Решение № 1142 от 12.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330115361 по описа за 2024 година

Ищцата Р. П. Л., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „****“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. С. М., е предявила против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор С. Я. и против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя И. Ш., субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 11.07.2022 г., по силата на който на последната била отпусната сумата от 2050 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 23,09% и ГПР 25,84%. Било уговорено заемната сума да бъде върната на 18 погасителни вноски в срок до 20.01.2024 г. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

10, т. 11, чл. 16, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 и сл. ЗЗП. Едновременно с договора за потребителски кредит и за обезпечаване на задълженията на потребителя по него между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от 11.07.2022 г. Твърди, че и този договор е недействителен, предвид естеството на взаимоотношенията и връзката му с договора за кредит. Излага, че и двата договора – този за кредит и този за поръчителство, са недействителни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, 1 т. 9-11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.

143 ЗЗП. Недействителността на договорите обуславят връщането на всичко платено по тях с изключение на главницата по Договор за кредит № *******/11.07.2022 г., като получени без правно основание. Твърди, че на 20.09.2023 г. ищцата е заплатила предсрочно задълженията си към „Кредисимо“ ЕАД по Договор за кредит № ******/ 11.07.2022 г. и към „Ай Тръст“ ЕООД по договора за поръчителство от 11.07.2022 г. и поради недействителността на договорите ответниците получили без правно основание сума за възнаградителна лихва за периода 11.07.2022 г. – 20.09.2023 г. и възнаграждение гаранция по договор за поръчителство. Със становище с вх. № ***** от 14.11.2024 г., ищецът излага, че липсва основание за съединяване на настоящото гражданско дело с гр. д. № 15336/ 2024 г. по описа на ПРС, ХХІ гр. с., поради липса на връзка между двете производства, предвид различния им предмет. Счита, че не на налице основанията на чл. 213 от ГПК. Сочи също така, че предвид признанието на ответниците в отговорите на исковата молба, че в посочените в договора размер на ГПР е включена възнаградителната лихва и предвид посочените размери на извършените плащания от страна на ищцата, оттегля искането си за допускане на ССчЕ. Прави и искане по чл. 214, ал. 1 от ГПК, като моли да бъде допуснато изменение на предявените осъдителни искове, чрез намаляване на размерите на същите, като за разликата от първоначално предявените, прави оттегляне на исковете, както следва: по иска срещу „Кредисимо“ ЕАД намалява размера на иска от първоначално предявения от 772,98 лв. на 102,71 лв., като за разликата оттегля претенцията. По иска против „Ай Тръст“ ЕООД – моли същият да се счита предявен в размер на сумата от 207,03 лв., като за разликата до първоначално предявения от 1556,10 лв., оттегля исковата претенция.

С оглед горното, моли ответникът „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 102,71 лв. – получена без основание за възнаградителна лихва за периода 11.07.2022 г. – 20.09.2023 г. по недействителен Договор за потребителски кредит № ***** от 11.07.2022 г., ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 207,03 лв. – получена без основание за възнаграждение за поръчител по договор за поръчителство от 11.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 03.09.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски. В съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо” ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Счита исковата молба за нередовна.

Прави искане по реда на чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото гр. д. № 15361/2024 г. с гр. д. № 15336/2024 г. по описа на ПРС, ХХІ гр. с.

Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ***** от 11.07.2022 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 11.07.2022 г.

Не оспорва обстоятелството, че по договора за потребителски кредит на ищцата е предоставена сумата от 2050 лв., както и обстоятелството, че последната е погасила 2 дължимите суми по договора за кредит предсрочно.

Твърди, че поради предсрочно погасяване на кредита, на ищцата била начислена и същата заплатила възнаградителна лихва в размер на 102,71 лв. за периода от усвояване на главницата до датата на предсрочното погасяване – 05.09.2022 г. Твърди, че общо заплатената от ищцата сума по договора за кредит и по договора за поръчителство е в размер на 2492,07 лв. Сумата е платена по сметка на „Кредисимо“ ЕАД и е разпределена за погасяване задълженията му както следва: 2050 лв. – главница по договора за кредит; 102,71 лв. – договорна лихва по договора за кредит за периода от датата на усвояването му до 05.09.2022 г.; 207,03 лв. – възнаграждение за предоставеното поръчителство до договора за поръчителство от 11.07.2022 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като останала неразпределена сума от 132,33 лв. след погасяване задълженията на ищцата по договора за кредит и този за поръчителство, като към датата на подаване на отговора на исковата молба, до ответното дружество не е отправяно искане за възстановяването й.

Излага, че нямало нарушения на ЗПК - изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било спазено; сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит; ищецът имал възможност да избере сключване на обезпечен или необезпечен кредит; нямало основание възнаграждението на поръчителя да бъде включено в ГПР по кредита; договорът за поръчителство бил такъв за поръчка и възнаграждението било дължимо на поръчителя, а не на кредитора. Договорите били действителни, като единствено можело да се приеме, че клаузата за възнаграждение за поръчител противоречи на добрите нрави. Евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство не водела до недействителност на договора за кредит.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такива на ищеца.

Със становище с вх. № ***** от 12.12.2024 г., ответникът, поддържа искането си по реда на чл. 213 ГПК. Не възразява спрямо оттеглянето на искането на ищеца за допускане на ССЕ. Не възразя и спрямо изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК, посредством намаляването му от 772,98 лв. на 102,71 лв.

В с.з. страната не се явява, но чрез пълномощника си взема писмено становище.

В срока по чл. 131 ГПК и ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва твърдението, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит от 11.07.2022 г., както и, че между ищеца и „Ай Тръст“ бил сключен договор за поръчителство от 11.07.2022 г.

Не оспорва предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит, но заплатеното от ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство било в размер на 207,03 лева за периода 20.08.2022 г. - 20.09.2022 г., а не 1556,10 лева. Сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит, а възнаграждението не следвало да се включва в ГПР - кредиторът нямало как да знае какво 3 възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор. Потребителят можел да избере сключване на необезпечен кредит. Свързаността между ответниците не водела до скрито оскъпяване на кредита. Потребителят имал възможност да избере начин на заплащане на възнаграждението с вноските по кредита, което го поставяло във финансово по-благоприятна позиция.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такива на ищеца.

С молба с вх. № ***** от 04.12.2024 г., ответникът поддържа искането на другия ответник по реда на чл. 213 ГПК. Не възразява срещу оттеглянето на искането на ищеца за допускане на ССЕ. Не възразява и спрямо поисканото от ищеца намаляване размера на предявените осъдителни претенции.

В съдебно заседание страната също не се явява, но чрез пълномощника си взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от 11.07.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 2 050 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 18 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 23, 09 % и ГПР- 25, 84 % и общ размер на всички плащания- 2 246, 18 лева.

Според справка от „Кредисимо” ЕАД, ищецът е заплатил по кредита сума в общ размер на 2 492, 07 лева, разпределена, както следва: главница- 2 050 лева, лихва- 102, 71 лева, вноска по поръчителство- 207, 03 лева и неразпределена сума- 132, 33 лева.

Между ищеца и „Ай Тръст” ЕООД 11.07.2022 г. е сключен договор за поръчителство, с който вторият ответник се задължава да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му по договора за заем, срещу възнаграждение за тази услуга в общ размер на 1 770, 88 лева, платимо с месечните вноски по договора за кредит.

Като писмени доказателства са представени договорите за кредит и за поръчителство, ведно с погасителен план по тях, СЕФ и общи условия.

Видно от удостоверение № *******/ 10.11.2023 г., издадено от „Ай Тръст” ЕООД ищецът не дължи суми и няма задължения по договора за поръчителство.

Според справка- извлечение от системата на „Ай Тръст” ЕООД от „Кредисимо” ЕАД е постъпила сумата от 207, 03 лева- администрирано плащане по договор за поръчителство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. „Кредисимо” ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 4 публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.