Определение № 2381 от 22.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2381 гр. Варна, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500870 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 35314/24.04.2025г., подадена от С.

П., ЕГН **********, гражданин на Украйна, постоянно пребиваващ в Република България, срещу определение № 5117 от 16.04.2025г., постановено по гр.д. № 4837/2025г. по описа на РС-Варна, 7 състав, с което е отхвърлена молба, подадена от С. П., гражданин на Украйна, с ЕГН **********, с адрес за съобщения: гр. Варна, **********, за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, с адрес: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, ***, за осъждане на ответното дружество да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.

Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „Акчелар“, чрез „преустановяване на прекъсването на електрозахранването“ до приключване на гражданско дело № 352/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна с влязло в сила решение, при условие че задълженията за консумирана електроенергия са заплатени изцяло и в срок, чрез налагане на обезпечителни мерки, както следва: „възстановяване на електрозахранването“ на обект с административен адрес гр. Варна, м. „А********, кл. № 1100376295, аб. № 0109606157, както и 1

„преустановяване на прекъсването на електрозахранването“ до приключване на посоченото дело.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че без налагане на поисканата мярка не е възможно да упражнява владение върху имота, да го ползва по предназначение, нито да го държи като добросъвестен владелец. Сочи, че живее в имота заедно с децата си. Счита, че при уважаване на молбата му ответното дружество ще има основание да разкрие служебно партида на негово име и ще преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде допуснато обезпечението на иска му с правно основание чл.109 от ЗС, с което да бъдат наложени поисканите обезпечителни мерки.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 4837/2025г. по описа на РС-Варна, 7 състав, е образувано по молба С. П., ЕГН **********, гражданин на Украйна, постоянно пребиваващ в Република България, с която се иска допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 109 от ЗС срещу „ЕнергоПро Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, с адрес: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, ***, за осъждане на ответното дружество да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „Акчелар“, чрез „преустановяване на прекъсването на електрозахранването“ до приключване на гражданско дело № 352/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна с влязло в сила решение, при условие че задълженията за консумирана електроенергия са заплатени изцяло и в срок, чрез налагане на обезпечителни мерки, както следва:

„възстановяване на електрозахранването“ на обект с административен адрес гр. Варна, м. „А********, кл. № 1100376295, аб. № 0109606157, както и „преустановяване на прекъсването на електрозахранването“ до приключване 2 на посоченото дело.

Съгласно твърденията на молителя, а видно и от представения препис от искова молба е, че от С. П., Л.П и „С.П.Корпорейшън“ ЕООД срещу С.И е предявен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за собственост на поземлен имот с идентификатор *** и намиращата се в него сграда с идентификатор ***, в която са изложени твърдения че ищците са собственици на имотите по давностно владение, но същите с нотариален акт са били „продадени“ от друго лице на ответника на 06.12.2024г. По посочената исковата молба е висящо гр.д. № 352/2025г. поописа на ВОС. Служебно известно на съда е, че в рамките на същото дело е предявен и насрещен иск от С.И срещу С. П., Л.П и „С.П.Корпорейшън“ ЕООД по чл.108 от ЗС за признаването му за собственик на същите имоти и осъждане на ответниците по насрещния иск да предадат владението върху тях.

Представен по делото е нотариалния акт за покупко-продажба от 06.12.2024г., с който процесните имоти са продадени на С.И. самия ищец преди образуване на настоящото производство от С.Д.Т е заведено друго дело между страните пред съда в гр. П., Гърция, по което до момента са постановени само временни мерки, но не и постоянни, като воденото дело продължава.

Представени са още доказателства за плащане на суми за електроенергия по фактури, издадени в периода от 31.12.2024г. до 31.03.2025г. с получател С.И.

За да се допусне на обезпечение на висящ иск, в тежест на молителя е да установи допустимостта и вероятната основателност на предявените искове, обезпечителната си нужда и адекватността на исканата обезпечителната мярка.

Искът, който молителят възнамерява да предяви срещу ответника, е с правно основание чл.109 от ЗС при твърдения, че ответното дружество смущава правото му на собственост като е прекъснало електрозахранването в имота.

За да се уважи иска по чл.109 от ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната вещ/имот. В настоящия случай молителят навежда твърдения, че е собственик, но не представя убедителни писмени 3 доказателства. Напротив, установява се, че въпросът за собствеността върху имота е спорен и е предмет на висящо производство пред ВОС.

На следващо място, съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС /мотиви към т.3 от ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС/.

В конкретния казус нито се твърди, нито се ангажират доказателства за задължение на ответното дружество да снабдява процесния имот с ел. енергия, каквото може да възникне само по силата на договорни отношения между страните. Самите твърдения на молителя са, че титуляр на партидата за имота в електроснабдителното дружество е ответника, което се установява и от представените доказателства за плащане.

При наличие на договорна обвързаност между страните, адекватната претенция би била по чл.79, ал.1 от ЗЗД, а именно за реално изпълнение на задължението за доставка на ел. енергия. При липса на договорна обвързаност, молителят не би могъл да се позове и на иска по чл.109 от ЗС, дори да е собственик на имота, тъй като ответното дружество не е длъжно да предоставя ел. енергия до определен имот само, защото той е обитаем и е нечия собственост. В този смисъл прекъсването на електрозахранването не се явява неоснователно въздействие върху имота. При това съображение несъстоятелни са доводите жалбата, че без налагане на поисканите мерки жалбоподателят не може да продължи да упражнява владение на имота, да го ползва по предназначение, нито да го задържи като недобросъвестен владелец.

С оглед на изложеното, съдът намира, че вероятно неоснователна. бъдещата претенция е

Отделно от горното, следва да се отбележи, че поисканите обезпечителни мерки „възстановяване на електрозахранването“ и „преустановяване на прекъсването на електрозахранването“ /на практика с идентично съдържание/ до приключване на гр. дело № 352/2025 г. по описа на 4

Окръжен съд – Варна, се явяват абсолютно неадекватни. На първо място, посочените мерки предполагат предварително изпълнение на претенция, която дори не е предмет на заявения иск. Второ, допускането на мерките до приключване на делото по спора за собственост, който се води срещу различно лице, не биха обезпечила възможността за изпълнение на решението по бъдещия иск по чл.109 от ЗС.

По гореизложените съображения се налага извод за неоснователност на частната жалба, поради което обжалваното определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5117 от 16.04.2025г., постановено по гр.д. № 4837/2025г. по описа на РС-Варна, 7 състав.

Определението не подлежи на обжалване, по арг. от чл.396, ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5