Присъда № 72 от 18.10.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 72 от 18.10.2021 г. по НОХД № 3500/2020 г. по описа на БРС, XXI –ви наказателен състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Т. В. Т. , ЕГН:

**********, роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“ ********************, със средно образование, разведен, работи като ****************, неосъждан е повдигнато обвинение за това, че на 10.02.2018 г. в гр. Бургас, ж.к. „И.“ пред *********** се заканил на К. К. М. , род. на ******** г. с убийство, казвайки й: „Ще те убия“, „Ще те разчленя, „Ще те потроша“, като това заканване би могло да възбуди у М. основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК - от служител в организация, която извършва охранителна дейност - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че от събраните на досъдебно и съдебно производство доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години. Намира предявеният граждански иск за основателен, като относно размера на обезщетението предоставя преценката на съда.

Частният обвинител и граждански ищец – К.М. чрез повереника си адв. Д. пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Намира обвинението за безспорно доказано. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер, както и претендира разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. пледира за оправдателна присъда, като намира, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен. В тази връзка счита, че предявеният граждански иск не следва да бъде уважаван.

Подсъдимият Т. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. В. Т. , ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“ ********************, със средно образование, разведен, работи като ****************.

От справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.

Подсъдимият Т. В. Т. и свидетелката К. К. М. сключили граждански брак на ******** г., като по време на брака, на ******** г. се родил синът им – К. Т. Т.. С Решение № 1005/21.06.2016 г. по гр.дело № 2808 по описа на РС-Бургас за 2016 г., гражданският брак бил прекратен, като родителските права по отношение на роденото от брака дете били предоставени на майката К.М., а за подсъдимия като баща на детето съдът определил режим за лични контакти с детето. По време на брака подсъдимият многократно осъществявал актове на домашно насилие спрямо свидетелката К.М., изразяващи се както под формата на психически, така и на физически тормоз. По тази причина свидетелката К.М. посещавала личния си лекар, включително имала и издадени от съдебен лекар медицински удостоверения за нанесените й от подсъдимия наранявания. По време на брака между 1 подсъдимия и свидетелката К.М. възниквали множество семейни скандали, в които подсъдимият посягал физически на пострадалата. Включително в семейните караници били въвлечени и родителите на М., които ставали свидетели на упражняваното от подсъдимия насилие спрямо К., като дори възникнал инцидент между бащата на М. и подсъдимия, при който бащата на М. след поредния нанесен побой на дъщеря му, нанесъл на подсъдимия прободна рана с нож. Възникналите във връзка с този инцидент отношения били решени доброволно от страните със спогодба.

В периода от 08.01.2007 г. до 26.02.2019 г. подсъдимият изпълнявал длъжността „охранител“ в организация, извършваща охранителна дейност. Съгласно трудов договор № 1/08.01.2007 г. Т. бил назначен на длъжност „охранител“ към „*********“ ООД. На 29.07.2014 г. с допълнително споразумение към трудов договор № 1/08.01.2007 г., сключено между А.Т.С. – управител на „************“ ЕООД и обв. Т.Т., трудовото правоотношение с охранителна фирма „*********“ ЕООД преминало при непроменени условия към охранителна фирма „*************“ ЕООД, поради вливане на първото във „*************“ ЕООД е Решение № 11/15.12.2007 г. на СТС. Със Заповед № 3-00623 от 26.02.2019 г. на управителя на „*************“ ЕООД трудовото правоотношение с Т.Т. било прекратено.

След прекратяване на брака пострадалата М. заживяла с детето при своите родители в гр. Бургас, ж.к. „И.“ ****, като от месец ноември 2016 г. до август 2019 г. живеели в дома на свидетеля П.Р., находящ се в гр. Бургас, ж.к. „З.“.

Съгласно съдебното решение за развод, с което било утвърдено споразумение между съпрузите, подсъдимият имал право на лични контакти с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, с приспиване. На 10.02.2018 г., денят бил събота, подсъдимият имал рожден ден. Пострадалата трябвало да предаде детето на подсъдимия за осъществяване на личния му режим с детето, като уговорката била подсъдимият да вземе детето пред **** в ж.к. „И.“ – адреса на свидетелката К.М. – майка на пострадалата. В този период пострадалата живеела заедно с детето в дома на свидетеля П.Р..

Сутринта на 10.02.2018 г. пострадалата започнала да подготвя детето за срещата с баща му, като както пострадалата, така и детето били притеснени от предстоящата среща. Около 8:30 часа тръгнали за мястото за срещата, която била в 9:00 часа. Пристигнали пред ***** в ж.к.

„И.“ и изчакали до 9:30 часа, като през това време подсъдимият нито се появил, нито се обадил. М. заедно с детето се върнали в дома на свидетеля Р.. Тъй като детето било разстроено от случилото се, М. и Р. решили да го закарат до магазин „Джъмбо“. Тръгнали с автомобила на пострадалата. По време на пътуването подсъдимият позвънил на пострадалата, като М. включила на високоговорител телефона и свидетелят Р. чул разговора. Подсъдимият започнал да обижда М. и да й отправя закани, че ще я убие, ще я разчлени и й казал да дойде на уговореното място, за да му предаде детето. Пострадалата обърнала автомобила на паркинга на „Джъмбо“ и тръгнали в посока ж.к. „И.“, като по пътя свидетелят Р. слязъл на автобусна спирка. Пострадалата и детето пристигнали пред ***** в ж.к. „И.“. Там ги чакал подсъдимият, който бил паркирал служебен автомобил на охранителното дружество. След като видял М. и детето подсъдимият слязъл от автомобила, бил облечен в служебна униформа и започнал да крещи срещу М., че ще я убие, че ще я разчлени, ще я потроши. Отправените от Т. заплахи спрямо пострадалата били възприети от свидетелката К.К., която работила в закусвалня, намираща се срещу блока на свидетелката Красимира Михайлов в ж.к. „И.“. Пострадалата заедно с детето набързо се качили в апартамента на майка й - свидетелката К.М., като пострадалата била уплашена, а детето плачело. Същевременно подсъдимият започнал да звъни по телефона на пострадалата.

Първоначално тя не вдигала телефона, но при повторно обаждане отговорила в присъствието на свидетелката К.М., като подсъдимият продължавал да заплашва пострадалата, че ако не му даде детето ще я убие, ще я разчлени. Пострадалата позвънила на работодателя на подсъдимия и разказала за действията му в работен ден със служебния 2 автомобил. След това пострадалата сигнализирала на телефон 112 и на място пристигнали полицейски служители - свидетелите Д.Й. и М.Ч.. Първоначално свидетелите разговаряли с подсъдимия, който бил във видимо спокойно състояние. Впоследствие пред блока слязла и пострадалата с майка си. Същевременно на мястото дошъл и свидетелят Ч.Ч. – приятел на подсъдимия, който по предварителна уговорка с подсъдимия е трябвало да вземе детето, тъй като подсъдимият е на работа и да го заведе при майката на подсъдимия. М. показала на полицейските служители бракоразводното решение, като им обяснила, че няма против да даде детето на подсъдимия, но предложила свидетелите Й. и Ч. да се качат в апартамента и да говорят с детето, дали иска да отиде при баща си. Полицейските служители се качили заедно с М. и майка й в апартамента, и разговаряли с детето, което категорично отказало да отиде при баща си. Междувременно К. споделила на полицаите, че подсъдимият я заплашвал и че била много изплашена. Й. и Ч. отново слезли пред блока и обяснили на подсъдимия, че детето не желае да слезе и да тръгне с него. Свидетелят Ч. съставил срещу подсъдимия предупредителен протокол да не отправя закани и заплахи срещу К.М., след което си тръгнали. Подсъдимият също напуснал мястото.

Във връзка със случилото М. подала молба за защита от домашно насилие, като била издадена заповед с мерки за защита срещу подсъдимия за нея и за детето К. Т. Т..

На 12.02.2018 г. пострадалата посетила личния си лекар – свидетеля С.М., като се оплаквала от силен стрес. След извършен преглед свидетелят М. поставил диагноза – тревожно разстройство и предписал на пострадалата успокоителни таблетки. На пострадалата бил извършен и неврологичен преглед, тъй като се оплаквала от безсъние, общо напрежение и главоболие. Последвало посещение и при психиатър, който констатирал тревожност у пострадалата с множество невротични оплаквания, поради което на М. било предписано лечение с антидепресанти.

По делото в досъдебно производство е била изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от заключението на която става ясно, че към 10.02.2018 г. пострадалата М. не е страдала от психично заболяване, както и че след деянието на 10.02.2018 г. М. се е намирала в посттравматично стресово разстройство.

По доказателствата:

В случая по делото са налични множество доказателства, които подкрепят повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в настоящото производство. В тази връзка съдът не сподели изложената от защитника теза за недоказаност на вината на подсъдимия.

По делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият Т. е извършил вмененото му с настоящото обвинение престъпление.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид събрани по делото писмени и гласни доказателства. На първо място до категоричен извод за реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, и поддържани от обвинението са свидетелските показания на пострадалата К.М.. Свидетелката подробно излага обстоятелствата за случилото се на 10.02.2018 г. Показанията на пострадалата М. са подробни и последователни, и напълно разкриват фактическия състав на престъплението, за което е обвинен Т.. Свидетелката изцяло пресъздава развилите се събития, като показанията й са категорични и без противоречия. Фактите, които излага са хронологично следващ един друг и оформят цялостната фактическа обстановка, която съдът прие за безспорно установена по делото. Недвусмислено и изчерпателно М. проследява в разказа си пред съда всяко действие, което се е осъществило на 10.02.2018 г. при срещата и с подсъдимия и преди това. В показанията си М. изрично посочва заплашителните реплики отправени от подсъдимия спрямо нея, а именно „Ще те потроша, ще те убия, ще те разчленя.“ 3

Показанията на пострадалата са логични и се подкрепят от другия събран по делото доказателствен материал.

Изречените от подсъдимия заплахи срещу М. са били възприети от свидетелката К.К., която по това време се е намирала в близост до мястото на деянието. В проведения пред настоящия съдебен състав разпит свидетелката К. даде противоречиви показания относно някои обстоятелства, а за други отговори, че не си спомня, за които е давала показания пред друг съдебен състав при предходно разглеждане на делото, и в досъдебно производство, а именно какви точно заплашителни реплики е отправил подсъдимият по отношения на М. и къде се е намирал подсъдимият когато е отправял заплашителните реплики. По тази причина показанията на свидетелката, дадени пред друг съдебен състав в съдебно заседание от 12.05.2021 г. и в досъдебно производство бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал по надлежния ред, като свидетелката изцяло потвърди прочетените от съда нейни показания. Свидетелката К. посочва, че е видяла М. заедно с детето на паркинга да вървят към блока, а след тях вървял подсъдимият, който заплашвал М., че ще я убие, ще я разчлени. Защитникът на подсъдимия поставя под съмнение достоверността на дадените от К. показания, като мотивира тезата си с близки приятелски отношения между пострадалата и свидетелката К.. Дори да се приеме, че М. и К. са в близки лични отношения, това обстоятелство само по себе си не води до категоричен извод, че К. не дава верни показания. Единствено близкият контакт между М. и свидетелката К., за съда не е основание да не се дава вяра на показанията на К.. В случая от значение за съда е обстоятелството, че на 10.02.2018 г. сутринта свидетелката се е намирала в близост до мястото на деянието (била е на работа в обект срещу *****), като този факт е безспорно установен по делото и лично е възприела случващото се между пострадалата и подсъдимия, като свидетелката К. се е намирала извън търговския обект, в който е продавала. В действителност свидетелката К. сама посочва в показанията си, че познава К. и знае за проблемите с мъжа й, и по тази причина, като ги е видяла излязла отвън да види какво става.