Решение № 82 от 22.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Русе, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520101329 по описа за 2025 година

Б. Т. – юрисконсулт на „*******“ ЕООД, заявява, че на *******г. между „*******“ ЕАД (кредитор) и К. К. С. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит №********, по силата на който кредиторът се задължил да предостави заем на ответника при условията и сроковете на договора. Пояснява, че контрактът е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя и от отправяне на предложението, до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. На ответника била предоставена цялата информация, изискуема от закона, като договорът бил сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР при спазване приложимото законодателство.

По силата на процесния договор „*******“ ЕАД предоставило на ответника сумата 2500 лева, срещу поето от последния задължение да възстанови заема в срок до *********г. на 20 вноски, всяка в размер 174.90 лева, съгласно погасителен план. Контрагентите уговорили 41.24% фиксиран лихвен процент и 50% ГПР. Съобразно раздел Х, чл.2 от ОУ, кредитополучателят приел да заплати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска и да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнение на задълженията си – раздел VІ, чл.7 от ОУ.

Във връзка с възникналото облигационно правоотношение, К. С. сключил с „*******“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. На същата дата „*******“ ЕАД и „*******“ ЕООД сключили договор за поръчителство, по силата на който „*******“ ЕООД се задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя по Договор за потребителски кредит №********.

Кредитополучателят не изпълнил задълженията си произтичащи от контракта, поради което, на *******г., поръчителят погасил дълга в размер на: 2500 лева – главница; 998 лева – договорна лихва за периода *******г. – *********г.; 1694.72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.

На ******г. „*******“ ЕООД уведомило по електронната поща длъжника за извършеното плащане и за задължението му по Договора за предоставяне на поръчителство 1 в размер на 2777.80 лева, включително сумата 1548.82 лева – обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на ********г.

„*******“ ЕАД и „*******“ ЕООД цедирали на „*******“ ЕООД вземането по процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.

Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за извършената цесия.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*******г. по описа на РРС срещу К. К. С. за сумите: 2500 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*******г.; 2777.80 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 998 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*******г. за периода *******г. – *********г.;

1694.72 лева – законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит №********/*******г. за периода *******г. – 28.06.2024г.; 1548.82 лева – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство за периода *******г. – 28.06.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

Предвид дадените от заповедния съд указания, Б. Т. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К. К. С., ЕГН ********** дължи на „*******“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление – гр.София, ********* сумите: 2500 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*******г.; 2777.80 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 998 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*******г. за периода *******г. – *********г.; 1694.72 лева – законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит №********/*******г. за периода *******г. – 28.06.2024г.; 1548.82 лева – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство за периода *******г. – 28.06.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.М. А. – особен представител на ответника К. К. С. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенциите.

Оспорва твърдението, че процесните договори са били сключени от К. С., който е приел отправеното от кредитора предложение. Поддържа, че ответникът не е получил заемната сума.

Излага доводи за недействителност на договорът за потребителски кредит. В тази връзка сочи, че отпускането на кредита е обусловено от предоставяне на поръчителство от юридическо лице, одобрено от кредитора, а именно „*******“ ЕООД, което е свързано с „*******“ ЕАД лице, т.е. налице е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възнаграждение. Поради това счита, че възнаграждението на поръчителя е следвало да се включи в ГПР, което кредиторът не е сторил. Твърди, че с включване на тези разходи в ГПР, то те биха надвишили многократно нормативно установения размер. Прави извод, че на това основание договорът за кредит се явява недействителен, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Поддържа, че от приложените към исковата молба документи, не става ясно дали вземането, произтичащи от процесния договор за кредит е цедирано на ищцовото 2 дружество, тъй като към договорът за продажба и прехвърляне на вземания не е налично Приложение №1, позволяващо индивидуализиране на спорното вземане.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На *******г. между „*******“ ЕАД и К. К. С. е сключен при общи условия Договор за потребителски кредит №********, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 2500 лева, със срок на погасяване – 20 месеца, чрез 20 погасителни вноски всяка в размер на 174.90 лева, при лихвен процент на кредита – 41.24%, ГПР – 50%, общ размер на плащанията 3498 лева.

Съгласно чл.4 от Договора, кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение на кредитора под формата на: банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „*******“ ЕАД юридическо лице (поръчител), като при непосочване на обезпечението, заявлението ще се считало за неодобрено.

На същата дата са сключени още два договора:

1. Договор за предоставяне на поръчителство със страни: „*******“ ЕООД – поръчител и К. К. С. – потребител с предмет: задължение на поръчителя да сключи договор за поръчителство с „*******“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „*******“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, а потребителят се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 138.89 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Съгласно раздел ІV, чл.8, ал.4 от контракта, К. С. приел да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „*******“ ЕООД или на „*******“ ЕАД. Пояснено е, че „*******“ ЕАД е овластено да приема вместо „*******“ ЕООД изпълнение на задължението на потребителя за заплащане уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение.

2. Договор за поръчителство със страни: „*******“ ЕАД и „*******“ ЕООД – поръчител и предмет: задължение на поръчителя да отговаря пред „*******“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит. Според чл.3, ал.2 от контракта, „*******“ ЕООД остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6 – месечен срок от него.

На ********г. е сключен договор за цесия, по силата на който „*******“ ЕАД и „*******“ ЕООД прехвърлили на „*******“ ЕООД вземания, произтичащи от сключени договори за кредит.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед №********г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*******г. по описа на РРС срещу К. К. С. за сумите: 2500 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*******г.; 2777.80 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 998 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*******г. за периода *******г. – *********г.; 1694.72 лева – законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит №********/*******г. за периода *******г. – 28.06.2024г.; 1548.82 лева – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство за периода *******г. – 28.06.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането; разноски в размер на: 190.39 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд, указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.

3

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2500 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*******г.; 2777.80 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 998 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*******г. за периода *******г. – *********г.; 1694.72 лева – законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит №********/*******г. за периода *******г. – 28.06.2024г.; 1548.82 лева – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство за периода *******г. – 28.06.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №********г., издадена по ЧГД №*******г. по описа на Районен съд - Русе.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №*******г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „*******“ ЕООД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.

Основателността на иска с правно основание чл.422 ГПК е обусловен от осъществен фактически състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за потребителски кредит сключен на *******г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение задължението на първия кредитор да предостави временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.