Определение № 2397 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2397 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20268002101274 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. Р., чрез пълномощници адв. Д. С. и адв. П. В. – П. от АК - Бургас, против въззивно решение № 201/01.12.2025 г. постановено по в. гр.д. № 308/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което след частична отмяна на решение № 242/28.03.2025 г. по гр.д. № 2097/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен предявеният от П. А. Р. против М. Ю. С. иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред. първо от ЗЗД, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от общо 97 984,13 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2024 г. до окончателното й изплащане, и в тежест на ищеца са възложени разноските по делото.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Допустимо ли е решаващият състав да постанови решение въз основа на факти и обстоятелства, приети единствено въз основа на едностранчиво разгледани доказателства с оглед тезата на една от страните, без да се зачитат и разгледат доказателствата представени от другата страна?“; 2. „Допустимо ли е съдът да не анализира гласните доказателства на основния свидетел по делото, единствен имащ реални впечатления и наблюдения върху взаимоотношенията между страните по делото и спорното право?“; 3. „В кои случаи се игнорират съвпадащите гласни доказателства и заключението на допуснатата по делото експертиза? Ползват ли се с еднаква доказателствена сила всички доказателствени средства?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по съществото 1 на правния спор, да извърши съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка?“; 5. „Допустимо ли е да се събират свидетелски показания от лице, което не е възприело самостоятелно фактите и обстоятелствата, за които свидетелства, а споделя пред съда единствено свои оценки и анализи?“; и 6. „Каква е разликата между даване на заем, изплащане на възнаграждение и изплащане на дивидент?“. По част от въпросите се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС; решение № 134/2013 г. по т. д. 34/2013 г. на II т.о. на ВКС; решение № 75/2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на II т.о. на ВКС; решение № 94/2016 по т. д.

№3768/2014 г. на II т.о. на ВКС; решение № 161/2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II т. о. на ВКС; решение № 202/2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на I т. о. на ВКС и др. По въпросите се сочи и наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата М. Ю. С. е подала писмен отговор, в който е изразил становище за липса на предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

Въззивният съд е посочил, че предявеният пред първоинстнционния съд като главен иск за връщане на процесната сума, като получена по договор за заем от ответника, е бил отхвърлен и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Производството останало висящо по евентуалния иск - за неоснователно обогатяване, основан на твърденията на ищеца, че преводите формиращи процесната сума, са извършени без основание и ответникът дължи връщане на даденото.

За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел, че странете не спорят, а и от доказателствата по делото било установено, че ответникът получил по свои банкови сметки по банков път от ищеца суми на обща стойност 97 984,13 евро, както следва: на 26.01.2021г. -сума в размер на 27 004,13 евро; на 26.01.2021г. - сума в размер на 32 675 евро; на 26.01.2021 г. - сума в размер на 16 726,39 евро; на 27.01.2021г. сума в размер на 15 948,61 евро и на 27.01.2021г. - сума в размер на 5 630 евро. Според заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, като основание за банковите преводи ищецът посочил в преводните документи „личен трансфер“, а в декларацията пред банката по чл. 66, ал. 2 от ЗМСИП като произход на средствата бил посочен „разпределен дивидент от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД.“ Съгласно допълнителното заключение, 2 разпределеният дивидент за 2020 г. в размер на 100 545,55 евро в полза на П. Р. от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД му бил изплатен с платежно нареждане от 21.01.2021 г. по неговата лична сметка. Установено е, че посоченото дружество е било вписано в ТР на АВп. на 01.07.2020 г., с управител на същото ищецът П. Р..

От представените от ответника писмени доказателства /неоспорени от ищеца/, съдът е приел за доказани твърденията на С. касаещи неговата квалификация, експертиза и професионален опит в областта на ядрената енергетика. С пълномощното с нотариална заверка на подписа /представено по делото/, ищецът Р., като управител „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл Източна Европа Азия“ ЕООД, пет дни след регистрацията на дружеството, упълномощил С. да извършва от името и за сметка на дружеството всички правни и фактически действия необходими за осъществяване на дейността на дружеството, като представлява Р. в качеството му на управител и представител на дружеството пред всички физически и юридически лица, организации и учреждения в страната и извън нея, също за водене на преговори от името на дружеството, да сключва и подписва всякакви договори, сделки и спогодби в страната и в чужбина, при условия и с юридически и физически лица, публични органи, изцяло по негова преценка, без ограничение, като задължава дружеството по тях, да следи за изпълнението им, да получава плащания по тях, като извършва и всякакви други действия в тази връзка, включително разпореждане по банковите сметки на дружеството. Пълномощното включвало изброяване и на други действия и правомощия за упълномощения, включително за разпореждане със средствата по банковите сметки на дружеството, при изрично посочване, че при съмнение относно обема на делегираната представителна власт, пълномощното се тълкува в полза на упълномощения.

Не било спорно, че на 03.07.2020 г. между „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД и турско дружество със съкратено наименование MRC, работещо в областта на ядрената енергетика, били подписани споразумение за сътрудничество и консултантски услуги и допълнително споразумение към него от 03.07.2020 г., с които турското дружество ангажирало срещу възнаграждение консултантските услуги на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл.

Източна Европа Азия“ ЕООД по задание описано в допълнителното споразумение, касаещи изпълнението на различни видове дейности за електроцентрали в Източна Европа и Азия.

С оглед дейността по споразуменията свързана с изграждане на ядрена централа от турското дружество, преди подписването на договорите и преди учредяване на българското дружество /вписано в регистъра два дни преди подписване на договора/ били водени предварителни преговори. Ангажираните от ответника доказателства потвърждавали твърденията му, че предварителните преговори с турското дружество, довели до учредяване на българското дружество и до подписване на договора и споразумението между двете дружества, били водени от него, в качеството му на експерт в областта на ядрената енергетика, както и твърдението му, че след регистрацията на българското дружество, организацията и действията по управлението на дружеството са му били възложени с 3 пълномощно и фактически са били осъществявани от него, чрез работата му по споразуменията с турското дружество. В тази връзка съдът е обсъдил както представените по делото писмени доказателства така и показанията на свидетелите Г., М. и Ш.. Св. Г. посочил, че той свързал С. с турското дружество MRC, и след преговорите бил сключен договор, но не от С. в лично качество, а чрез българско дружество. След сключване на договора с турското дружество, цялата консултантска работа по договора, която била във връзка с подготовка и изграждане на реактори, реакторни легла и бетонна конструкция, била извършена от С., като свидетелят също участвал при търсенето на инертни материали, както и като консултант заедно със С. за изпълнение на работата възложена на българското дружество от турското дружество. Според показанията на св. М., същият първоначално мислил, че С. е собственик на дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“, което било учредено във връзка с консултиране на турска фирма работеща по проекта „Аккую“ Турция за изграждането на АЕЦ. Свидетелят участвал заедно с ответника при преговорите между него и турското дружество за осъществяване на енергийните проекти. Сочи, че след като било регистрирано българското дружеството и е бил сключен договора с MRC, работата в полза на това дружество била изпълнена от С., като той очаквал да получи около 100 000 - 150 000 евро за изпълнението й.

От С. знаел, че плащането на възнаграждението ще бъде извършено лично от П. Р. и когато ответникът получил няколко превода от него, му споделил, че е доволен и сумата от около 100 000 евро го удовлетворява за свършената работа. Св. Ш., в показанията си посочила, че се занимава със счетоводството на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“. За П. Р. знаела, че от много години работи по големи проекти в енергетиката, като предполагала, че посоченото дружество било регистрирано за осъществяване на поредния енергиен проект. Ответникът С. също бил в „енергийния сектор“, и бил подизпълнител на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“, като с него били сключени граждански договори във връзка с работата по договор на дружеството с турската фирма MRC, относно АЕЦ „Аккую“ Турция. В договорите не се съдържала информация относно заплащането, като след свършване на работата се правел анекс и приемо -предавателен протокол. Според свидетелката, всички отношения по сключения от дружеството със С. граждански договор били уредени. Дружеството работело основно с подизпълнители по граждански договори, като на трудов договор имало назначено само едно лице /обстоятелство установено и от заключението на вещото лице по делото/. Съдът изрично е посочил, че кредитира свидетелските показания в частите, в които те възпроизвеждат лични възприятия на свидетелите, не си противоречат са се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Според въззивния състав, безспорно било сключването и съдържанието на договора и споразумението от 03.07.2020 г. между двете дружества – българското и турското, въпреки представените заверени копия от тези документи, различаващи се по отношение на подписа на представителя на българското дружеството – в екземпляра представен от ищеца подписът бил негов, като управител, а в екземпляра представен от ответника подписът бил на С., като представител по пълномощно на дружеството. От допълнителното заключение на СИЕ се 4 установило, че турското дружество е извършило в полза на българското дружество плащания за свършена работа по сключените договор и допълнително споразумение, като общо платените суми по издадените фактури надхвърлят общата сума по процесните преводи.