Решение № 794 от 28.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. П.,28.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия

Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№3155 по описа за

2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата си молба срещу „И. П.“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П., ул.“И. В.“№5, ет.1 офис, представлявано от управителя Д. Г. ищецът „Д. с. ПЗ“

ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Г. Б.“№139, ет.1 ап.3 представлявано от управителя Д. И. М. твърди, че с ответника са сключили договор за извършване на ДДД-обработки от 18.01.2018г. по силата на този договор ищецът извършвал ежемесечни ДДС-обработки на обекти на ответното дружество в село Л. в периода месец януари –месец август 2018г. Уговореното възнаграждение било в размер на 120 лв. за една обработка. За извършените обработки са издадени потвърдителни протоколи, както и фактура , по която не е извършено никакво плащане, а именно: фактура№361 от 07.01.2019г.. Твърди се, че през месец септември 2018г, когато трябвало да се извърши нова ДДД-обработка в обектите на ответното дружество , ищецът не бил допуснат до същите и бил възпрепятстван да извърши работата си. По този начин ответното дружество прекратило договора без писмено предизвестие , което е нарушение на чл.6.7 от същия.Ищецът твърди, че на основание чл.6.8 от договора ответникът му дължи неустойка в размер на общата стойност на същия а именно 1320лв. Ответникът отказал да заплати договореното възнаграждение в размер на аз извършените ДДД обработки, както и посочената по-горе неустойка. Поради тези обстоятелства на 16.05.2019г ищецът изпратил на ответника покана за доброволно уреждане на спора. На същата дата получил отговор, с който ответникът отказва да му плати. Ето защо на 20.06.2019г ищецът подал до РС-П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Било образувано ч.гр.д.№2569/2019г по описа на РС-П.. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за слените суми главница в общ размер от 2520лв., то които 1200лв. възнаграждение за извършени ДДД обработки и 1320 лв. дължима неустойка на основание чл.6.8 от договора, мораторна лихва в размер на 114.81 лв. за периода от 08.01.2019г до 20.06.2019г. Ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което е обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да са приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за горните суми. Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорва твърдението за възникнало облигационно отношение между страните по посочения договор като се твърди, че Д. Г. не познава законовия представител на ищцовото дружество и не е сключвал договор с него. Оспорва се истинността на процесния договор като се твърди, че договорът не е подписван от управителя на ответното дружество. Оспорва се дължимостта на исковите суми. Твърди се, че за периода от месец януари 2018г до 26 септември 2018г дезинсекция и дезинфекция в обектите на ищцовото дружество е извършвана от лицето К. М., която след всяко посещение е получавала своето възнаграждение за извършената работа , без да издава какъвто и да било документ. Моли се съда да постанови решение, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2569/2019г. по описа на РС-П., че със заявление, депозирано на 20.06.2019г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Издадена е Заповед №1462/21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „И. П.“/ ответникът по настоящото дело/ да заплати на „Д. с. Пз“ЕООД главница в размер на 2520лв., обезщетение за забава в размер на 113.81лв. за периода 08.01.2019г до 20.06.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 20.06.2019г до окончателното изплащане на вземането.В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължение за заплащане на извършени ДДД обработки съгласно договор от 18.01.2018г, за които е издадена фактура№361/07.01.2019г. В точка 12 от заявлението е уточнено, че общо претендираната главница от 2520 лв. включва сумата от 1200лв. дължимо възнаграждение за извършената ДДД-обработка, за което е издадена фактура №361/07.01.2019г и сумата от

1320лв. неустойка за едностранно прекратяване на договора без предизвестие уговорена в чл.6.8 от договора.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане №8589 от 27.06.2019г заповедният съд е указал на заявителя/ ищеца по делото/ да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 01.07.2019г и в законовустановения срок/ исковата молба е подадена по пощата на 31.07.2019г/ ищецът е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното :

От представеното по делото писмено доказателство в оригинал съдържащ се на лист 49 от делото/ и от разпита на свидетеля Й. Е. се установи, че на 18.01.2018г между ищцовото дружество в качеството на изпълнител и ответното дружество в качеството на възложител е сключен договор със следният предмет: изпълнителят се е задължил да извърши оценка на степента на заразеност на обектите на възложителя, да осъществи подбор на препаратите за работа в зависимост от конкретните дадености на обекта, да изготви проект за извършване на дезинсекция и дератизация и да извършва дезинсекция, дезинфекция и дератизация според сезона – по преценска на специалиста, извършващ инспекция на обекта. Страните са уговорили да се подписват протокол след извършване на инспекция или обработка. Договорът е сключен за срок от една година за извършване на 11 обработки или инспекции. Съгласно т.3.5 от договора изпълнителят се е задължил да издава фактура на възложителя след всяка обработка на обектите . Съгласно т.3.6 от договора изпълнителят има право да възложи извършване на някои операции по обработките на друго лице, ако това се наложи с оглед на качественото контролиране на инсектите.Съгласно т.4.2 от договора възложителят е длъжен да заплаща договореното възнаграждение на изпълнителя по банков път или в брой не по-късно от три работни дни след фактурирането.Съгласно т.5.1 за изпълнение на възложената работа възложителят дължи възнаграждение в размер на 1320лв. за целия срок на договора.

Цената на една обработка е 120лв. Видно от т.5.2 плащането се извършва на равни месечни вноски по банкова сметка *** ***с Банк или в брой. Съгласно т.6.6 договорът продължава за неопределен срок в случай, че възложителят не уведоми писмено изпълнителя за неговите намерения до един месец преди изтичане на настоящия договор. Съгласно т.6.7 договорът може да бъде прекратен при взаимно съгласие или с тримесечно предизвестие. При едностранно прекратяване на договора без предизвестие неизправната страна дължи неустойка в размер на общата стойност на договора.

Ищцовото дружество е издало фактура

№361/07.01.2019г / неоспорена от ответника/ , в която е описано, че са извършени 8 броя дезинсекции и дератизации за периода месец януари месец август по коментирания по-горе договор с единична цена 120 лв. и обща цена 960лв.Отразено е във фактурата, че е извършен обработка на кафе в село Л. четири пъти с единична цена 60 лв. и обща стойност 240лв. Общата стойност по фактурата е 1200лв. без ДДС. Във фактурата е посочен начин на плащане : платежно нареждане.

Ищцовото дружество е представило 12 броя протоколи за ДДД обработка/ съдържащи се на листове 7 до 11 от досието на делото/ неоспорени от ответната страна , потвърждаващи изпълнението на дейности, свързани с дезинсекции и дератизации в обекти на ответника в село Л., всички протоколи подписани от ответника. Тези 12 броя потвърдителни протоколи са издадени за периода 31.01.2018г до 28.08.2018г.и всички са подписани. Видно от протоколите на

31.01.2018г в обект- кафе аператив на ответника в село Л. са извършени дезинсекция и дератизация. На

26.02.2018г е извършена дератизация в обект – Цех за месо. На 29.03.2018г е извършена дератизация в обект- цех за месо. На 24.04.2018г е извършена дератизация в обект цех за месо. На

31.05.2018г е извършена дератизация в обект –кафе аперитив. На 31.05.2018г е извършена дезинсекция в цех за месо. На 28.06.2018г е извършена дезинсекция в кафе аперитив и на същата дата е извършена дератизация в същия обект.На 31.07.2018г е извършена дератизация в обект-кафе аператив и на същата дата е извършена дезинсекция в обект-цех за месо. На 28.08.2018г е извършена дератизация в обект кафе аперитив и на същата дата е извършена дезинсекция в обект – цех за месо.

Ищецът е отправил писмена покана до ответника за заплащане на сумата от 1 200лв., за която е издадена фактура №361/07.01.2019г.за извършени дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация въз основа на договора от 18.01.2018г. както и лихва върху тази сума поради забава за плащане на главницата. Отправена е и покана за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението по т.6.7 от договора в размер на 1 320 лв. съгласно т.6.8 от договора. Тази покана е получена от ответника на 17.05.2019г. От ответникът е подаден отговор , с който изцяло се оспорва дължимостта на сумата по фактурата.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.Вещото лице е установило, че при ищеца процесната фактура №361/07.01.209г. е осчетоводена само с операцията „разчети с клиент „И. П.“.

Няма осчетоводяване на с операция „ закриване на задължението на клиент“.

Вещото лице не е установило плащане по фактурата. При ответника процесната фактура не е осчетоводяване.

От ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля К.

М. се установява, че свидетелката работи в ищцовото дружество на длъжност “ДДД обработки“.

Във връзка с процесния договор е извършвала ДДД обработки в обекти на ответника в село Л. като единият обект е цех за преработка на месо, а другия обект е кафе –аператив.Според свидетелката същата ежемесечно извършвала тези услуги съвместно с управителя на фирмата

Д. М., който е дезинфектор и изпълнява пръсканията и залаганията на препаратите, а свидетелката проверявала самите препарати. Според свидетелката преди всяко посещение в обектите се обаждала на Й. Е.. Свидетелката допълни, че контактували единствено с Е., който бил като управител, доверено лице и движел работите на италианеца в България .Свидетелката единствено знае, че управителят на ответното дружество е италианец и се казва Д., но не го е виждала.В протоколите за извършена обработка се подписвали лицата, които присъствали в обекта в момента на извършване на ДДД обработките. Свидетелката отрича при извършване на ДДД обработките да и е плащано на ръка като твърди, че всеки път Й. Е. се оправдавал, че няма пари,защото трябвало да плаща на работниците и да купува месо. Свидетелката уточни, че по силата на сключения договор са направили общо 12 обработки, от които 8 обработки на цеха и 4 обработки на обекта кафе аперитив, който функционирал като пицария. Било договорено плащането да се извършва след всяка обработка Свидетелката допълни, че управителят на ищцовото дружество е неин племенник.Според свидетелката последната ДДД обработка е била през месец август 2018г и след това не е ходила в обектите на ответника.Според свидетелката през 2018г Е. заминал за Ф. и преди да замина за Ф. му се обадила и го помолила да и плати. Е. и отговорил, че италианецът е направил голяма инвестиция . Според свидетелката, когато Е. заминал за Ф. оставил телефонен номер на една жена, която ще остане след като той замине, но М. не могла да се свърже с тази жена.