Решение № 372 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100504145 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2673/15.02.2024 г., постановено по гр. д. № 36594/2021 г. по описа на СРС, 118 състав, са били отхвърлени като неоснователни предявените от П. Г. Б. срещу „Ауто Италия“ ЕАД осъдителни искове по чл. 113, ал. 1(Отм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) ЗЗП за осъждане на ответника да извърши следните дейности: нов цялостен ремонт на главата на двигателя на МПС Фиат Линеа, с шаси № ZFA32300003075639, двигател № 350А10004322834; последваща диагностика на двигателя за установяване на възможни други проблеми, създаващи пречки за безаварийната му работа; центровка за запалването на автомобилния двигател.

Съгласно изхода от спора разноските по делото са възложени на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от П. Б., в която същото се оспорва като немотивирано и незаконосъобразно. Посочва, че след предявяване на иска през месец юни 2021 г. процесният автомобил продължил да се движи по пътната мрежа на страната, като след настъпили на 10.09.2022 г. и 23.09.2022 г. повреди в двигателя му се е наложило последният да бъде ремонтиран от ищеца. При тези новонастъпили обстоятелства от съда било поискано изменение на исковете, като вместо извършване на ремонт и диагностика на двигателя и центровка на запалването му ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разходите за наложилите се през септември 2022 г. ремонт и репатриране на автомобила. Отказът на съда да допусне исканото изменение бил незаконосъобразен, тъй като в случая новите обстоятелства променяли единствено петитума, но не и основанието на иска - извършеният от ответника некачествен ремонт на двигателя. Така ищецът бил принуден да продължи делото с първоначално заявените основание и петитум. Твърди, че качеството му на 1 потребител в отношенията му с ответника по повод на процесния автомобил било признато с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 10392/2017 г. на СГС, II-в състав. Посочва, че по делото били изготвени две експертизи - една по реда на чл. 207 ГПК преди връчване на исковата молба и друга след размяната на книжа, без вещото лице по нея да извърши оглед на автомобила и основана единствено на представени от ответника документи. Ищецът оспорил заключението на втората експертиза и поискал назначаването на повторна такава, както и приобщаване към доказателствата на изготвена по друго дело експертиза на процесния автомобил. Отказът на съда да уважи тези искания препятствал разкриване на обективната истина по делото.

Свидетелят на ответната страна е бил служител на ръководна длъжност в това дружество, поради което съдът неправилно е кредитирал единствено неговите показания. По изложените съображения моли решението да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Ауто Италия“ ЕАД, в който се оспорва основателността на жалбата. Посочва, че съдът правилно не е допуснал исканото изменение на иска, тъй като със същото се преминавало от иск за упражняване на правото на рекламация по чл. 113 ЗЗП към иск за отстраняване на недостатъци на една вещ за сметка на продавача по чл. 195, ал. 1 ЗЗД, която претенция също била неоснователна. Оспорва въззивникът да има качеството потребител, тъй като същият извършвал таксиметрова дейност с процесния автомобил, който бил закупен преди повече от десет години, към датата на последния му ремонт в периода 05.03.2019 г. - 19.06.2019 г. бил с пробег от 332 801 км, а срокът по чл. 115 ЗЗП (отм.) бил изтекъл. Съдът правилно е приел, че отклоненията в работата на двигателя на този автомобил нямало как да се свържат с посочения ремонт, а експлоатацията му била в пъти повече от средната такава за автомобил от сходен клас, ползван за семейни нужди, което било от съществено значение за бързата амортизация на двигателя му. Вещото лице разполагало с необходимите знания да даде обосновано заключение, а събрани в други производства експертизи и показания на свидетели основани на частни заключения не следвало да се кредитират. Разпитан в съдебно заседание, експертът изрично е посочил, че е изключено автомобилът да е бил ремонтиран некачествено от ответника през 2019 г. и след това да измине още 150 000 км., което кореспондирало и с посоченото във втората експертиза. Заключенията били изготвени след оглед на автомобила и установени ремонти от трети лица, използвани неоригинални авточасти и промени на фабричната газова уредба. Моли решението на СРС да бъде потвърдено с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е сезиран с предявени на 24.06.2021 г. осъдителни искове с правна квалификация чл. 113, ал. 1(Отм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) от ЗЗП за осъждане на „Ауто Италия“ ЕАД да реализира законовата гаранция на притежаваното от П. Г. Б.

МПС Фиат Линеа, с шаси № ZFA32300003075639, двигател № 350А10004322834, като извърши следните дейности: нов цялостен ремонт на главата на двигателя на автомобила; последваща диагностика на двигателя за установяване на възможни други проблеми, създаващи пречки за безаварийната му работа; центровка за запалването на автомобилния двигател.

В първото заседание по делото на 12.05.2023 г. ищецът е посочил, че са налице нови обстоятелства - авариране на автомобила на 10.09.2022 г. и на 23.09.2022 г., довели до спешното му транспортиране и ремонтиране в сервиз, като въз основа на тези обстоятелства от съда е поискано да допусне изменение на иска чрез осъждане на ответника да заплати разходите за посочените дейности.

С определение от 05.06.2023 г. поисканото изменение не е допуснато, като в мотивите съдът е приел, че при вече предявена претенция по ЗЗП пред потребителя имало четири възможности, никоя от които не включвала заплащане от продавача на разходите, необходими за извършване на ремонт на продадената стока. По тази причина потребителят не могъл да премине от иск за извършване на фактически действия към парична претенция за възстановяване на заплатени разходи. Поисканото изменение представлявало промяна както на основанието, така и петитума на иска с преминаване от иск по чл. 113 ЗЗП към иск по чл 195, ал. 1 ЗЗД, което било недопустимо.

За да отхвърли исковете районният съд е приел за установено, че между страните на 02.04.2008 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на нов автомобил Фиат Линеа, с шаси № ZFA32300003075639, двигател № 350А10004322834, като в изпълнение на решение от 10.02.2017 г., постановено по гр. д. № 43395/2011 г. на СРС, 29 състав и решение от 17.04.2018 г., постановено по гр. д. № 10392/2017 г. на СГС, II-в състав, „Ауто Италия“ ЕАД е приело автомобила в сервиз на 05.03.2019 г., където са били извършени ремонтни дейности и подмяна на части и материали, а на 15.10.2019 г. са били извършени компютърно конфигуриране и смяна на масло, маслен, въздушен и поленов филтри. От доказателствата по делото и твърденията на ищеца било видно, че процесния автомобил е бил използван за извършване на таксиметрови услуги, като по гр. д. № 13801/2020 г. на СРС, 40 състав, ищецът претендирал обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана търговска дейност с процесния автомобил и за претърпяна загуба от заплащане на патентен данък за такава дейност, поради което същият нямало как да се ползва със защитата по ЗЗП. От друга страна, ответникът вече бил осъден да извърши ремонт на автомобила в посочения в ЗЗП гаранционен срок, като от извършването на този ремонт не започвал да тече нов такъв срок. Така към датата на приемане на автомобила в сервиза на ответника посоченият срок отдавна е бил изтекъл, а от закупуването на автомобила на 02.04.2008 г. до предаването му на ответника на 05.03.2019 г. същият е бил ползван от ищеца и е изминал 332 801 км. Ищецът не е изложил твърдения ответникът да е извършил увреждане на автомобила при възложения му от съда ремонт на двигателя му, което да е довело до твърдяното включване на последния в авариен режим. Това отклонение от нормалния режим на работа било посочено в свидетелските показания и в приетото по 3 делото заключение, но нямало данни същото да се дължи на некачествено извършения от ответника ремонт през 2019 г. или на неизправност на вложени при ремонта части или консумативи. В същото време експлоатацията на автомобила предполагала поголяма по степен амортизация, от такава при лично ползване.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема изцяло правните констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

С молбата си от 12.05.2023 г. въззивникът е поискал от съда допускане на изменение на предявените искове за извършване на фактически действия с нов осъдителен иск за заплащане на парично обезщетение. Съгласно правилото на чл. 214, ал. 1 ГПК изменението на иска по естеството си представлява изменение на основанието или на петитума на иска, предявен с редовна искова молба. При изменение на основанието ищецът може да замести първоначално посочените правопораждащи факти или да посочи нови такива наред с първоначалните (което е било сторено в случая), но при запазване на искането за правна защита. При изменение на петитума се заявява различно по вид и обем искане за защита или се добавя ново към него, при запазено основание. В случая искането на въззивника до съда да допусне до разглеждане правото му на парично вземане, което е възникнало и от допълнително осъществили се факти, представлява едновременно изменение на основанието и на петитума, което е процесуално недопустимо, както правилно е приел и районният съд.

Обстоятелството дали въззивникът притежава качеството потребител не би имало никакво отражение върху на крайния резултат на обжалваното решение, предвид решаващия извод на съда за пропускането от ищеца на гаранционния срок по ЗЗП, като във въззивната жалба не са изложени доводи срещу този извод.

По делото са били допуснати две експертизи, изготвено от едно и също вещо лице, за отговор на поставени от ищеца, както и от ответника въпроси, които са били представени на 13.10.2022 г. и на 11.04.2023 г., като в първото заключение изрично е посочено, че експертизата е изготвена след извършен от експерта оглед на процесния автомобил, а отговорите на въпросите по втората експертиза не налагат по необходимост повторен оглед на автомобила. Съдът намира посочените заключения за компетентно извършени, а констатациите в тях за безпротиворечиви и логически обосновани, като правилно районният съд не е назначил повторна експертиза.