посоченият в същата 14-дневен такъв касаел принудително събиране на цялата сума от 13200,00 лв., а не развалане на договора.

Дори и да се приемело, че соченият срок е такъв за изпълнение на задължениято, то същият безспорно не бил разумен. Отделно, в поканата никъде ищцата не се легитимирала като единствен наследник на починалия си син и заемодател по процесния договор. Това тя сторила едва при депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК чрез приложено към същото удостоверение за наследници.

Така, ответната страна не считала, че към датата на получаване на нотариалната покана – 19.03.2021г., договорът бил развален, а ставало дума за пропуснати вноски за периода м. октомври до м. ноември 2020 г. и от м. януари до м. март 2021 г. от по 200,00 лв. всяка.

Твърди се, че през м. декември 2021 г. ответницата изпратила на ищцата пощенски запис за 200 лв., който последната отказала да получи. На 16.04.2021г. бил изпратен такъв за 5000,00 лв., който ищцата получила.

Предвид посочените съображения, ответната страна намира, че процесният договор не е развален, а заплатената сума от 5000,00 лв. погасявала задълженията й за дълъг период напред във времето.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на претенцията в нейната цялост.

Претендират се сторените разноски за процесуално представителство.

В случай, че съдът уважи претенцията се иска коригиране на разноските в 2 заповедното производство съобразно направеното изменение на иска.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца и оспорва от ответника чрез пълномощника му.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на договор от 23.12.2019 г., е че А. А. предоставил в заем на Р.И. сума в размер на 15000,00 лв., срещу задължението на последната да върне сумата на вноски от по 200,00 лв. месечно. Първата падежна дата е уговорена на 23.12.2019г., на която дата се сочи да е погасена и първата парична вноска.

Не се спори по делото, че заемодателят е син на ищцата тук.

От представеното заверено копие на удостоверение за наследници изх. № 462/13.04.2021г., издадено от Столищна община, се установява, че заемодателят Атанасов е починал на 10.05.2020 г. като е оставил за единствен свой наследник по закон своята майка и ищца в настоящото.

С Нотариална покана на нотариус С. С. ищцата, в качеството си на наследник по закон на А. А., е поканила ответната страна да заплати дължимите по договора суми в 14-дневен срок (сочи се, че към датата на отправяне на поканата неплатени били 5 вноски за периода м. 10.2020 г. до м. февруари 2021 г. и възлизащи на сума в размер на 1000,00 лв., при общ размер на задължението от 13200 лв.), в противен случай ще счита договора за развален поради виновно неизпълнение на осн. чл. 87, ал.1 от ЗЗД.

От разписката към поканата се установява, че същата е получена лично от ответницата на 19.03.2021 г.

Представена е разписка за приемане на паричен превод на „Български пощи“ ЕАД (л. 22 от делото) от 17.12.2020 г. за сума в размер на 200,00 лв. при подател Р.И. и получател Р.А.. Събраните по делото доказателства (Удостоверение изх. № 59-00957/07.12.2021 г. на „Български пощи“ ЕАД – л. 48) установиха, сумата по превода да е изплатена на подателя Р.И. на 11.01.2021 г.

Видно от издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, гр. Дупница епикриза, е че ищцата е била хоспитализирана за времето от 03.12.2020г. до 10.12.2020 г.

С паричен превод, удостоверен с разписка от 16.04.2021 г. на „Български пощи“ ЕАД, Р.И. превела на Р.А. сумата от 5000,00 лв., като дължима на осн. „паричен заем от Александър Атанасов от 23.12.2019г.“.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Е. С.. В показанията си последната сочи, че ищцата и нейният син дали на ответницата заем в размер на 15000,00 лв., който следвало да се върне на вноски от по 200,00 лв. месечно.

И. обслужвала заема само докато бил жив синът на ищцата като след това преустановила плащанията. С. сочи, че доколкото знае от ищцата, били върнати още 5000,00 лв. Р. нямала средства, от които да се издържа. Доходите й възлизали на 350,00 лв., а св. имала намерение да я настани в старчески дом, където таксата била хиляда лева месечно. Твърди, че имало случай, в който Р. не била почучила един пощенски запис, но тогава била заразена с коронавирусна инфекция и не е имала възможност да отиде до пощата, тъй като „…едвам дишаше тогава. После постъпи в болница“. Сочи на изявено от ответницата намерение да не връща паритe, а да чака ищцата „да умре“.

В производството по ч.гр.д. № 985/2021 г. на КРС е издадена Заповед № 34 за 3 изпълнение на парично задължение/21.05.2021 г. по чл. 410 от ГПК в полза на ищцата срещу ответницата за сума в размер на 13200 лв., дължима на осн. договора за заем, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и на сторените в производството разноски, която е връчена лично на 02.06.2021г.

Срещу последната в срок, е депозирано възражение по чл. 414а от ГПК, ведно с приложени доказателства за заплатена сума от 5000,00 лв. с превод от 16.04.2021г. и сума от 200,00 лв. с превод от 17.12.2020 г. Поради това, че част от задължението е погасено извън срока за доброволно изпълнение, указанията на съда са по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като в изпълнение на същите е депозирана в срок и настоящата искова молба.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 730/2021 г. на ДРС, изпратено по подсъдност и образувано под № 985/2021 г. на КнРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, част от което е предмет и на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника на 02.06.2021г., като в законоустановения срок, същият е депозирал възражение което съдът е приел за такова по чл. 414 от ГПК. Ето защо е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за част от търсените суми в полза на ищеца.

Не е спорно и че между А. А. и ответницата бил сключен договор за паричен заем от 23.12.2019г., сумата по който е реално предадена на И..

Липсва спор, а и се установи от представените доказателства, че след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, е постъпило плащане в размер на 5000,00 лв., получено от А..

4

Както представеното удостоверение за наследници установи, ищцата е единствена наследница на починалия си син и заемодател по процесния договор – А.

А. (по което обстоятелство, освен това, ответната страна не спори), което обсновава активната й легитимация по предявения иск.