Решение № 516 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000500434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №119/13.11.2023 г. по гр. д. № 174/2021 г. по описа на Окръжен съд - София, е осъдено „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати на: Й. С. П. с ЕГН **********, сумата от 75 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди и сумата от 2 975,70 лева, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на доброволна претенция към ответника 08.04.2021 г. до окончателното им заплащане, настъпили вследствие на смъртта на Г. И. П., починал на ******** г. в резултат на ПТП, причинено на 21.09.2016 г.; Ц. Г. П., с ЕГН **********, сумата от 75 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди и сумата от 2 975,70 лева, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на доброволна претенция към ответника - 08.04.2021 г. до окончателното им заплащане, настъпили вследствие на смъртта на Г. И. П., починал на ******** г. в резултат на ПТП, причинено на 21.09.2016 г. и на Д. Г. П., с ЕГН **********, сумата от 75 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди и сумата от 2 975,70 лева, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на доброволна претенция към ответника 1 08.04.2021 г. до окончателното им заплащане, настъпили вследствие на смъртта на Г. И. П., починал на ******** г. в резултат на ПТП, причинено на 21.09.2016 г. С посочено решение са отхвърлени исковете на Й. С. П., Ц. Г. П. и Д. Г. П. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 75 000 лева до пълния му предявен размер от 100 000 лева, предявен като частичен от 150 000 лева, за застрахователно обезщетение за имуществени вреди над 2 975,70 лева до пълния му предявен размер от 5 951.40 лева.

Посоченото решение е обжалвано от „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, съответно в неизгодните за него уважителни части, с които в полза на ищците са присъдени застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се като повърхностно обсъждането на свидетелските показания от страна на окръжния съд. Заявява се, че не е анализирано и обсъдено наличието на досъдебно производство, което е прекратено поради липса на доказателства за виновно поведение. Като пропуск се посочва, че съдът не е надлежно снето по делото (чрез непосредствено наблюдение от страна на съда или чрез видеотехническа експертиза) веществено доказателство - диск от видеозаснемане на местопроизшествието, което е анализирано единствено от автотехническата експертиза. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне повторна автотехническа експертиза, при положение, че приетата от СГС такава е била надлежно и обосновано оспорена от процесуалния представител на ответника. Поддържа се, че ищците в производството не са доказали по пътя на пълно и главно доказване, че смъртта на техния наследодател е резултат от виновното и противоправно поведение на застрахования водач. Заявява се, че окръжният съд напълно необосновано е приел, че водачът на лекия автомобил е причинил с поведението си транспортното произшествие, тъй като не е предприел аварийно спиране в момента, в който велосипедистът е навлязъл на платното за движение. Твърди се също, че е неправилен определеният от страна на съда процент на принос на вредоносния резултат, който е занижен спрямо реалния принос на пострадалия, който пък следва да се определи на 70 процента. Посочва се, че неправилно е определен и размера на понесените неимуществени вреди, като решението в тази му част е необосновано. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, като бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемите и ищци в първоинстанционното производство - Й. С. П., Ц. Г. П. и Д. Г. П., действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, 2 като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Оспорва се като недопустими и неоснователни доказателствените искания по чл. 266, ал. 3 ГПК на въззивника. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, с които исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Безспорно е между страните, а и от приетото в първоинстанционното производство удостоверение за наследници, че Г. И. П., ЕГН **********, е починал на ******** г., като е оставил за свои наследници по закон Й. С. П.

(съпруга), Ц. Г. П. и Д. Г. П. - негови дъщери.

3

Не е спорно и че било налице застрахователно правоотношение във връзка със застрахователна полица № BG/03/116000641016 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с ДК № ********, сключена с ответника и валидна от 24.02.2016 г. до 23.02.2017 г., т.е. към датата на процесното ПТП 21.09.2016 г.

Не е спорно между страните, че ищците в първоинстанционното производство са предявили на 08.04.2021 г.застрахователна претенция по чл.

380, ал. 1 КЗ към ответника за доброволно заплащане на неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. П., и за имуществени вреди на 19.07.2021 г.

Липсват по делото доказателства за произнасяне на застрахователя по заявените претенции за плащане. Срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по претенциите е изтекъл съответно на 08.07.2021 г. и 19.10.2021 г.

Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приел за установен механизма за възникване на процесното ПТП, съответно наличието на деликт (виновно поведение на водача на лекия автомобил марка „Шкода“, с ДК № ********), дали правилно са приложени критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди, както и каква е степента на съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2016 г., свидетелските показания на И. Н. К., участник в ПТП и К. Г. К., очевидец на същото, от както и от заключението на приетата съдебно- автотехническа експертиза, кредитирано от окръжния съд като обективно и пълно, се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 21.09.2016 г. около 11:20 часа на път I - 1 (с. Скравена - гр. Ботевград), при км. 190, в района на Бетонов възел, лек автомобил Шкода с рег. № ********, управляван от И. Н.

К., се движел с посока на движение от с. Скравена към гр. Ботевград.

Скоростта на движение била около 71 km/h, като при наличната скорост опасната зона за спиране била около 54 м. В същото време по посока на движението на автомобила, успоредно на него, се движел велосипедист в левия банкет, спрямо посоката на движение на автомобила. Към момента, в който автомобилът се намирал на около 58 m преди мястото на удара, велосипедистът предприел завиване надясно, като пресякъл косо лентата за насрещно движение и навлязъл в лентата за движение на автомобила. Между предната челна лява част на автомобила и задната капла на велосипеда настъпил удар. Към момента на навлизане на велосипедиста на платното за движение водачът на автомобила реагирал и задейства спирачната уредба на автомобила, но не аварийно. Автомобилът намалил скоростта си на движение и към момента, когато тя била около 43 km/h настъпил ударът между двете ППС. Велосипедистът извършил ускорително движение, като към началото на маневрата се движел с около 9 km/h, а към момента на удара скоростта му 4 била около 18 km/h. Времето за движение между двата характерни момента било около 3,25 секунди. Мястото на удара било в дясната пътна лента (лентата за движение на лекия автомобил Шкода), на около 1,7 m вдясно от осовата разделителна линия, гледано по посоката на движение на лекия автомобил Шкода (посоката на огледа), и на около 6,2 преди мерната линия на ОР1. Вследствие на удара, велосипедистът и велосипедът били отхвърлени напред и леко надясно, а автомобилът спрял на около 19 m след мястото на удара.

Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза основната причина за настъпване на ПТП е предприетото от велосипедиста навлизане на платното за движение без да се съобрази с положението и скоростта на лекия автомобил. Водачът на велосипеда имал техническата възможност да предотврати ПТП, като пропусне движещия се зад него автомобил, след което да извърши пресичане на платното за движение. Техническа причина за възникване на ПТП се явявало и не предприетото аварийно задействане на спирачната уредба от водача на лекия автомобил. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като към момента на навлизане на велосипедиста на платното за движение предприеме аварийно спиране. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на застрахователя, включително и с въззивната жалаба, поради което във въззвиното производство е назначена и приета на основание чл. 195 вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК повторна единична авто-техническа експертиза, която съобразно доказателствения материал по делото пред окръжния съд, е отговорила на същите въпроси, на които е отговорено в приетата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза.