Определение № 610 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. София, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503452 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на В.

С. Б. чрез законния й представител С. В. Б. срещу определение № 467 от 5 септември 2025г. по т. д. № 183/2025г. на Софийски окръжен съд, III търговски състав, с което производството по делото е прекратено (при допусната очевидна фактическа грешка в годината на образуване на делото вместо 2025г. е посочена 2023г.).

За да постанови определението си, СОС е приел, че на ищцата са дадени указания да посочи кой е ответник по иска, с оглед противоречието между обстоятелствена част и петитум, и да представи удостоверение за актуално състояние на чуждестранния застраховател, в случай че предявява иск срещу него, като с молба от 04.09.2025г. тя е посочила, че ответник е „Граве Румъния Застраховане СА“, и е представила удостоверение от ТР на **********от което е установено, че дружеството е заличен търговец, като заличаването е вписано на 21.08.2000г. Така съдът е достигнал до извод, че ответникът като заличен търговец не е „пасивно легитимиран по иска“ и искът е недопустим, поради което е прекратил производството по делото.

Частната жалбоподателка иска отмяна на определението с доводи, че е незаконосъобразно. Относимите към неправилността на атакувания акт доводи са, че съдът не е указал в какво се състои противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

1

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима правото на жалба е упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (чл.

274, ал. 1, т. 1 ГПК), жалбата е подадена от легитимирано лице в срок и е редовна, а по същество основателна.

В. С. Б. чрез законния си представител С. В. Б. е предявила искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейните баба и дядо, загинали при ПТП, причинено от румънски гражданин – водач на товарен автомобил на територията на РБ, чиято гражданска отговорност като водач е била застрахована в посочена застрахователна компания, посочена като ответник, като след името й е добавен предлогът „чрез“ и е изписано името на кореспондента й за територията на РБ; името на застрахователя със седалище в Румъния е изписано в исковата молба на латиница.

С разпореждане от 28.07.2025г. СОС е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис, да посочи името и адреса на ответника на български език; да уточни кой е ответникът, поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба; да представи удостоверение за актуално състояние на застрахователното дружество със седалище в Румъния с превод на български език, в случай че това е ответникът. Указани са и неблагоприятни последици при бездействие.

С молба от 04.09.2025г., в предоставения срок, ищцата е посочила, че името и адреса на ответника са „Граве Румъния Застраховане СА“, приложила е удостоверение за актуално състояние и в превод на български език, в което е удостоверено, че „Граве Румъния Застраховане СА“ АД е заличено на 18.08.2000г. и последното вписване за това дружество в ТР на Румъния е от 21.08.2000г.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Процесуалната правоспособност (чл. 27, ал. 1 ГПК) е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно и във всяко положение на делото следва да вземе предвид липсата й (арг. чл. 101, ал. 1 ГПК). При неустановена по делото процесуална правоспособност (не се касае за пасивна материална легитимация, която се разглежда по съществото на спора при установяване на реалните страни по спорното материално правоотношение), съдът е адресат на задължение да укаже на страната к а к д а отстрани нередовността на процесуалното действие (предявяване на искове срещу неправосубектна страна) и да определи срок за поправката (чл. 101, ал.1, изр. 2 ГПК) . В разглеждания случай основателно частната жалбоподателка поддържа, че съдът не е указал в какво се състои противоречието в исковата й молба относно индивидуализацията на ответника (цитирани са чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.

2

5 ГПК без да е указано словесно в какво се състои откритото противоречие – напр. че заедно със застрахователното дружество е посочено и наименованието на кореспондента му за РБ), което е довело и до незаконосъобразно прекратяване на производството по делото срещу посочения от нея ответник, при положение, че указанията към нея не са били ясни и точни, съответни на констатираната нередовност на процесуалното действие. Иначе, принципно съответни на нередовността на процесуалното действие са указанията на съда ищецът да представи доказателства за правосубектност на търговско дружество – ответник, в случай, че съдът не може да извърши служебно справка в съответен регистър, удостоверяващ правосубектността, а при положение, че срокът за снабдяването с такива и представянето им пред съда е недостатъчен, ищецът може да поиска продължаването му (чл. 63, ал. 1 ГПК ). В случая следва да се има предвид и, че съдът е адресат на задължение, щом при проверката на процесуалната легитимация на страните - абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, установи, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник (вкл. и срещу несъществуващо към датата на твърдяното застрахователно покритие застрахователно дружество), да укаже на ищеца, при указани неблагоприятни последици при бездействието му, да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник.

По изложените съображения САС прие, че обжалваното определение подлежи на отмяна поради незаконосъобразно прилагане като резултат на последиците, предвидени в чл. 101, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 467 от 5 септември 2025г. по т. д. № 183/2025г. на Софийски окръжен съд, III търговски състав.

Връща делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите към настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. София, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503452 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на В.

С. Б. чрез законния й представител С. В. Б. срещу определение № 467 от 5 септември 2025г. по т. д. № 183/2025г. на Софийски окръжен съд, III търговски състав, с което производството по делото е прекратено (при допусната очевидна фактическа грешка в годината на образуване на делото вместо 2025г. е посочена 2023г.).

За да постанови определението си, СОС е приел, че на ищцата са дадени указания да посочи кой е ответник по иска, с оглед противоречието между обстоятелствена част и петитум, и да представи удостоверение за актуално състояние на чуждестранния застраховател, в случай че предявява иск срещу него, като с молба от 04.09.2025г. тя е посочила, че ответник е „Граве Румъния Застраховане СА“, и е представила удостоверение от ТР на **********от което е установено, че дружеството е заличен търговец, като заличаването е вписано на 21.08.2000г. Така съдът е достигнал до извод, че ответникът като заличен търговец не е „пасивно легитимиран по иска“ и искът е недопустим, поради което е прекратил производството по делото.

Частната жалбоподателка иска отмяна на определението с доводи, че е незаконосъобразно. Относимите към неправилността на атакувания акт доводи са, че съдът не е указал в какво се състои противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

1

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима правото на жалба е упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (чл.

274, ал. 1, т. 1 ГПК), жалбата е подадена от легитимирано лице в срок и е редовна, а по същество основателна.

В. С. Б. чрез законния си представител С. В. Б. е предявила искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейните баба и дядо, загинали при ПТП, причинено от румънски гражданин – водач на товарен автомобил на територията на РБ, чиято гражданска отговорност като водач е била застрахована в посочена застрахователна компания, посочена като ответник, като след името й е добавен предлогът „чрез“ и е изписано името на кореспондента й за територията на РБ; името на застрахователя със седалище в Румъния е изписано в исковата молба на латиница.

С разпореждане от 28.07.2025г. СОС е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис, да посочи името и адреса на ответника на български език; да уточни кой е ответникът, поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба; да представи удостоверение за актуално състояние на застрахователното дружество със седалище в Румъния с превод на български език, в случай че това е ответникът. Указани са и неблагоприятни последици при бездействие.

С молба от 04.09.2025г., в предоставения срок, ищцата е посочила, че името и адреса на ответника са „Граве Румъния Застраховане СА“, приложила е удостоверение за актуално състояние и в превод на български език, в което е удостоверено, че „Граве Румъния Застраховане СА“ АД е заличено на 18.08.2000г. и последното вписване за това дружество в ТР на Румъния е от 21.08.2000г.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Процесуалната правоспособност (чл. 27, ал. 1 ГПК) е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно и във всяко положение на делото следва да вземе предвид липсата й (арг. чл. 101, ал. 1 ГПК). При неустановена по делото процесуална правоспособност (не се касае за пасивна материална легитимация, която се разглежда по съществото на спора при установяване на реалните страни по спорното материално правоотношение), съдът е адресат на задължение да укаже на страната к а к д а отстрани нередовността на процесуалното действие (предявяване на искове срещу неправосубектна страна) и да определи срок за поправката (чл. 101, ал.1, изр. 2 ГПК) . В разглеждания случай основателно частната жалбоподателка поддържа, че съдът не е указал в какво се състои противоречието в исковата й молба относно индивидуализацията на ответника (цитирани са чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.

2

5 ГПК без да е указано словесно в какво се състои откритото противоречие – напр. че заедно със застрахователното дружество е посочено и наименованието на кореспондента му за РБ), което е довело и до незаконосъобразно прекратяване на производството по делото срещу посочения от нея ответник, при положение, че указанията към нея не са били ясни и точни, съответни на констатираната нередовност на процесуалното действие. Иначе, принципно съответни на нередовността на процесуалното действие са указанията на съда ищецът да представи доказателства за правосубектност на търговско дружество – ответник, в случай, че съдът не може да извърши служебно справка в съответен регистър, удостоверяващ правосубектността, а при положение, че срокът за снабдяването с такива и представянето им пред съда е недостатъчен, ищецът може да поиска продължаването му (чл. 63, ал. 1 ГПК ). В случая следва да се има предвид и, че съдът е адресат на задължение, щом при проверката на процесуалната легитимация на страните - абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, установи, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник (вкл. и срещу несъществуващо към датата на твърдяното застрахователно покритие застрахователно дружество), да укаже на ищеца, при указани неблагоприятни последици при бездействието му, да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник.