Определение № 792 от 09.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 792 гр. Ловеч, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500594 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Постъпила е частна жалба №9858/05.09.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане №2202/23.0.8.2024 г. по гр.д. №1223/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Посочва се, че в чл. 410 от ГПК изчерпателно са изброени писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя. Разсъждава се относно договора за цесия, като такъв ,който не есключен с потребител и не следва да бъде третиран в хипотезата начл. 410, ал.3 от ГПК. Посочва се, че не е необходимо да се изследва дали длъжникът е уведомен за цесията и не е необходимо да се прави проверка на предпоставките за уважаване на иска в заповедното производство.Жалбоподателят обсъжда съдебната практика,че доказването на факта на прехвърляне е въпрос на установяване в хода на исковото производство и се цитират конкретни съдебни решения. .Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 28.08.2024 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена по същия ред на 03.09.2024 г. Следователно е спазен законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление №7271/27.06.2024 г. на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, за вземане в размер на 973.57 лева - главница, 1

242.69 лева – договорна лихва за периода от 21.01.2022 г. до 03.03.2023 г., 109.15 лева – обезщетение за забава за периода от 04.03.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Задължението е твърди, че е формирано по договор за потребителски кредит от 07.01.2022 г. на длъжника с „Вива кредит“ООД.Излага се в заявлението, че вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания „ по силата на приложение №1/03.10.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 година. По договор за потребителски кредит №577****/07.01.2022 г., е предоставен потребителски кредит в размер на 3765.36, а общата стойност на плащанията е възлизала на 1000 лева и е дължима договорна лихва в размер на 258.20 лева. Срокът на кредита е бил до 03.03.2023 г. на месечни вноски и срокът да договорът е изтекъл, заемодателят не е изплатил остатъчните вноски по договора.

От приложения договор за кредит от 07.01.2022 г. е видно, че стойността на кредита възлиза на 1000 лева- главница.

С разпореждане № 1913/25.07.2024 г. Ловешки районен съд е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД-град София в 3-дневен срок от връчване на съобщението с писмена молба в електронна форма, да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата /само чистата стойност на заема или и други вземания/, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на заема или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и на кои вноски, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за заем, са прехвърлени на заявителя и че той е новият му кредитор, т.е. кога е получено от длъжника посоченото уведомително писмо с обратна разписка. Подадена е писмена молба №8809/06.08.2024 г., ,в която е посочено, че длъжникът е извършил погасителни плащания в размер на сумата 80 лева, от които главница-26.43 лева, договорна лихва -15.51 лева, неустойки -13.98 лева и застраховки от 24.08 лева, конкретизирани са размера на договорна лихва и мораторна лихва и е посочено, че са начислени единствено върху главницата и са вписани конкретно по размер и дата на падеж просрочените вноски.

Произнесено е разпореждане разпореждане №2202/23.0.8.2024 г. по гр.д. №1223/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. А. Г. изцяло,поради неотстраняване на нередовностите .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които 2 произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението, те не са изпълнени.Жалбоподателят, не е заявил как е ГПР като конкретна величина, а се е позовал на допускания.

Следователно заявителят не е изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Следва да се отбележи, че посочената главница 973.57 лева е формирана при неотчитане на действащите клаузи на договора, предвид извършеното плащане на 80 лева първа и частично втора вноска и погасяването с нея на недължими неустойка и застраховки.

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителяжалбоподател, но в молбата от 06.08.2024 г. г. няма никаква информация относно начина на формиране на ГПР.Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /. В действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК. В този смисъл няма противоречие с цитираното решение на СЕС от жалбоподателя и разрешението по казуса от настоящата инстанция. Още повече, че в актуалната практика на СЕС- Решение от 17 януари 2023 година C‑379/21с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил в Съда на 17 юни 2021 г. е постановено ,че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с 3 възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. В такава насока е от и решение 30 юни 2022 година По дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г.- Член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно съобщение на твърдяната цесия в негова полза .

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №2202/23.0.8.2024 г. по гр.д. №1223/2024 г. на Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А , като законосъобразно, разпореждане

№2202/23.0.8.2024 г. по гр.д. №1223/2024 г. на Ловешки районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4