Решение № 5756 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5756 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100504383 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „Топлофикация София“ЕАД против Решение 4357 от 12.03.2024г., постановено по гр. д. № 58968/2023г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в с което са отхвърлени, предявеният от жалбоподателя срещу Областна администрация на София -Област искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.59 и чл. 86 ЗЗД за сумата 3954,57 лева, с която неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството чрез спестяване на разход за ТЕ в периода м.11.2020г.-м.04.2022г. и сумата 818,53 лева мораторна лихва.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилен извод, че следва да доказва фактическо ползване след като имота е собствен на ответника. Фактическото ползване нямало правно значение.

Счита, че всички собственици на имота са клиенти на ТЕ според чл. 153 ЗЕ и ако ползват ТЕ за небитови нужди са длъжни да сключат договор по чл. 149, ал. 1 т. 3 ЗЕ.

Ако не сключат договор отговарят по реда на чл. 59 ЗЗД.

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

1

При преценка на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбите и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, като краен резултат, но по следните различни от изложените от СРС съображения:

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В частност твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на 2 разходи за това /в т.ч. за услугата дялово разпределение/, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 год./, респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че собственик на процесния недвижим имот е държавата /частна държавна собственост/, както и че същият е бил предоставен за управление на областния управител на област София. Не е спорно и че за процесния период не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между страните, както и че процесният апартамент не е бил ползван от трето за спора лице по облигационно правоотношение.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 год., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното 3 правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“ се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а „небитов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 год. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение.

В този смисъл въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т.е. не е възможно по отношение на този имот да възникне, както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Доколкото в частност няма спор между страните, че доставяната в процесния имот топлинна енергия не е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана търговска дейност /противното не се и установява от данните по делото/, то между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което съответно обуславя неоснователността на предявените искове за обезщетение за неоснователно обогатяване – чл. 59, ал. 2 ЗЗД.

4

В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ЗЕ /в сила от 12.03.2021г./, когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда- етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, уреждащ продажбата на топлинна енергия за битови нужди, а именно при публично известни общи условия. В конкретния случай почти целият процесен период попада именно в приложението на новата разпоредба съгласно която при липса на сключен договор при имот в сграда-етажна собственост, каквато е именно настоящата хипотеза, следва да се приложат правилата, уреждащи договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Гореизложеното изключва субсидиарното приложение на иска по чл. 59 ЗЗД и обуславя неоснователност на предявените искове.

Предвид достигането на един и същи краен резултат първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По разноските.

При този изход от спора право на разноски има въззиваемата страна- Областна администрация на област София, но такива не са поискани.

С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 4357 от 12.03.2024г., постановено по гр. д. № 58968/2023г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в с което са отхвърлени, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Областна администрация на София -Област искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.59 и чл. 86 ЗЗД за сумата 3954,57 лева, с която неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството чрез спестяване на разход за ТЕ в периода м.11.2020г.-м.04.2022г. и сумата 818,53 лева мораторна лихва за периода 31.12.2020г.-23.08.2023г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6