Определение № 24408 от 05.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24408 гр. С., 05.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110158232 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.140 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

С., ул. ****, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", представлявано от Д. М. М. – управител срещу „СТИК - КРЕДИТ" АД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищцата на основание чл. 190 от ГПК ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по Договор за паричен заем № 921768 следва да бъде оставено без уважение, доколкото исканата справка е представена с отговора на исковата молба.

Искането на ищцата за допускане на ССчЕ по поставените от нея в исковите молби въпроси също следва да бъде оставено без уважение, тъй като липсва спор по платените суми.

Искането на ответника по чл.213 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото посочените с отговора на исковата молба дела между същите страни и на същото основание се отнасят до различни договори за потребителски кредит, като са на различен процесуален етап, а някои от тях – вече са приключили.

По отношение възражението на ответника, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес съдът съобрази следното:

Правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, поради което съдът служебно следи за нейното наличие в хода на цялото производство. С Решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/2022 на СЕС е възприето, че чл. 7, § 1 от Директива 93/2013, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради недопустимост поради липса на 1 правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към поефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива в нарушение на принципа за ефективност.

Ето защо съдът счита, че предявеният иск е допустим и за ищеца съществува правен интерес от установяване недействителност на договор или договорна клауза.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Ищецът твърди, че на 16.01.2023 г. между нея и ответника бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 921768. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, а срокът за погасяване на кредита е 30 дни. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36,00%, а размерът на годишния процент на разходите е 42,58%, а размерът на общата сума, която следва да върне А. И. е 412,00 лева.

Сочи, че в чл. 19 от договора било уговорено предоставяне на обезпечение, като при неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит съгласно чл. 29. Твърди, че била начислена неустойка в размер на 88,00 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало да върне е 500,00 лева. Поддържа, че процесният договор е недействителен, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Липсвал съществен елемент от съдържанието на договора ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР. Поддържа, че действителният размер на ГПР надхвърлял законоустановения максимален праг. Заявява, че клаузата за неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави. Сочи, че същата не била индивидуално договорена. С нея се уговаряло едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.

Заявява, че с неустойката се нарушават добрите нрави, доколко излиза извън присъщите си функции. Сочи, че размерът й е необосновано висок. Твърди, че така уговорена неустойката представлява допълнителна печалба за кредитора. Дължимостта на неустойката поради непредоставяне на изисканото обезпечение не зависи от изпълнението на главното задължение по кредита за връщане на отпусната сума, с оглед което се нарушавал принципа за добросъвестност. Сочи, че клаузата за неустойка противоречи на целта на Директива 2008/48, вкл. на нормата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Оспорва клаузата за неустойка да е индивидуално уговорена. С уговорката за неустойка се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта че се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР. Моли за уважаване на исковете и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Поддържа, че за кредитополучателя по договора липсва правен интерес от предявяване на исковите претенции, доколкото процесният договор за кредит е погасен изцяло. Поддържа да е налице злоупотреба с процесуално право, доколкото ищецът е завел идентични производства срещу ответника във 2 връзка с други договори, сключени между страните, съдържащи идентични условия. Моли за съединяване на всички дела, водени от ищеца срещу ответника, във връзка сключени между страните договори за кредит. По същество оспорва исковите претенции като неоснователни, доколкото процесният договор и съответно клаузите в него са уговорени в съответствие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Излага твърдения, че нищожността на отделна клауза от договора по правило не влече недействителност на целия договор. Поддържа, че неустоечната клауза не е от съществените параметри на договора, поради което оспорва твърденията на ищеца във връзка това, че не е включена в размера на ГПР. При формиране на ГПР в процесния договор били съобразени всички изисквания, уредени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Оспорва процесният ГПР да надхвърля максимално установения размер. Оспорва твърдението да е налцие заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че при сключване на процесния договор кредитополучателят е бил информиран за всички възможни разходи по кредита. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР не е включена неустойката. Сочи, че ищецът е разполагал с възможността да се откаже в 14-дневен срок от договора. Оспорва да са налице неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Допълва, че между страните са налице множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставено обезпечение по кредита, с оглед което ищецът е бил наясно какъв би бил крайният размер на кредита при неизпълнение на това задължение. Моли за отхвърляне на исковите претенции и претендира разноски.

Съдът, като съобразни твърденията, доводите и възраженията на страните намира следното: предявен е за разглеждане иск за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 921768, сключен между страните, на осн. чл. 22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит № 921768, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на доказателствената тежест е както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 921768, със соченото от ищеца съдържание и че по договорите са извършени всички плащания.

По доказателствата:

П Р И Е М А представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните съобразно мотивната част на определението.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи 3 на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4