Решение № 122 от 21.10.2026, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 184/2026
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- Симеон Стефанов Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. С., 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200184 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалбата на Д. Н. К., с ЕГН **********, от гр. С., против НП № 26-0338-000076 от 27.03.2026 г. издадено от Началник на РУ С..
С обжалваното НП, на жалбоподателката, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР. В жалбата се излагат подробни съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП. Твърди се, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като автомобила бил с регистрационни табели и редовни документи, ползвани инцидентно от жалбоподателката, а собственика му никога му никога не е бил уведомяван за служебно прекратена регистрация. Аргументи в тази насока, за това оплакване се извеждат и от Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Общо събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и ВАС. Прави се искане за отмяна на НП. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените основания. Ответникът по жалбата РУ С., не изпраща представител. С придружително писмо към преписката е изложено искане, жалбата да бъде отхвърлена, а НП да бъде потвърдено. Изложено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Като обсъди становищата на страните и събраните по делото 1 доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС. Установява се от постановлението на прокуратурата, че на 09.12.2025 г., около 13:45 часа в гр.
С., по ул. „П. В. З.“ е управлявала лек автомобил марка „Смарт Форту“ купе, с рег. № СО 3534 СТ, собственост на нейния баща. Автомобилът бил снабден с валидни регистрационни табели. Жалбоподателката имала у себе си и валидно свидетелство за регистрация на МПС. Била е извършена проверка от служители на РУ С. и при справка в информационната система на МВР било констатирано, че за автомобила няма данни за действаща застраховка ГО, поради което в системата е отразено служебно прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Бил съставен АУАН, с посочен номер. Установи се без съмнение, че нито на собственика на автомобила, нито на жалбоподателката е било съобщавано от администрацията, за стореното прекратяване на регистрацията на автомобила. По делото е представена застрахователна полица, за сключена задължителна застраховка ГО, със застрахователно акционерно дружество „Армеец“, която е сключена след часа на проверката, още в същия ден 09.12.2025 г. Материалите от проверката били изпратени на РП С., за преценка относно признаци на престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК. С постановление от 25.02.2026 г., прокурор при РП С. е постановил отказ от образуване на ДП, поради липса на състав на престъпление, тъй като от субективна страна, липсва умисъл у дееца. Въз основа на постановлението на РП С., Началника на РУ С., без да провежда допълнително разследване, е издал процесното НП № 26-0338-000076 от 27.03.2026 г., с което е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. НП страда от съществени пороци, засягащи изискванията по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Констатира се съществено вътрешно противоречие в описанието на нарушението относно датата на извършването му. В НП са посочени две дати на извършване на вмененото административнонарушение, а именно 09.12.2025 г., около 13:45 часа и 19.12.2025 г., около 13:45 часа. Разминаването с 10 дни, относно времето на твърдяното деяние, съставлява неяснота в обжалваното НП, която пряко лишава привлеченото лице от възможността да узнае за какво нарушение е било наказано. Това е груб порок на обжалвания акт, който е самостоятелно основание за неговата отмяна. На следващо място се констатира, че в НП е посочен признак от обективната действителност, който освен неверен, води и до вътрешна противоречивост на НП. В обстоятелствената част на НП е посочено, че лицето действа като водач, лишен от свидетелство за управление на МПС, без това обстоятелство да е възпроизведено по нататък и за него да е наложено съответстващо административно наказание и без за такова 2 обстоятелство въобще, където и да е в преписката да се съдържат каквито и да е данни. При наличие на горните съществени процесуални нарушения, съдът намира за безпредметно обсъждане на установените по делото основания, за извод за материална незаконосъобразност и несъставомерност на деянието.
Ето защо, НП следва да бъде отменено изцяло, само на посочените процесуални основания, без спора да бъде разглеждан по същество.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съобразно доказаните разноски от 300 евро, посочени в договора за правна защита и съдействие. По направеното от ответника по жалбата, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира възражението за неоснователно.
Претендирания размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената по него правна защита. Размера се явява справедлив, съразмерен и съобразен с правната уредба, установяваща минимални размери на възнагражденията за адвокатска работа. Ето защо разноските трябва да се присъдят в пълния им претендиран и заплатен размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 26-0338-000076 от 27.03.2026 г., издаден от Началник на РУ С..
ОСЪЖДА ОД МВР София да заплати на Д. Н. К., с ЕГН **********, сумата от 300 евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област, по реда на глава 12 от АПК, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3