Определение № 573 от 30.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Кюстендил, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 9761/18.08.2025 г., подадена от „Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Д.Н.Н. и Ю.Б.Г. изпълнителни директори, чрез пълномощника им ст. юрк. Г. Л. П., срещу определение № 26007/23.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1800/2015 г., по описа на РС - Кюстендил, с което заповедният съд е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1057/30.10.2015 г., издадена по посоченото частно гражданско дело и е прекратил производството по същото.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на атакуваното определение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навежда, че по ч. гр. д. № 1800/2015 г., по описа на РС Кюстендил са издадени заповед № 1057 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист като след представяне на последния е образувано изпълнително дело № 119/2016 г. по описа на ЧСИ В.А., peг. № 742 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Кюстендил. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, са връчени лично на длъжника на 03.06.2016 г. Допълва, че след връчването на заповедта за изпълнение, срещу разпореждане № 6470/30.10.2015 г., с което е постановено незабавно изпълнение, е подадена частна жалба от длъжника В., като в резултат на обжалването е постановено определение по в. ч. гр. д. № 396/2016 г. по описа на ОС - Кюстендил, с което разпореждането е отменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист е обезсилен. Твърди, че на 16.06.2025 г., 9-години след като заповедта е била връчена на длъжника, в „Банка ДСК“ АД е получено съобщение по ч. гр. д. № 1800/2015 г., съгласно което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за банката е налице възможност в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Жалбоподателят поддържа, че дадените указания са неправилни, тъй като доколкото заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника 1 лично на 03.06.2016 г., то основанието за предявяване на установителен иск, посочено в съобщението на районния съд се явява невярно. Застъпва, че основанието, на което следва да бъде предявен иск, е от съществено значение както за страните, така и за правилното прилагане на закона, тъй като съгласно чл. 415, ал. 2 ГПК, когато съдът дава указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2, постановява и спиране на изпълнението. Сочи, че действащата редакция на ГПК към датата на връчване на заповедта за изпълнение и към датата на сезиране на съда, не предвижда възможност за предявяване на установителен иск при връчване на заповедта на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Поддържа, че доколкото дадените от заповедния съд указания са неправилни, неизпълнението им не следва да влече неблагоприятни последици за заявителя. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното определение. Моли служебно да бъде извършена проверка дали срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1800/2015 г. има подадено възражение по чл. 414 ГПК.

Ответникът по частната жалба - Н. Б. В., не е депозирал отговор в законоустановения срок.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По делото не е спорно, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД (понастоящем „Банка ДСК“ АД) срещу длъжника Н. Б. В., са издадени заповед за изпълнение № 1057/30.10.2015 г. и изпълнителен лист, по образуваното ч. гр. д. № 1800/2015 г. по описа на РС - Кюстендил. Видно от приложената към частната жалба разписка, намираща се на гърба на съобщение с изх. № 2906/12.04.2016 г., заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 03.06.2016 г.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило, в срока и по реда на чл. 414 ГПК (обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), възражение от Н. В., че не дължи претендираните парични суми.

С определение № 626/16.08.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 396/2016 г. по описа на ОС - Кюстендил, е отменено разпореждане № 6470/30.10.2015 г., с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е обезсилен издадения въз основа на него изпълнителен лист.

С молби с вх. № 6064/27.05.2025 г. и 6261/30.05.2025 г. „Банка ДСК“ АД е обърнало внимание, че по ч. гр. д. № 1800/2015 г., по описа на РС – Кюстендил, са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Посочило е, че разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, е било отменено, поради което взискателят е възпрепятстван да продължи принудителното изпълнение целящо удовлетворяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Уточнило е, че в банката не са постъпвали възражение от длъжника и разпореждане, указващо на заявителя, че следва да 2 предяви установителни искове за вземанията предмет на процесната заповед за изпълнение, поради което е отправило искане указания в такъв смисъл да му бъдат дадени.

С разпореждане № 260016/02.06.2025 г. заповедният съд, като е приел, че по делото е постъпило редовно депозирано писмено възражение с вх. № 13532/14.06.2016 г., е разпоредил на заявителя да бъде изпратено съобщение, в което да му се укаже, че следва в едномесечен срок от получаване на същото да предяви иск за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената по ч. гр. д. № 1800/2015 г., по описа на РС – Кюстендил заповед за изпълнение № 1057/30.10.2015 г., като депозира искова молба отговаряща на изискванията на чл. 127 - 128 ГПК, включително и като довнесе следващата се държавна такса и представи по заповедното дело доказателства, че е предявил иска в срок, като при неизпълнение на последното, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист, ако е издаден такъв.

В изпратеното до заявителя съобщение, получено на 16.06.2025 г. от юрк. С.П. (с представено по делото пълномощно), е посочено, че издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1800/2015 г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. На заявителя е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе дължимата държавна такса. В съобщението изрично е посочено, че при непредставяне на доказателства за предявен в срок иск, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

На 23.07.2025 г. РС - Кюстендил е постановил обжалваното определение, с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1057/30.10.2015 г., и е прекратил производството по ч. гр. д. № 1800/2015 г., като е изложил аргументи, че е изпълнена процедурата на чл. 415 ГПК, включително на заявителя са указани изрично последиците по чл. 415, ал. 5 ГПК. Съобщението за това е връчено на представител на „Банка ДСК“ АД на 16.06.2025 г., но до датата на постановяване на определението по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че до 16.07.2025 г. е заведен установителен иск по чл. 422, вр. 415 ГПК.

Спорен в настоящото производство е въпросът дали дадените от заповедния съд указания са били правилни и отличават ли се с необходимите яснота и прецизност, така че за заявителя да бъде безспорно какви действия следва да предприеме, за да продължи защитата на правата си по съдебен ред.

Както актуалната редакция на чл. 415 ГПК, така и действащата към 14.06.2016 г. – датата на подаване на възражението срещу процесната заповед за изпълнение, предвиждат, че при подадено в срок възражение, съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Предявяването на иск за съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение се налага, тъй като целта на заповедното производство е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно и създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника.

3

Подаването на възражение ясно демонстрира, че вземането не е безспорно, поради което, при желание от страна на заявителя, защитата на правата му следва да продължи именно чрез предявяване на иск за съществуване на вземането.

Действащата към днешна дата редакция на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда задължение за съда да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането си и в случай че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Искът, който следва да бъде предявен в тази хипотеза, е установителен по своя характер, какъвто е и искът, предявяван при подадено от длъжника възражение.

Действително, въпреки че в разпореждане № 260016/02.06.2025 г. заповедният съд, е приел, че на заявителя следва да бъдат дадени указания за предявяване на установителен иск поради постъпило редовно депозирано писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, в съобщението получено от „Банка ДСК“ АД на 16.06.2025 г. неправилно е посочено, че издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1800/2015 г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Посочената неточност, обаче, не е оказала влияние върху дадените указания и не е възпрепятствала заявителя да разбере какви последващи действия следва да предприеме за защита на правата си.

Със сезиращата съда въззивна жалба е представено съобщение с изх. № 2906/12.04.2016 г., видно от което заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 03.06.2016 г. Фактът, че заявителят е разполагал с тази информация води до извод, че при получаването на съобщението съдържащо указанията на заповедния съд, независимо от неточното посочване, че заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за заявителя е било ясно, че същата е връчена по реда на чл. 45 ГПК – лично. Разликата между дължимите действия в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и на т. 2 е, че в случай на издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК и връчена заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът, освен да даде на заявителя указания за предявяване на установителен иск, следва да постанови и спиране на изпълнението. Независимо че по ч. гр. д. № 1800/2015 г. е бил издаден изпълнителен лист, в конкретния случай заповедният съд не е следвало да постановява спиране на изпълнението, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, а също и поради факта, че изпълнителният лист е обезсилен с определение № 626/16.08.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 396/2016 г. по описа на ОС - Кюстендил, като е отменено и разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение.

От решаващо значение, за да бъде преценена частната жалба като неоснователна е обстоятелството, че разликата в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК касае обема действия, които съдът следва да предприеме, а не съдържанието на едното от тях – даването на указанията. Независимо дали следва да спре изпълнението или не, както в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, така и при връчена заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът дължи даване на едни и същи по своето съдържание указания, а именно, че заявителят може 4 да предяви иск за вземането си, предмет на заявлението. Причините, довели до необходимостта от предявяване на иск (по т. 1 или по т. 2) не се отразяват върху неговия характер, като и в двата случая той следва да е установителен. Конкретните пречки за влизане на заповедта за изпълнение в сила не оказват влияние и върху съдържанието на исковата молба, която и в двата случая трябва да съдържа твърдения за съществуване на вземането и искане съдът да признае това за установено в отношенията между страните.